Р Е Ш Е Н И Е № 320 гр. София, 17.09.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 1023/2012 година. Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия И. Д. И., той и касатор в настоящето производство, против въззивно решение № 34/09.04.2012 г., постановено по в.н.о.х.д. № 48/2012 г. на Варненския апелативен съд (ВАС) . С жалбата се релевират доводи за нарушение на процесуалните правила при установяване на обстоятелствата включени в предмета на доказване – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Допуснатото нарушение е довело до неправилно приложение на закона, защото отговорността на касатора неправилно е ангажирана, за по-тежък от действително причинения общественоопасен резултат. В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от касатора и неговия защитник. Частния обвинител В. Х. С. не участва в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е частично основателна, понеже е налице претендираното от защитата касационно основание. По делото не е била напълно изяснена причинно следствената връзка между причинените при пътнотранспортното произшествие (птп) увреждания и настъпилият по-късно вредоносен резултат. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 1/18.01.2012г., постановена по н.о.х.д. № 470/2011 г. на Окръжен съд – Добрич подсъдимият И. И., е признат за виновен в това, че: - на 10.11.2009 г. по главен път Добрич – Варна, на около 500 метра преди разклона за село Ст., обл. Добрич, при управление на моторно превозно средство л. а. „Рено Клио” с рег. ДК [рег.номер на МПС] , нарушавайки правилата за движение по пътищата, (чл. 20, ал. 2 от ЗДП) по непредпазливост причинил смъртта на Х. С. Р., като след деянието е направил всичко зависещо него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 54 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода и оправдан по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. На основание чл.66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години. Съгласно чл.343г НК е лишил подсъдимия от правото да управлява моторни превозни средства за срок от две години и шест месеца. Със същата присъда подсъдимия И. е осъден да заплати, направените разноски по делото в размер на 1786 лева и сумата от 762.42 лева. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, присъдата е изменена, като лишаването от свобода и лишаването от права са намалени на по една година и осем месеца, а изпитателния срок на четири години. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба, подадена в срок и срещу подлежащ на проверка по глава двадесет и трета от НПК съдебен акт е допустима, но разгледа по същество е неоснователна. Основното възражение в жалбата на касатора, претендирано неизпълнение от съда на задължението да се произнесе по основния въпрос, за наличие на причинно следствена връзка между първоначалното увреждане на пострадалия и настъпилата в един по късен момент смърт, което на свой ред е обусловило неправилно приложение на закона и явна несправедливост на определеното наказание, е неоснователно. Наведените съображения, за превратното тълкуване на доказателствения материал и конкретно заключенията на приетите съдебномедицинските експертизи, в частта, относно механизма и тежестта на телесните увреждания причинени на пострадалия и последвалото влошаване на здравословното му състояние, са лишени от фактическо основание. По делото няма спор, че при ударът с автомобила, управляван от касатора, пострадалият е получил съчетана травма, а именно черепно мозъчна травма, съпроводена с контузия на главния мозък довела до изпадането му състояние на кома, контузно разкъсна рана в лявата лицева половина, обща хипотония, вратна ригидност съпроводени с гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците - фрактура на голям и малък пищял на левия долен крайник. На следващо място изяснено е по несъмнен начин, че това тежко увреждане на пострадалият, въпреки проведеното лечение не е довело до пълното му възстановяване. Нещо повече, макар да е изписан от болничното заведение в общо задоволително състояние, пострадалият е бил неподвижен и неадекватен, като това му състояние прогресивно се влошавало, поради настъпили усложнения от залежаването. Вярно е, че смъртта на пострадалия се дължи на белодробен абсцес, довел до остра дихателна недостатъчност, предизвикала настъпването на смъртта, но това обстоятелство не позволява да се направи решаващ извод, за наличието на самостоятелно възникнал и развил се болестен процес, завършил с летален изход. В тази връзка тезата на защитата, че при ПТП на пострадалия не е причинявана гръдна травма, поради което не следва да се ангажира отговорността на касатора за по-тежкия съставомерен резултат е неиздържана не само логически, но и в доказателствено отношение, защото не държи сметка за категоричното заключение на експертите, че белодробния абсцес няма самостоятелен травматичен, вирусен или друг произход, явява се последващо усложнение, породено от тежестта на получените травми, поради които състоянието на пострадалия непрекъснато се е влошавало, довело е до залежаването му и от там до развитие на възпалителни процеси в белите дробове, предизвикали абсцеса и последвалата смърт. Следователно налице е непрекъснатост на процеса на увреждане, чието начало е поставено от касаторът, с предизвиканото от него птп и завършило със смъртта на пострадалия. Въззивният състав, като е съобразил така установената непрекъснатост в развитието на причинно следствения процес, е направил обоснован отказ да възприеме направените възражения за ограничаване на съставомерните последици само до причиняване на телесното увреждане на пострадалия. Решаващите изводи на съда в тази част не страдат от липсата на факти, защото наличните доказателствени източници на които се е позовал са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на причинените, при птп телесни увреждания, предопределили последвалите усложнения довели до смъртта на пострадалият. Нещо повече, доказателствената съвкупност е категорична и по отношение произхода и оформянето на белодробния абсцес, като в тази част отсъствува, какъвто и да е друг доказателствен източник, които може да бъде противопоставен и да поставя по съмнение направения извод, за наличие на причинно следствена обусловеност между началното увреждане на пострадалия и последвалите усложнения, довели до възпалителни промени на белите дробове, респ. белодробен абсцес. Посочените от защитата други възможни варианти на произход са само предположения, лишени от доказателствена основа, затова въззивната инстанция не е имала основание да ги приеме като относими към предмета на доказване. Както и друг път е имал повод да отбележи ВКС, щом като е установено, че смъртта на пострадалия при пътнотранспортно произшествие е резултат от причинените му телесни повреди и щом като не е установена друга причина за настъпване на по-тежкия съставомерен резултат, налице е причинна връзка между тях, какъвто е и настоящият случай. Затова, правилно е ангажирана отговорността на касаторът за по-тежкия резултат, тъй като установената пряка причинна връзка, независимо от продължителността на процеса във времето, никога не е била прекъсвана. Привнасянето на усложнения на полето на недостатъчност на грижите по правилно протичане на оздравителния процес не прекъсва тази връзка и не налага други изводи за отговорността на касаторът с оглед на претендираното нарушение на материалния закон. Ето защо, като не е възприел тезата на защитата, отговорността на касатора да се ограничи само до причинените телесни увреждания съдът не е допуснал нарушение, свързано и с отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Следователно правните съображения на контролираните инстанции за квалифициране на извършеното деяние, именно по чл.343а, ал. 1, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” НК се явяват законосъобразни. Доводът за явна несправедливост на определеното наказание се поддържа единствено като резултат на претендираното нарушение на закона, неприето от касационния състав. Самостоятелни възражения на полето на индивидуализация на наказанието не се поддържат. Доколко такива са били допуснати, отстраняването им е извършено от въззивния съд. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че отсъствуват претендираните с касационната жалба нарушения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 34/09.04.2012 г., постановено по в.н.о.х.д. № 48/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е изменена присъда № 1/18.01.2012г. по н.о.х.д. №470/2011г. на Добрички окръжен съд, в частта с която определените на подс. И. Д. И. от гр.Д. наказанията, лишаване от свобода, лишаване от правото да управлява моторни превозни средства и изпитателния срок по чл.66 НК са намалени, и потвърдена в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.