6 Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 09.03.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 982/2010 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] -[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 616 от 10.12.2008 г. по в. т. д. № 210/2008 г. на Д. окръжен съд, с което след отмяна на постановеното от Д. районен съд решение № 1 от 01.07.2008 г. по гр. д. № 96/2007 г. са отхвърлени предявените от дружеството - молител против [фирма] -[населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС - за предаване на владението върху недвижим имот в[населено място], и чл.59 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 02.02.2004 г. - 16.01.2007 г. Молителят поддържа, че след влизане в сила на решението узнал за съществуването на ново обстоятелство и ново писмено доказателство, оборващи решаващите изводи на Д. окръжен съд относно принадлежността на правото на собственост върху спорния имот. Твърди, че при постановяване на решението съдът е изхождал от безспорния между страните факт, че първоначален собственик на имота е била [община], а този факт се опровергавал от станалия му известен след приключване на делото акт за държавна собственост № 1650/22.04.1965 г. Посоченият акт, за чието съществуване молителят не могъл да узнае по-рано поради липсата на публичен регистър, легитимирал като собственик на имота [фирма] и изключвал собственическото качество на [община]. Според молителя, новооткритият акт и удостоверените в съдържанието му обстоятелства предопределят друг възможен изход на спора и съставляват основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът [фирма] със седалище в[населено място] оспорва молбата за отмяна като недопустима и неоснователна. Недопустимостта е аргументирана с твърдения, че в нарушение на чл.306, ал.3 от ГПК молбата е депозирана чрез въззивния, а не чрез първоинстанционния съд, извън установените в чл.232, ал.1 от ГПК /отм./ преклузивни срокове. Доводите за неоснователност на молбата са свързани с характера на сочените от молителя обстоятелства и доказателства, които според ответника не са новооткрити и не са годни да обосноват отмяна на решението на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 от ГПК основание. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК и е процесуално допустима. Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на молбата поради неспазване на уредените в чл.306, ал.3 от ГПК правила за подаването й. Подаването на молбата чрез въззивния, вместо чрез първоинстанционния съд, не рефлектира върху нейната допустимост. Отделно от това в конкретния случай изискванията на чл.306, ал.3 от ГПК са спазени, тъй като депозираната в Д. окръжен съд молба на [фирма] по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е препратена с разпореждане от 21.09.2010 г. на първоинстанционния Д. районен съд, който е извършил процесуалните действия по администрирането й. Като неоснователни следва да се преценят и доводите за недопустимост на молбата поради пропускане на преклузивните срокове за иницииране на производството по отмяна. Решението по в. т. д. № 210/2008 г. на Д. окръжен съд е постановено на 10.12.2008 г. по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал.2 от ПЗР на ГПК от 2007 г., но е влязло в сила при действието на ГПК от 2007 г. с постановяване на определението от 30.10.2009 г. по т. д. № 386/2009 г. на ВКС, І т. о., за недопускането му до касационно обжалване. С оглед момента на влизане на решението в сила неговата отмяна е подчинена на уредения в чл.303 и сл. от ГПК от 2007 г. процесуален ред, а допустимостта на молбата е обусловена от спазване на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.50/2008 г./ тримесечен срок, броен от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Молбата за отмяна е подадена на 20.09.2010 г. и доколкото не съдържа данни молителят да е узнал за твърдените нови обстоятелства и доказателства в по-ранен момент, преклузивният тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК следва да се приеме за спазен. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да отмени постановеното от Д. районен съд решение и да отхвърли предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС - за предаване на владението върху намиращия се в П. зона „С.” на[населено място] недвижим имот, представляващ сглобяем навес със застроена площ от 1 932 кв. м., преустроен във фабрика, и чл.59 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 02.02.2004 г. - 16.01.2007 г., Д. окръжен съд е приел, че ищецът [фирма] не е собственик на процесния имот и че ответникът владее имота на правно основание в качеството на негов собственик. Отричането на собственическото качество на ищеца е обосновано с липсата на вещнотранслативен ефект на сделките, посочени в исковата молба като основание за придобиване правото на собственост върху имота - договор за продажба по нотариален акт № 10/19.02.1998 г. между [фирма] и [фирма] и договор за продажба по нотариален акт № 54/22.07.2005 г. между [фирма] и [фирма] /праводател на [фирма]/. При формиране на изводите си относно активната материалноправна легитимация на дружеството - ищец въззивният съд е приел, че първоначален собственик на спорния сглобяем навес е било [фирма], което е прехвърлило собствеността на [фирма] с договор за продажба по нотариален акт № 196/30.06.1995 г., и че на 10.08.1995 г., [фирма] е сключило договор за доброволна делба със собственика на терена - [община], но поради нищожността на делбата не е могло да придобие собствеността и да я прехвърли валидно на праводателя на ищеца [фирма]. Освен по съображения, свързани с активната материалноправна легитимация на ищеца, неоснователността на исковете е мотивирана и с извода, че ответникът владее имота като негов собственик вследствие валидното му придобиване с договор за замяна, сключен с лице, закупило имота от дружество, на което същият е възложен с постановление от 27.11.2002 г. в производството по несъстоятелност на [фирма] /с променено наименование [фирма]/ по т. д. № 191/2000 г. на Д. окръжен съд. Молителят основава искането си за отмяна на постановеното от Д. окръжен съд решение на узнатото след влизането му в сила обстоятелство, че към момента на сключване на договора за доброволна делба между [община] и [фирма] спорният обект е бил собственост на трето лице /[фирма]/ и не е принадлежал на [община]. За установяване на това обстоятелство с молбата за отмяна е представен акт за държавна собственост № 1650/22.04.1965 г., за който молителят твърди, че не е могъл да се снабди по време на разглеждане на делото пред инстанциите по същество. Актът е съставен на 22.06.1965 г. от Градски народен съвет -[населено място] и с него е актувано като държавна собственост празно дворно място с площ 30 дка в[населено място] /сега[населено място]/, отредено на П. „Б.” -[населено място]. На 12.03.1980 г. в акта е извършено отбелязване за налични в дворното място 28 бр. сгради, а по-късно е поставена отметка /без дата/, че за целия имот, включващ дворното място и сградите, е съставен нов акт за държавна собственост с № 8559. Цитираният акт № 8559/04.08.1994 г. също е представен с молбата за отмяна, заедно с други два акта - акт № 8557/04.08.1994 г. и акт № 8558/04.08.1994 г., в които като собственик на дворното място, бивш държавен имот, е вписана [община], а като лице, на което имотът е предоставен за оперативно управление, е посочено [фирма]. Един от актовете - акт № 8557/04.08.1994 г., фигурира в доказателствената част на приложения към исковата молба на [фирма] по гр. д. № 96/2007 г. на Д. районен съд нотариален акт № 196/30.06.1995 г., с който е оформен договорът за продажба между [фирма] и [фирма]. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 от ГПК основание е допустима тогава, когато след влизане на решението в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са били известни на заинтересованата страна при решаването му или тя не е могла да се снабди своевременно с тях. В константната си практика Върховният касационен съд последователно се придържа към становището, че под „нови обстоятелства” и „нови писмени доказателства” законодателят е имал предвид такива факти и доказателства, които са релевантни и относими към разрешеното с влязлото в сила решение спорно правоотношение, съществували са по време на разглеждане на делото пред инстанциите по същество и в случай, че са били известни на страната и представени по делото, биха обусловили друг краен изход на спора. Новите обстоятелства и писмени доказателства могат да послужат като основание за отмяна само при условие, че пропускът да бъдат релевирани и ангажирани до приключване на делото се дължи на обективна невъзможност за узнаването и представянето им от заинтересованата страна, а не на процесуално бездействие и неполагане на дължимата грижа за добро водене на процеса. Преценявайки представените с молбата за отмяна актове за държавна собственост, настоящият състав намира, че същите не удостоверяват „нови обстоятелства” и не могат да се квалифицират като „нови писмени доказателства” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, за да обосноват отмяна на влязлото в сила решение по в. т. д. № 210/2008 г. на Д. окръжен съд. В съдържанието на актовете като собственик на дворното място е вписана [община]. Върху същото обстоятелство въззивният съд е изградил решаващите си изводи, с които е мотивирал отхвърлянето на предявените от молителя искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Следователно, удостовереното с акта обстоятелство относно принадлежността на правото на собственост не е ново и няма да обуслови друг изход на делото, различен от произтичащия от влязлото в сила решение. Неприемлива е тезата на молителя, че заради липсата на публичен регистър на актовете за държавна собственост е бил в невъзможност да узнае за съществуването на приложените към молбата актове и да ги представи при разглеждането на делото пред инстанциите по същество. Съгласно чл.77 от Закона за държавната собственост, актовите книги за имотите - държавна собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени[населено място] за приложение на ЗДДС. Аналогична разпоредба - чл.62, ал.2 от Закона за общинската собственост, съществува и по отношение на актовите книги за имоти - общинска собственост. При наличие на публични общодостъпни книги за имотите - държавна и общинска собственост, молителят е разполагал с възможност не само да узнае за съществуването на актовете, а и да се снабди с преписи от тях по установения за това ред, за да ги представи като доказателства най-късно до приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Снабдяването с актовете и представянето им по време на висящия исков процес е изисквало полагане на минималната грижа за добро водене на делото, в което молителят е участвал в процесуалното качество на ищец. Аргумент в подкрепа на този извод е и фактът, че един от актовете за държавна собственост - акт № 8557/04.08.1994 г., е описан като документ в приложен към исковата молба нотариален акт, чийто внимателен прочит е позволявал узнаването на акта и на обективираните в съдържанието му обстоятелства. Пропускът да се ангажират актовете за държавна собственост като доказателства при разглеждане на исковете по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД и да се въведе като релевантен за изхода на делото факт принадлежността на правото на собственост върху спорния имот към патримониума на трето лице, различно от [община], е последица единствено и само от процесуалното бездействие на молителя, който в качеството на ищец по ревандикация не е проявил нужната активност, за да докаже активната си материалноправна легитимация в процеса. Неполагането на дължимата грижа за добро водене на процеса съставлява процесуална пречка за отмяна на решението на поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и обуславя неоснователност на молбата, с която е поискана отмяната. Предвид изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по в. т. д. № 210/2008 г. на Д. окръжен съд следва да бъде оставена без уважение. Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството за отмяна разноски в размер на сумата 8 256 лв. /платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 62403/10.02.2011 г./. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] -[населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № 616 от 10.12.2008 г., постановено по в. т. д. № 210/2008 г. на Д. окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма] -[населено място] да заплати на [фирма] -[населено място] сумата 8 256 лв. /осем хиляди двеста петдесет и шест лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :