Р Е Ш Е Н И Е № 116 Гр. София, 01 декември 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП И.СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 247/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимите И. А. М., чрез упълномощения защитник адв. М. М. и на подсъдимия Н. А. А., чрез упълномощения защитник адв. Д.Я. срещу решение № 1/14.01.2022 г., на Военно-апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 54/2021 г. В касационната жалба на подсъдимия М. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на първия съд, алтернативно на въззивния съд или като втора алтернатива за намаляване на наложеното наказание. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с неправилна доказателствена оценка на наличните доказателства, чрез погрешната им и превратна интерпретация, което е довело до пороци при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението. Сочи се, че въззивният състав е оценил неправилно доказателствата по делото относно завършения обучителен курс за стрелба с тежка картечница от пострадалия, като е игнорирал данните за опорочена процедура при провеждането му и в тази връзка е направил неверни изводи за компетентността, която той е придобил с неговото завършване. Оспорва се оценката за обективност на показанията на свидетеля Я. относно подадената от подсъдимия команда за демонтаж на картечниците, като се твърди, че съдът не е коментирал противоречието им с депозираните показания от свидетелите И. и Т., които не са възприели М. да е давал такива нареждания и в тази връзка правилността на формираното от страна на съда вътрешно убеждение по фактите на обвинението спрямо него. Участието на експерт-балистик, който се намира в трудови правоотношения с фирмата - производител на картечницата при изготвянето на експертизата за нейната годност се оценява като съществено процесуално нарушение, поради съмнения в обективността на професионалните му преценки. В жалбата се посочва липса на мотиви към решението, поради копиране на съществени части от съдържанието на мотивите към присъдата на първия съд, без собствен доказателствен анализ. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с неотчитането в пълна степен на приносът на пострадалия за настъпване на произшествието, което е следвало да се отрази върху наложеното наказание в посока редуцирането му до минималния законов размер. В касационната жалба на подсъдимия А. се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на първия или въззивен съд. В жалбата се мотивира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК с доводи за неправилен отказ на въззивния съд за събиране на доказателства относно програмата на обучителния курс за боравене с тежка картечница, който пострадалият е преминал и в тази връзка за придобитата от него подготовка и умения за работа с процесното оръжие. Възразява се срещу участието на вещото лице Г. по делото, поради връзката му с фирмата производител на картечницата, с която е станал инцидента с пострадалия, както и срещу годността на проведения следствен експеримент, поради отсъствие на страните и/или поемни лица при провеждането му. Навеждат се доводи за липса на надлежни мотиви, поради неизвършване на собствен анализ от апелативния съд на доказателствата по делото, на които е основана възприетата фактическа обстановка. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия А., адв. Я. поддържа изцяло касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените искания за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане. Акцентира върху отказа на решаващите съдилища за събиране на доказателства за установяване на обстоятелството, че не е провеждано обучение за работа с процесното оръжие, с което е настъпил инцидентът с пострадалия, както и върху участието по делото на вещото лице Г., който е свързан с производителя на оръжието. Подсъдимият А. в последната си дума пред ВКС моли да се върне делото за ново разглеждане за изясняване на ситуацията по делото. Подсъдимият М. пред ВКС се представлява от упълномощен защитник адв. К., който поддържа депозираната по делото касационна жалба по изложените аргументи/ доказателствен дефицит за обстоятелството придобил ли е пострадалия надлежна правоспособност за боравене с процесната картечница, участие на заинтересован експерт и несправедливо тежко наказание/ и искането за отмяна на решението на апелативния съд. Подсъдимият М. в последната си дума пред ВКС моли да се уважи касационната му жалба и делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция застъпва становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Намира, че първоинстанционният и въззивен съд са достигнали до правилни еднопосочни изводи по вината на двамата подсъдими, като апелативният съд е преквалифицирал извършеното от М. в по-леко наказуемо престъпление, в съответствие с установените факти за оказана помощ на пострадалия. Частните обвинители Н. Т. и Т. И., редовно призовани не се явяват пред ВКС. Представляват се от повереник, адв. В., който намира въззивното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да се остави в сила. Сочи, че оплакванията на подсъдимите от жалбите, свързани с отказ за събиране на доказателства са неотносими към въпросите за вината и отговорността на дейците. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби на упълномощените защитници на подсъдимите основания и доводите на страните от съдебно заседание и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 108/09.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 153/2019 г. по описа на Софийски военен съд подсъдимите Н. А. А. и И. А. М. са признати за виновни в това, че на 26.09.2017 г., около 12-12.30 ч. по време на провеждане на занятие по огнева подготовка в Учебен център „име“, [населено място] причинили смъртта на редник Н. Н. Т., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност поради неспазване на мерките за безопасност и неизпълнение на задълженията, визирани в съответните инкриминирани специални разпоредби, /подробно описани в присъдата за всеки един от подсъдимите/ поради което и на осн. чл.123, ал.1, пр.2 от НК и чл.54 от НК са осъдени на лишаване от свобода, съответно подсъдимият А. за срок от една година и три месеца лишаване от свобода, а подсъдимият М. за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанията е отложено с изпитателен срок от по три години за всеки един от тях. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимите направените съответни разноски в хода на досъдебното и съдебно производство пред военния съд. С въззивно решение № 1/14.01.2022 г., на Военно-апелативен съд по в.н.о.х.д. № 54/2021 г. присъдата на военния съд е била изменена в частта относно извършеното от подсъдимия М. деяние, което е преквалифицирано от престъпление по чл.123, ал.1 от НК в престъпление по чл. 123, ал.4 от НК и наложеното на подсъдимия М. наказание е намалено на една година лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби на защитниците на подсъдимите М. и А. са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което подлежат на разглеждане, като разгледани по същество се явяват неоснователни. Относно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Касационното основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК е предмет на първоначално разглеждане от ВКС, с оглед законовите последици при установяване на основателността на оплакването, които се изразяват в отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първия или въззивен съд. Въззивният съд е направил обективен и коректен прочит на цялостния доказателствен материал, на базата на който е изградил изводите си по фактите, без да допуска пороци при формирането на вътрешното си убеждение. Събраните доказателства и доказателствени средства са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, стойност и тежест на доказване, като възприетата фактическа обстановка е надлежно доказателствено обезпечена и не почива на предположения, каквито упреци отправят защитниците в касационните си жалби. Изложените в жалбите на двамата подсъдими аргументи, на които се основава оплакването са еднопосочни, което дава възможност за общ отговор по наведеното касационно основание. Основно съображение в подкрепа на тезата за неправилна оценъчна дейност от страна на апелативния съд на доказателствата за виновността на подсъдимите е свързано с преминатия от пострадалия курс по огнева подготовка и получените при обучението недостатъчни знания и умения за боравене с процесното оръжие – тежка картечница. Защитата на двамата подсъдими твърди, че съдилищата по фактите са игнорирали доказателствата по делото от една страна за провеждането на курса от лица, които не притежават необходимата за обучители по материята компетентност и от друга, за формално участие на пострадалия в обучението, което е рефлектирало пряко в негативна степен върху правоспособността му за безопасно боравене с оръжието, което е и основната причина за инцидента. Възражението е неоснователно. Решаващите съдилища са отговорили на аналогично поддържани пред тях доводи и аргументирано са отхвърлили тяхната основателност. На първо място следва да се посочи, че инкриминираните на двамата подсъдими норми от специалното законодателство, които запълват бланкета на чл. 123 от НК се отнасят до общата компетентност на военнослужещите да боравят със стрелково оръжие и бойни машини и задълженията им да спазват правилата за безопасност на Устава за войсковата служба на Въоръжените сили при провеждане на учения, бойни стрелби, занятия и др. при изпълнение на войсковата служба. Неспазените от подсъдимите задължения, предмет на обвинението се отнасят до общи мерки за безопасност, относими към всички случаи на стрелба с огнестрелно оръжие от военнослужещ, като вида на оръжието е определящ само за начина на конкретното изпълнение на мерките, но не и за поредността от действия, които следва да бъдат извършени при стрелба с него и след приключването на стрелбата. Касае се за принципни положения по спазването на мерките за безопасност при осъществяване на дейността по организация и ръководство на стрелба с огнестрелно оръжие, които знания и умения са част от общата квалификация на военнослужещите като лица от състава на въоръжените сили на Р България и не са придобити първоначално посредством специализирания курс за придобиване на отчетна специалност бордови мерач на инкриминираното оръжие. На подсъдимите са инкриминирани разпоредби, свързани с обезопасяването на огнестрелно оръжие /независимо от неговия вид/ след приключването на стрелба с него – преглед за наличие на боеприпаси в цевта и проверка дали оръжието е изпразнено и поставяне на предпазител, както и събиране на изстреляните гилзи, които знания се придобиват с получаването на общата квалификация на военнослужещия по стрелба с оръжие. По конкретното възражение за качеството на проведеното обучение на специализирания курс за стрелба с процесната картечница и нивото на компетентност на подсъдимия А., който е бил обучител и придобитата от пострадалия Т. след завършването на обучението от проведения курс, не се установи съдилищата по фактите да са направили изводи, които не почиват на доказателствата по делото. Подсъдимият А. е участвал в качеството на обучител, за което е притежавал съответен ценз, / по делото не са налични доказателства в обратна посока/ а уменията и знанията на пострадалия са установени съобразно приложения по делото протокол за проведен изпит по Специална военна подготовка и Резултатите от изпълнение на упражнения от контролни стрелби с процесното оръжие, в които са отразени отлични резултати, постигнати от Т. при изпита и изпълнението на стрелковите действия. В този смисъл правилно въззивният съд е приел, че цитираните доказателства за придобитото от пострадалия ниво на компетентност за боравене с процесната картечница и отличните резултати от изпита, които е показал са обективни и ги е поставил в основата на изводите си по фактите за квалификацията на пострадалия. Наличните гласни доказателства, изходящи от подсъдимия А. за това, че обучението не е било проведено надлежно не са подкрепени от други доказателства и съдът мотивирано ги е отхвърлил след като ги е подложил на преценка за тяхната обективност в съответствие с изискванията на НПК за оценка на доказателствата / в тази връзка доводите, че едновременното участие на пострадалия в периода на обучителния курс в танцов състав му е попречило да се квалифицира се опровергават от наличната доказателствена съвкупност – документи за придобита квалификация и показания на свидетели за уменията на пострадалия да борави с оръжието/. Защитата на подсъдимия М. възразява срещу оценката на показанията на свидетеля Я., в частта относно заявеното от него, че подсъдимият е дал команда за демонтаж на оръжието, която свидетелят е възприел по радиостанцията, за които сочи, че се намират в противоречие с показанията на свидетелите И. и Т., които също са комуникирали с подсъдимия по радиостанциите, но не са възприели подобна команда. Както и че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, като не е приел, че отдадената команда е била отложена във времето, поради това, че оръжието е било силно нагорещено и е било време за обедна почивка. Направеното възражение не почива на верен прочит на доказателствата по делото, както и не е съобразено с предявеното срещу подсъдимия обвинение. На първо място следва да се посочи, че обвинението спрямо М. е за неизпълнени от него задължения по осигуряване на мерките за безопасност след завършване на стрелбата с процесното оръжие относно преглед на машината и проверка за наличие на боеприпаси, както и за изслушване на докладите от стрелялата смяна. Внимателния прочит на показанията на цитираните трима свидетели показва, че между тях не се констатират противоречия по повод издадената от подсъдимия заповед, за която свидетелят Я. е потвърдил, че е възприел лично по радиостанцията. Свидетелят Т. не е коментирал отдаването на такава заповед, но е свидетелствал, че е докладвал на М., че оръжието е изпразнено, след което ръководителят на стрелбата е казал, че огневата подготовка е приключила и машините следва да се изведат в изходно положение, а свидетелят И. – че е бил извикан да напусне вишката и да се разснаряди, след което М. му е подал сигнал да отиде към полигона, от където е започнал да пренася гранатометите. По делото не са налични доказателства за отдаване на т.н. „отложена във времето заповед“ от страна на М., като е безспорно установено, че първото действие, което се извършва след приключването на стрелбите е изпразването на оръжието, включително чрез проверка за наличие на патрон в цевта и впоследствие преброяване на гилзите от изстреляните патрони и това действие, включително проверката от съответния ръководител не могат да бъдат отлагани. Въззивният съд е анализирал подробно показанията на присъстващите на полигона свидетели К./ който в личен разговор с подсъдимия М. му е разпоредил да провери оръжието след стрелбата/, Я./получил лично заповед от М. за демонтиране на картечницата/, Д. Г./който е провел на подсъдимия инструктаж за проверка на оръжието от ръководителя след приключването на стрелбата/, Ц. /че подсъдимият М. лично е разпоредил на подсъдимия А. сваляне на картечницата от бойната машина/, както и обясненията на подсъдимия А. за нарежданията, които М. му е дал за пренасяне на сваленото и демонтирано въоръжение на оръжието, с което е причинен вредоносния резултат. Оценил ги е правилно като кореспондиращи си и в тази връзка обективни по отношение извършените от М. действия след приключването на стрелбата и на тази база е формирал законосъобразни изводи по фактите на обвинението, поради което не може да бъде упрекнат в неправилна интерпретация на съдържанието на доказателствените източници. Възражението срещу участието по делото в качеството на експерт -балистик на вещото лице Г. също е неоснователно. Специалните знания на експерта са послужили за установяване на вида, модела, системата на действие и техническата изправност на конкретната картечница от гледна точка възможността й да произведе изстрел в конкретните условия, в които пострадалият е действал и не се отнасят до производствена оценка на съответният модел на оръжието, за да се твърди заинтересованост от негова страна като служител на производителя. От вида и характера на поставената към него задача /Г. е назначен като вещо лице в комплексни експертизи съвместно с други специалисти/ се изяснява, че специалните знания на експерта касаят техническите параметри на картечницата, докато предявеното срещу подсъдимите обвинение е за неизпълнение на правилата за безопасност при работа с оръжието и в този смисъл не се основава на специалните знания на вещото лице, които са послужили за изясняване на конструктивни характеристики на оръжието и на механизма му на действие, както и на възможността с процесната картечница да се произведе изстрел. Последното обстоятелство е установено еднопосочно чрез доказателствата по делото и не е предмет на установяване чрез назначената комплексна експертиза в състава на която е участвало вещото лице Г.. В практиката на ЕСПЧ изискванията към експерт, който притежава специални знания по съответната материя, относими към предмета на делото и участва в качеството на вещо лице се поставят през призмата на спазване на „равенството на средствата“, използвани от страните, като част от изискването за справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ. В принципен план, доколкото в българския наказателен процес вещите лица имат различна и „по съществена процесуална роля“ в сравнение със свидетелите по делото /предвид спецификата на самата правна система на страната, в сравнение с тези на други страни – членки, в които не е налице подобно разграничение между процесуалното качество на свидетел и вещо лице/ съдът в Страсбург приема в практиката си, че към тях могат да бъдат поставяни допълнителни изисквания за независимост. Едновременно с това съдът традиционно приема, че не съществува право да се изисква безпристрастност от назначеното от съда вещо лице, доколкото то не притежава каквито и да било процесуални привилегии, които да са особено неблагоприятни за жалбоподателя/C. of B. v. A./. В този контекст на тълкуването от ЕСПЧ на изискванията спрямо вещите лица по делото, назначени от съда, оплакването на жалбоподателите, което се отнася именно до безпристрастността на вещото лице Г., предвид изложените аргументи, че поради трудови правоотношения с производителя на процесната картечница не е безпристрастен в професионалната си преценка, се намери за изцяло неоснователно. Отделно ЕСПЧ поставя акцента при изискването за безпристрастност преимуществено върху това дали становището на вещото лице има решаваща роля за изхода на делото, което в настоящият казус е неприложимо, с оглед спомагателната роля на специалните знания на Г. спрямо изискванията за безопасност при работа с процесното оръжие, които не са били предмет на обсъждане в експертизата, както и при устните разяснения при нейното приемане. С оглед изложеното твърденията за това, че вещото лице Г. не е безпристрастен участник в процеса не почиват на обективни факти и правилно решаващите съдилища са отхвърлили възраженията на подсъдимите в тази връзка и са разгледали делото с негово участие. В жалбите на двамата подсъдими се възразява срещу допълнителната комплексна експертиза, с която е прието, че процесната картечница е годна да послужи за произвеждане на изстрел, като се оспорва процесуалната й годност, поради подмяна на части от оръжието, което се приравнява на следствен експеримент, проведен в отсъствието на страните. Аналогично възражение от подсъдимите е било поддържано пред решаващите съдилища, които са подложили на проверка доводите за допуснати нарушения при изготвянето на експертизата чрез назначаване на допълнителна експертиза от първия съд и подробен разпит на вещите лица в съдебно заседание, както и чрез допълнителен разпит на подсъдимия А. от въззивния съд. На тази база правилно военно-апелативният съд е посочил, че състоянието на оръжието след инцидента и констатираните от експертите последващи технически неизправности при работа с него са ирелевантни спрямо обвинението, което е за неспазване на правилата за безопасност при работа с оръжието, а не поради неговата неизправност по време на стрелбите или след това. При устните разяснения по експертизата вещите лица коректно са описали извършените от тях действия при изследването на оръжието и необходимостта, която ги е наложила, за да се даде отговор на въпросите по заключението, свързани с механизма на произвеждане на процесния изстрел с нея. На последно място, като напълно неоснователно се намери възражението, че при изготвяне на мотивите към въззивното решение военно-апелативният съд е копирал съществени части от мотивите към присъдата на първата инстанция, без да направи собствена проверка на съдебния акт и да изложи съображения за това, което се приравнява на липса на мотиви и се сочи като абсолютно основание за отмяна на решението. Прочитът на въззивното решение опровергава изцяло цитираното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на решението, което съдържа подробен анализ на присъдата на първия съд, придружен със собствени мотиви, включително и нова фактическа обстановка относно оказаната от подсъдимия М. помощ на пострадалия след деянието и преквалифицирането му в по-леко наказуемо престъпление, което не би могло да се осъществи чрез копиране на съдебния акт на проверяваната инстанция. С оглед изложеното, не се установи наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което и не са налице предпоставките за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Оплакването по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се поддържа от подсъдимите в контекста на твърдението за допуснатото съществено процесуално нарушение от въззивния съд в доказателствената му дейност, което е довело до неправилни изводи по фактите, без да се излагат други доводи по неправилното приложение на закона. При установената законосъобразна оценка на доказателствата и правилно формирано вътрешно убеждение на контролираните съдилища по фактите, материалният закон е приложен правилно спрямо приетите от въззивния съд фактически положения по отношение извършеното от двамата подсъдими деяние. Наказателната отговорност на двамата подсъдими, А. и М. правилно е ангажирана за причинена от тях при условията на независимо съпричиняване смърт на пострадалия Т. при проявена от тях професионална непредпазливост в нарушение на инкриминираните им правила и норми за безопасност при провеждане на стрелби с огнестрелно оръжие, което е правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Подсъдимите А. и М. са субекти на престъплението по чл.123 от НК, поради притежаваните от тях качества, в които са извършили деянието - при участие по занятие по огнева подготовка в учебен център „Сливница“ - [населено място], съответно А., като мерач-оператор в отделение за охрана във взвод за охрана, а М. – като командир на взвод за охрана за стрелба с БММ „марка“, оборудвани с щатно въоръжение. Професионалните задължения на двамата подсъдими са регламентирани в Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България /Устава/ и в Курс за стрелбите със стрелково оръжие и бойни машини в Българската армия, обявен със Заповед на Началника на Генералния Щаб /Курс за стрелбите/, както и в Плана за провеждане на процесното занятие по огнева подготовка. За подсъдимия А. нарушението се изразява в неизпълнение на мерките за безопасност при провеждане на стрелби, в частност т.6, пр.2 от Приложение 2 на Курса за стрелбите - след приключването на стрелбите чрез подаване на сигналите за прекратяване на огъня и подаване на съответните команди за това, след като прекрати огъня и спре стрелбата да изпразни оръжието и да го постави на предпазител/ да изключи електроспусъците/. Неспазването на тези мерки за безопасност е довело до произвеждането на изстрел с оръжието, от който е настъпила смъртта на пострадалия Т., който след приключването на стрелбата е пренасял оръжие, което не е било обезопасено по надлежния ред от подсъдимия А. като мерач-оператор, боравил със същото оръжие, като е оставил в цевта патрон и не е поставил предпазителя на картечницата. За подсъдимия М. е налице нарушение по чл.152, т.3 от Устава относно неспазване на дължимите мерки за безопасност при работа с огнестрелно оръжие - в качеството на ръководител на провежданото учение да се увери, че в бойните машини няма боеприпаси, като организира събирането на изстреляните гилзи и направи преглед на бойните машини, както и предвидените мерки в Плана за провеждане на занятие по огнева подготовка на процесната дата – като ръководител на стрелбата след приключването й да провери дали оръжието, с което е стреляно е изпразнено, както и да изслуша докладите от стрелялата смяна. В резултат на неизпълнение на тези задължения от негова страна процесното оръжие е било с патрон в цевта и без поставен предпазител, поради което при пренасянето му от пострадалия Т. е произвело изстрел, който му е причинил несъвместимите с живота увреждания, от които е настъпила неговата смърт. Съдилищата по фактите правилно са приели, че за настъпването на вредоносния резултат принос има и пострадалият Т., който от своя страна също не е спазил мерките за безопасност при боравене с огнестрелно оръжие като не е държал цевта му, насочена в безопасна посока, а спрямо собственото си тяло, поради което изстрелът е попаднал в него. Последното обстоятелство правилно е отчетено от въззивния съд като смекчаващ факт при реализацията на наказателната отговорност на двамата подсъдими, тъй като не е единствената причина за инцидента, за настъпването, на който подсъдимите А. и М. имат основен принос . С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Наведеното в жалбите на двамата подсъдими оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание също се прецени за неоснователно. Въззивният съд е преквалифицирал извършеното от подсъдимия М. деяние в по-леко наказуемо престъпление, поради оказаната от него помощ на пострадалия след деянието, който е бил жив при оказването на помощта и е намалил наложеното от първия съд наказание на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с три-годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила. В жалбата на защитата се прави искане за намаляването му до минимума от три месеца лишаване от свобода или по преценка на съда за определяне на наказание пробация, което може да се наложи само при прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК, поради липса на предвиден специален минимум на наказанието лишаване от свобода в текста на чл.123, ал.4 от НК. ВКС намери оплакването от жалбата за неоснователно. Военно-апелативният съд е определил наказанието на подсъдимия М. при категоричен превес на смекчаващите обстоятелства, като правилно е посочил, че основания за прилагане на привилегированата разпоредба на чл. 55 от НК по отношение на извършеното от М. липсват, доколкото тези обстоятелства не са многобройни или изключителни по характер, както и минимално предвиденото в закона наказание не е прекомерно тежко спрямо извършеното деяние. Обстоятелствата от жалбата на подсъдимия, на които се основава искането за намаляване на наложеното му наказание са отчетени в пълнота от въззивния съд, който изрично ги е посочил в решението като облекчаващи факти при определянето на санкцията, с изключение на наведените от защитата – липса на адекватно обучение на обучители и курсисти и неправомерно назначаване на подсъдимия за командир на стрелящия взвод. Последните два довода са неотносими към наказателната отговорност на дееца - първото обстоятелство не се установява от материалите по делото,/подсъдимият М. не е участвал в провеждането на курса / а по отношение на неговото назначаване, независимо от основанията за това, с назначаването му за командир на стрелбите на съответния взвод той придобива инкриминираните му задължения за спазване на мерките за безопасност, както и носи отговорност за безопасното провеждане на обучението в цялост като негов ръководител. В това свое качество подсъдимият следва да упражнява надлежен и ефективен контрол върху подчинените си, за които носи отговорност, като изискванията спрямо ръководния състав следва да отговарят на по-висок стандарт, защото тяхната безопасност е поставена в зависимост от действията на техните ръководители. С оглед изложеното, наказанието на подсъдимия е определено максимално снизходително и не са налице основания за допълнителното му редуциране по размер, поради което жалбата на защитата и по това оплакване следва да се остави без уважение. Не се установи определеното на подсъдимия А. наказание да е явно несправедливо. Наказанието на дееца е отмерено на една година и три месеца лишаване от свобода, което е в рамките близо до специалния минимум за извършеното престъпление, като съдът е отчел превес на смекчаващите обстоятелства – млада възраст и чисто съдебно минало на подсъдимия, проявена критичност към извършеното, съпричиняване от пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. ВКС не намери определеното наказание да е несъответно на тежестта на деянието или на личността на дееца. В жалбата на защитата се излага единствено довод за неотчитане на личността на подсъдимия при налагане на санкцията, което не съответства на мотивите към решението , където съдът изрично се е позовал на положителната личностова характеристика на дееца и е отчел, че престъплението се явява изолирано в живота му, поради което не е наложил допълнителните наказания по чл.36, ал.1, т.6 или 7 от НК. Правилно е посочено, че деянието се характеризира със завишена степен на обществена опасност, изводима от характера на инкриминираната дейност, която с оглед характеристиките на огнестрелните оръжия / голямо поразяващо действие/ се отличава с по-висока потенциална опасност при извършването й, включително за околните лица, поради което изисква и повишено внимание от страна на лицата, които боравят с конкретното оръжие. С оглед горното, наказанието на подсъдимия А. се намери за справедливо, поради което жалбата на защитата следва да се остави без уважение. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/14.01.2022 г., на Военно-апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 54/2021 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: