Р Е Ш Е Н И Е № 134 София,30 юли 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети март ………........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Антоанета Данова .............................. при секретар .. Иванка Илиева ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 186 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред касационната инстанция е по реда на чл. 354, ал. 5 НПК. Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимите Н. Н. и Ц. Н.. Обжалва се въззивно решение № 242 от 27.12.13 год., постановено по ВНОХД № 261/13 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Със същото е изменена присъда от 05.03.12 год. по НОХД № 41/12 год. на Русенския окръжен съд, с която двамата подсъдими са осъдени по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Посочени са цифрово касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – нарушение на закона и явна несправедливост на наложените наказания. Словесно се развиват доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се двамата подсъдими да се оправдаят за престъплението, за което са осъдени или да се измени решението, като и за двамата да се приложи чл. 66, ал. 1 НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по посочените основания, доводи и искания. Гражданските ищци и частни обвинители Д. Д. и П. Д. не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, постъпилата жалба, посочените в нея основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – подсъдимите изцяло са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. С цитираната присъда подсъдимите Н. Н. и Ц. Н. са признати за виновни в това, че на 11.10.10 год. в [населено място], обл. Русе, при условията на независимо съпричиняване помежду си, причинили по непредпазливост смъртта на Б. З., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на осн. чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 НК и чл. 54 НК и чл. 58а, ал. 1 НК са осъдени на по ДВЕ години и ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от по пет години. Осъдени са да заплатят солидарно на Д. Д. и П. Д. по 50 000.00 лв. за всеки един от двамата, представляващи обезщетения за причинените им с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.10.10 год. до окончателното им изплащане. Осъдени са за направените от гражданските ищци разноски за адвокатска помощ и за държавната такса. Гражданските искове на двамата ищци са отхвърлени за разликата до 100 000.00 лв. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По протест на прокурора за отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 НК, по жалба от страна на гражданските ищци и части обвинители за отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 НК и увеличаване на присъдените обезщетения и по жалба от страна на подсъдимите единствено в гражданската част за намаляване на обезщетенията, с решение № 198 от 10.09.12 год. по ВНОХД № 151/ 12 год. АС – гр. Велико Търново е изменил присъдата. Преквалифицирал е престъплението в по-леко квалифицирано по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1. Намалил е наказанията на двамата подсъдими на по ЕДНА година и ОСЕМ месеца лишаване от свобода и изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК на три години. Намалил е обезщетенията на по 25 000.00 лв. за всеки един от пострадалите и е коригирал държавната такса. Потвърдил е присъдата в останалата и част. Прокурорът е протестирал решението като незаконосъобразно във връзка с преквалифицирането на престъплението в по-лек наказуем състав и като явно несправедливо във връзка с намаляването на срока на наказанията на двамата подсъдими и приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Гражданските ищци и частни обвинители са обжалвали решението като явно несправедливо в наказателната и гражданската му части. Подсъдимите са обжалвали решението единствено в гражданската му част като явно несправедливо. С решение № 47 от 18.02.13 год., постановено по н.д. № 2069/12 год. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане. В решението изрично е посочено, че протестът и жалбата на гражданските ищци и частни обвинители са неоснователни за незаконосъобразност на въззивния акт с преквалифицирането на извършеното деяние от подсъдимите по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК, както и в частта за размера на наложените им наказания лишаване от свобода. Върнал е делото единствено за неправилното приложение на чл. 66, ал. 1 НК спрямо двамата подсъдими и за явната несправедливост на присъдените на гражданските ищци обезщетения, намалени от 50 000.00 лв. на 25 000.00 лв. за всеки един от тях. Дал е задължителни указания по приложението на закона. При новото разглеждане на делото с решение № 75 от 12.04.13 год., постановено по ВНОХД № 55/13 год., апелативният съд е изменил присъдата. Отново, престъплението е преквалифицирано по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Намалени са наказанията на двамата подсъдими на ЕДНА година и ОСЕМ месеца лишаване от свобода за Н. Н. и на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца за Ц. Н.. Изпълнението на наказанието на Ц. Н. е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от пет години /в противоречие с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 НК е определен изпитателния срок/. Спрямо Н. Н. е постановено ефективно изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип /не е определен режим, който по принцип следва от закона/. Потвърдил е присъдата в останалата и част, в това число и по отношение на присъдените обезщетения на гражданските ищци. С нов касационен протест решението е атакувано по отношение на намаленото наказание на Ц. Н. от една година и осем месеца на една година и четири месеца лишаване от свобода и приложението на чл. 66, ал. 1 НК, а по отношение на Н. Н. – липсата на отменителен диспозитив в решението за постановеното условно осъждане от първоинстанционния съд. Решението е обжалвано и от страна на двамата подсъдими с бланкетна жалба във връзка с посочени основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Обжалвано е и като явно несправедливо във връзка с отказа на въззивния съд да приложи чл. 66, ал. 1 НК по отношение на Н. Н.. Решението е обжалвано от подсъдимите и в потвърдителната му част за присъдените с присъдата обезщетения. Доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК не са развити. Не са посочени и такива във връзка с уважените граждански искове от първата инстанция. С решение № 439 от 18.10.13 год., постановено по н.д. № 1337/13 год. ВКС, трето наказателно отделение, е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Подчертал е, че по отношение на подсъдимия Ц. Н.: при индивидуализацията на наказателната му отговорност е нарушена материалноправната норма на чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, като контролираният съд е се е задоволил с визиране на подлежащата на изтърпяване санкция, без да е посочил индивидуализирането по чл. 54 НК; игнорирал е задължителните указания на ВКС, посочени в предходното касационно решение, за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, като дори в нарушение на чл. 66, ал. 2 НК е постановил изпитателен срок, надвишаващ размера на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. Изрично е подчертал, че в диспозитива на решението липсва обективирана вола за отмяна на приложения с присъдата на ОС – гр.Русе институт на условното осъждане спрямо Н. Н., като в същия е отразено само мястото на изпълнение на наложената санкция – затворническо общежитие от открит тип. Жалбата от страна на двамата подсъдими е оставена без разглеждане, тъй като в нея не са били посочени конкретни фактически и юридически аргументи. По този начин въззивното решение в обжалваната му част, с която е потвърдена присъдата за присъдените с първоинстанционния акт обезщетения на двамата граждански ищци е останало в сила. При новото разглеждане на делото АС – гр.Велико Търново изцяло се е съобразил със задължителните указания на касационната инстанция по приложението на закона, дадени в посочените решения, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изменил е присъдата, като е преквалифицирал извършеното престъпление от двамата подсъдими по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Намалил е съобразно чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК размера на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода на по ЕДНА година и ШЕСТ месеца, търпими на осн. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип. Пропуснал е да определи първоначалния режим, но същия следва по силата на чл. 61, т. 3 ЗИНЗС от типа затворническо общежитие – „общ”. Отменил е освобождаването от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл. 66, ал. 1 НК по отношение и на двамата подсъдими. Последното решение е предмет на настоящата касационна проверка. В жалбата се твърди, че присъдата и решението са постановени при липса на категорични доказателства, които да изобличават двамата подсъдими в извършване на деянието, за което са признати за виновни. Постановени са при неизяснена фактическа обстановка и авторство на деянието, нарушен е законът, поради което наказанията са явно несправедливи. Тези твърдения са несъответни на реда, по който се е развило производството пред първоинстанционния съд – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, и ТР № 1 от 06.04.09 год. по т.д. № 1/08 год. на ОСНК на ВКС. Подсъдимите изцяло са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. При спазване на процесуалния ред по глава ХХVІІ НПК съдът е установил, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По този начин, двамата подсъдими са признали извършеното деяние и участието си в него. По този въпрос е взел отношение и ВКС в цитираните касационни решения, в които е посочил, че законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Обжалваното решение не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 2 НПК. При постановяването му въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителните указания на касационната инстанция, изразени в предходните решения. Настоящият състав на ВКС напълно споделя съображенията, посочени в същите, като не намира необходимост да ги преповтаря. Определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и на начина на неговото изтърпяване са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката по чл. 54-55 НК и на тези по чл. 66 НК. Приложението на условното осъждане е възможност, която се преценява на базата на всички обстоятелства по делото и целите на наказанието. В този смисъл, възприетите смекчаващи отговорността обстоятелства и чистото съдебно минало на подсъдимите, обосновали налагането на наказание под три години лишаване от свобода, не са абсолютно условие за условна присъда. Приложението на чл. 66, ал. 1 НК зависи от редица други обстоятелства, свързани с индивидуалната и генералната превенции, като ръстът и динамиката на даден вид престъпления, очакванията в обществото да се преодолеят определени престъпни посегателства, характерови особености на извършителя, начин за извършване на престъплението и др. Във връзка с посочените съображения жалбата от страна на двамата подсъдими е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 242 от 27.12.13 год., постановено по ВНОХД № 261/13 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................