Р Е Ш Е Н И Е № 567 гр.София, 17.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТАТЯНА КЪНЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 556/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия С. И. Г. против решение № 168/16.07.2010 год. по въззивно нохд № 116/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до необоснованост и неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и определяне на наказание в несправедлив размер. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване. Частните обвинители Н. Д. Н., С. Р. Д., С. Р. Д. и С. Р. А. не са изразили становище и не са направили възражение срещу подадената жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и поддържа, че няма основания за отмяна или изменение на въззивното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347 НПК и намира: Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, с присъда № 27/18.02.2010 год. по нохд № 2501/2009 год. признал подсъдимия Г. за виновен в това, че на 31.07.2009 год. в[населено място] нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП, при което по непредпазливост и независимо съпричиняване[населено място], причинил смъртта на Р.Д. и средни телесни повреди на повече от едно лице – свидетелите Ст.Чивев и Н.Н.. На основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.4 и пр.5, б.А, пр.2, б.Б, пр.1 вр.ал.1, б.Б, пр.2 и б.В вр.чл.342, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила и го оправдал по първоначалното обвинение за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП. Приложил чл.343Г вр.чл.37, ал.1, т.7 НК и лишил подсъдимия Г. от право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски – по сметка на ВСС и на частния обвинител Н.Н.. Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав с решение № 168/16.07.2010 год. по въззивно нохд № 116/2010 год. изменил присъдата и преквалифицирал деянието като престъпление по чл.343А, ал.1, б.Г вр.чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.4 и 5, б.А, пр.2, б.Б, пр.1 вр.ал.1, б.Б, пр.2 и б.В НК и при предпоставките по чл.54 НК определил наказания лишаване от свобода и лишаване от права за срок от по 2 години. Оправдал го по първоначалното обвинение, вкл. и за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Потвърдил присъдата в останалата й част. Въззивното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия, съдържаща доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на закона и необоснованост, довели до неправилно осъждане. Съдът по повод доводите и процесуалното задължение за цялостната проверка на обжалвания съдебен акт е приел, че са налице предпоставките за допускане на нови доказателства и назначил повторна съдебно авто-техническа експертиза с оглед да се получат обосновани и несъмнени отговори на въпроси за относими към предмета на доказване обстоятелства, включително и на такива, които се съдържат във въззивната жалба на подсъдимия. Въз основа на пълен и задълбочен анализ на целия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал и приетата повторна експертиза въззивният съд изложил приетата от него за установена фактическа обстановка. Въз основа на нея направил и правните си изводи за квалификацията на поведението на подсъдимия. Обосновал необходимостта да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление въз основа на установените факти за поведението на подсъдимия след настъпване на произшествието и в тази връзка изложил подробни съображения за наличието на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на закона. Настоящият състав възприема като правилно решението за преквалифициране на деянието, защото правните изводи са основани на конкретно установените по делото фактически констатации, че подсъдимият е оказал необходимата и възможна помощ на пострадалите лица. Изводите си за виновното поведение съдът е направил въз основа на анализа както на събраните и проверени от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателствени средства, така и на повторната експертиза, която не е оспорена от страните. Наличието на различни авто-технически експертизи е наложило подробна оценка и мотивирани изводи, с които е подкрепил решението си да приеме като достоверна, обективна, безпротиворечива и непораждаща съмнение повторната експертиза. Подходът, който е приел - да анализира целия доказателствен материал с експертните заключения, е правилен. Решението да възприеме повторната, допусната и приета във въззивното производство съдебно-авто-техническа експертиза, е мотивирал според изискванията по чл.145 НПК. Съображенията, с които е обосновал отказа си да възприеме заключенията на предходно представените и приети експертизи, са ясни и точни, съответни на установените фактически изводи както за конкретното поведение на подсъдимия като участник в пътнотранспортното произшествие, управлявал автомобила си със скорост над допустимата, така и това на другия участник, който със своето поведение е допринесъл за настъпването му като независим съпричинител. Обоснована е и причинната връзка между скоростта на движение на автомобила на подсъдимия Г. и настъпилия вредоносен резултат. Наличието на свидетели, които установяват по-ниска скорост на движение, не може да бъде основание за различни от направените изводи. И това е така не само защото са в близки отношения с подсъдимия, но и защото съгласно разположението им в автомобила и липсата на данни да са наблюдавали действителната скорост, с която се е движел (без да бъдат оценявани показанията им като недобросъвестни) е очевидно, че са свидетелствали за относимо обстоятелство по предположение. Това е било едно от основанията за назначаването на повторната експертиза и преди всичко на извършената подробна и задълбочена оценка и анализ на всяко едно от доказателствата, указващи на неправомерното поведение на подсъдимия и на другия участник в произшествието-частният обвинител Н.. По този начин въззивният съд е изпълнил задължението си за цялостна оценка, основана на действителния смисъл на доказателствения материал – поотделно и в неговата съвкупност, и според предписаната в чл.107, ал.3 и ал.5 НПК процесуална дейност. Не е допуснато нарушение на чл.154 НПК. Въззивният съд е изпълнил задължението си да изложи съображения защо е необходимо назначаването на повторна експертиза, защо не приема заключенията на приетите от първоинстанционния съд по въпросите, които са относими към предмета на доказване и защо приема като достоверна, обоснована и не пораждаща съмнение съдържащата отговори на поставените задачи повторна експертиза, изготвена съобразно данните в събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, науката и специалните знания на вещото лице. Съдът е упражнил правото си на оценка на допуснатите и приети експертизи за установяване на механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие, да изведе наличието на причинна връзка между поведението на двамата участници в движението, както и да изпълни задължението си да мотивира взетото решение да се съгласи и с кое конкретно заключение. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК като е внесен обвинителен акт само по отношение на подсъдимия Г., независимо от установеното съпричиняване на резултата от страна и на частния обвинител Н. Д. Н.. При независимото съпричинителство всеки отговаря за своето конкретно установено поведение, за лично проявената от него непредпазлива вина. Отговорността на всеки един от причинителите на вредите е именно за своето неправомерно поведение, поради което и не може да бъде оневинен, ако е установено допуснато нарушение. Този извод не се променя и от решението на първоинстанционния съд да конституира като частен обвинител Н., тъй като е физическо лице, претърпяло вреди от престъпление и има правото да участва в съдебното производство. С такива права разполага при наличието на предпоставки за това и подсъдимия Г. в наказателно производство, образувано по отношение на Н., тъй като никое от лицата не може да бъде поставено при различен режим, когато са едновременно и виновни съпричинители на вредата и пострадали. Такова решение е недопустимо и в случаите когато съдебните органи са взели решение наказателните дела на двамата независими съпричинители да се водят отделно, за което няма законова пречка, какъвто е конкретния случай-различен от образуваното по реда на чл.41 НПК едно дело при връзка между отделните престъпления. Неоснователни са доводите, че наложените наказания по размер, макар и намалени от въззивния съд, защото са определени при новата квалификация на деянието, са явно несправедливи и завишени по размер. Въззивната инстанция е отчела всички индивидуализиращи обстоятелства и е изложила мотиви за решението си предвид конкретно установеното поведение и фактическа обстановка, да преквалифицира деянието по закон, който е по-леко наказуем, както и за наличието на предпоставките по чл.54 НК. Установените обстоятелства за личността му, вкл. и като водач на МПС, преди, по време и след извършване на деянието, наличието на съпричиняване от страна и на другия водач на МПС, участник в ПТП, са основанията, които обосновават извод за по-ниска степен на обществена опасност и необходимост за определяне на наказания при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства в размер, съответстващ на извършеното и на целите по чл.36 НК. Не са налице предпоставки за приложението на чл.55 НК. Наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години и срок на изпитание от 4 години, както и кумулативното наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК в размер на 2 години са съответни на тежестта на извършеното нарушение на правилата за движение, на резултата и последиците. В посочения смисъл решението в частта относно вида и размера на наказанията със законосъобразното приложение на чл.66, ал.1 НК отговаря на критериите за справедливост. Не може да се пренебрегне конкретното поведение като водач и участник в движението по пътищата – нарушението е едно от най-тежките на правилата за движение, извършено е от лица със сравнително ниска квалификация и опит, настъпил е тежък съставомерен резултат. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168/16.07.2010 год. по въззивно нохд № 116/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/