О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 706 гр. София, 19.12.2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1871 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „БАНКА ДСК” ЕАД срещу определение № 210 от 14.05.2018г. по в.ч.т.д. № 255/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 472 от 12.03.2018г. по т.д. № 456/2016г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е оставена без разглеждане молбата на „Банка ДСК” ЕАД за изменение на решение № 518 от 13.11.2017г. в частта за разноските, като бъде постановено връщане на ищеца на внесената от него държавна такса в размер на 12 076,72 лева по евентуално предявените осъдителни искове. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като неправилно е прието, че подадената от него молба засяга влязлото в сила решение в частта относно дължимите разноски. Излага съображения за недължимост на внесената от него държавна такса в размер на 12 076,72 лева. В частната си касационна жалба моли, ако не бъдат възприети доводите му за връщане на внесената държавна такса, да бъде даден отговор на въпроса, представлява ли обжалване на решение на съда молбата му за възстановяване на недължимо платена държавна такса по сметка на съда? Позовава се на трайната съдебна практика – определение № 252 от 12.05.2009г. по ч.гр.д. № 116/2009 на ВКС, определение № 130 от 26.05.2009г. по гр.д. № 1134/2008г. на СГС. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, е че е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответниците С. А. В. и М. Г. В. не изразяват становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд, е приел, че в постановеното първоинстанционно решение са изложени подробни съображения коя част от претенцията за разноски на ищеца /в това число и за платена държавна такса/ счита за основателна. Приел е, че по аргумент от чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване на решението страната е могла да сезира съда с искане за изменение на същото в частта за разноските, в какъвто смисъл са разрешенията, дадени в т.14 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, което обаче не е сторено в този преклузивен срок, а се иска три месеца след влизане на решението в сила. Поради това е споделил извода на първоинстанционния съд, че молбата на „Банка ДСК” ЕАД се явява просрочена. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният в частната касационна жалба процесуалноправен въпрос се отнася до реда, по който следва да се разгледа направено искане за връщане на внесена без основание държавна такса и дали това е редът по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. По този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което се поддържа от частния жалбоподател с оглед позоваването му на определение № 252 от 12.05.2009г. по ч.гр.д. № 116/2009 на ВКС. По поставения въпрос в ТР № 5 от 12.07.2018г. по тълк.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и има самостоятелен характер, като с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на държавната такса, т.е. дали същата е била събрана, без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 и чл.4, б. „а” ЗДТ. Производството по това искане има обособен предмет и няма привременен характер, а постановеното по него определение подлежи на въззивно и на касационно обжалване по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Въз основа на така дадените задължителни разяснения следва да се приеме, че производството по искане за възстановяване на надвнесена или недължимо внесена държавна такса е самостоятелно и има за предмет разрешаване на материалноправния спор за дължимостта на държавната такса. Производството по такова искане е различно от производството по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, поради което допустимостта на молбата за връщане на надвнесена държавна такса не е обусловена от подаването й в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с това разрешение, поради което на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението му. С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос, обжалваното определение е неправилно. Като е приел, че подадената молба за връщане на надвнесена държавна такса е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, като бъде отменено и потвърденото с него първоинстанционно определение, и делото следва бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното искане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 210 от 14.05.2018г. по в.ч.т.д. № 255/2018г. на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 472 от 12.03.2018г. по т.д. № 456/2016г. на Пловдивски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: