6 Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 04.07.2012 година Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на десети май двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Северина Толева изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1062/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. В. С. С. чрез пълномощника си адвокат Ц. К. е подал касационна жалба против решение № 514 от 08.03.2011 г. по гр. дело № 675/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр. с. К. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуалния закон и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По – конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, с оглед доводите на въззивния съд за законосъобразност на уволнението. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] чрез пълномощника си В. М. е на становище, че въззивното решение е правилно. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /ІІІ г.о./, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 211 от 15.02.2012 г. по гр.дело № 1062/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса относно момента, към който следва да се счита осъществено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата” - дали това е решението на работодателя за съкращаване на щата или утвърждаване и влизане в сила на новото щатно разписание. Във въззивното решение са изложени съображения за това, че е налице реално съкращение в щата. Решаващият състав е приел, че щатните бройки за длъжността „търговски представител P.” с месторабота [населено място], каквато е заемал и ищеца са намалени от 9 броя на 6 броя, като е посочено, че решението за съкращаване на щата е взето от управителя на дружеството на 15.04.2010 г., а въз основа на това решение управителят утвърдил ново щатно разписание, в което било отразено, че влиза в сила от 20.05.2010 г. Освен това въззивният съд е приел, че в заповед за уволнение - № 1669/04.05.2010 г., издадена от управителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, втората хипотеза КТ и съдържаща констатация за извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ е отразена като дата, от която трудовото правоотношение се прекратява – 10.05.2010 г. В мотивите е изложено във връзка с възражението на ищцата за липса на реално съкращаване в щата съображението, че с решението на компетентния орган за намаляване числеността на персонала /решение на управителя на [фирма] от 15.04.2010 г. за промяна щатното разписание на дружеството чрез съкращаване на 3 бройки „търговски представител – P.”, код по Н. 3415 3004, месторабота [населено място]/ е станало фактическото премахване на процесната трудова функция, а неговото приемане предхожда уволнението, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно. Съдебният състав не е възприел тезата на защитата на ищцата, че съкращаването на щата е настъпило едва при влизане в сила на новото щатно разписание – 20.05.2010 г. и произтичащият от същата извод, че към момента на уволнението нямало реално съкращаване на щата. Настоящият съдебен състав намира, че практиката в решение № 2187 от 18.02.2002 г. по гр. дело № 394/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. в противоречие, с което се е произнесъл въззивният съд по същия правен въпрос, по който е допуснат касационния контрол е правилна. За разлика от Пловдивски окръжен съд, който е приел в обжалваното пред настоящата инстанция решение, че съкращаването на щата настъпва с вземане на решение от компетентния орган за изменение на щатното разписание, ВКС в цитираният акт е мотивирал друго правно разрешение, а именно, че извършването на уволнение преди влизането в сила на новото щатно разписание е незаконосъобразно. Настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката в цитираното решение на ВКС поради следните съображения: Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ – „съкращаване на щата” възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка /длъжност/, чрез която се е реализирала или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да настъпи този резултат са необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови функции /длъжности/, с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от което промените се считат релевантни. Следователно възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от същият орган на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата. По съществото на касационната жалба, с оглед на възприетите правни разрешения по поставения материалноправен въпрос, ВКС приема следното: Намаляването на щатната численост на персонала относно длъжността, която е изпълнявал ищеца от 9 на 6 бройки, видно от съпоставката на двете щатни разписания – предходното, в сила от 09.04.2010 г. и новото, в сила от 20.05.2010 г. като основание за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, 2 – ра хипотеза КТ е възникнало след влизане в сила на новото щатно разписание на 20.05.2010 г., от когато са настъпили правните последици от съкращаването на щата с 3 бройки за длъжността „търговски представител – P.” код по Н. 3415 3004, месторабота [населено място], като са останали 6 бройки от посочената длъжност. Преди това на 05.05.2010 г. е връчена на ищеца заповедта за уволнение - № 1669/04.05.2010 г., предмет на настоящият спор, в която е отразено волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 10.05.2010 г. Уволнението предхожда основанието „съкращаване в щата” въз основа, на което е извършено или фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 2, 2 – ра хипотеза КТ не е бил налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, предвид влизането в сила на щатното разписание на 20.05.2010 г. Поради това предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1669/04.05.2010 г. е основателен. С прекратяване на трудовото правоотношение преди да е възникнало приложеното за това уволнение основание е допуснато нарушение на закона и само поради него предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е основателен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2, първа хипотеза ГПК постановено ново решение по същество на гражданскоправния спор, с което извършеното уволнение се отмени като незаконосъобразно. В. съд е приел за неоснователен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и е потвърдил решението на Пловдивски районен съд, с което претенцията е отхвърлена, като по този начин е разгледал иск, който не е предявен. В първото заседание пред районния съд, пълномощникът на ищеца – адвокат К. е заявила във връзка с доклада по чл. 146 ГПК, че иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ не е предявен от довереника й, въпреки включването на такава претенция от първоинстанционния съд в същият доклад и районният съд е коригирал доклада отразявайки в определението си от 27.10.2010 г. по гр.дело № 10683/2010 г., че ищецът не е предявил иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ /виж искова молба с вх. № 24362/09.07.2010 г., определение от 29.09.2010 г. и протоколно определение от 27.10.2010 г. по първоинстанционното дело/. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Случаят, при който е разгледан непредявен иск попада в същата хипотеза /виж ППВС № 1 / 10.11.1985 г., т. 9/. ВКС служебно извършва преценка за допустимостта на обжалваното решение / в този смисъл са разясненията и в Т. № 1/17.07.2001 г., т. 10 /. П. решение и въззивното решение, с които двете решаващи съдебни инстанции са се произнесли по непредявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са недопустими, следва да се обезсилят в тези части и производството в същите части да се прекрати по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. чл. 270, ал. 3, първо изречение ГПК. С оглед изхода на спора по главният иск, основателен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Установено е, че след уволнението – на 10.05.2010 г. ищецът не е бил на работа при друг работодател и съгласно чл. 225, ал. 1 КТ ответникът по претенциите следва да му заплати обезщетение в размер на шест месечни брутни възнаграждения за времето, през което незаконно уволненият служител е останал без работа. Видно от съдебно – счетоводната експертиза, представена при първоинстанционното разглеждане на делото, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец преди уволнението е в размер на сумата 431.20 лв. Настоящият състав на ВКС приема, че в брутното трудово възнаграждение не следва да се включва сумата, изплащана за доплащане за резултати – 829.07 лв., тъй като това вземане няма постоянен характер, като размер и като престация. Изплаща се за постигнати резултати по преценка на работодателя. Брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 225, ал. 1 КТ включва елементи на трудовото възнаграждение с постоянен характер – в случая основна заплата, допълнително възнаграждение за прослужено време /клас/. Общият размер на обезщетението за период от шест месеца е 2587.20 лв. Така определеният размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се намали със сумата 392 лв., изплатено от работодателя на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, за което ответникът по исковете е направил възражение за прихващане по надлежния ред. Сумата, която ответникът по претенциите ще следва да заплати, с оглед на направената компенсация по посочения по – горе ред е в размер на 2195.20 лв. в какъвто размер иска следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 09.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. В. решение трябва да се отмени в частта, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ до размер на сумата 2195.20 лв., със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 09.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и в тази част да се постанови ново решение по същество, с което претенцията се уважи в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 09.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. В частта, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата между 2195.20 лв. и 7560 лв. решението следва да се остави в сила. При този изход на спора въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разноските и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се постанови друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за трите съдебни инстанции, които са в размер на сумата 903.26 лв. На държавата по сметка на ВКС ответникът следва да заплати държавна такса в размер на сумата 694.80 лв., както и да заплати по сметка на Пловдивски районен съд 50 лв., възнаграждение за вещо лице. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 514 от 08.03.2011 г. по гр. дело № 675/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр. с. в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от В. С. С. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 2195.20 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 09.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на В. С. С., извършено със заповед № 1669/04.05.2010 г. на управителя на [фирма], [населено място] и ОТМЕНЯ заповед № 1669/04.05.2010 г. на управителя на [фирма], [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на В. С. С. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение в размер на сумата 2195.20 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 09.07.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за трите съдебни инстанции в размер на сумата 903.26 лв., а на държавата държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата 694.80 лв. и по сметка на Пловдивски районен съд 50 лв. възнаграждение за вещо лице. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514 от 08.03.2011 г. по гр. дело № 675/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр. с. в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения от В. С. С. против [фирма], [населено място] иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата между 2195.20 лв. и 7560 лв. ОБЕЗСИЛВА решение № 514 от 08.03.2011 г. по гр. дело № 675/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр. с. и оставеното с него в сила решение № 58 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 10683/2010 г. на Пловдивски районен съд, ХV граждански състав в частите, с които Пловдивски окръжен съд и Пловдивски районен съд са се произнесли по непредявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: