Р Е Ш Е Н И Е № 202 София, 31.10.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретаря Силвиана Шишкова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 57 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на Ж. Г. Ж. чрез адв. Пл. П. срещу решение № 249/27.09.2017 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, Търговско отделение, І-ви състав по в.т.д. № 229/2017 г., с което е отменено отхвърлително решение на Старозагорски окръжен съд /СТОС/ по иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ на синдика на „Мираж – ХМ“ ООД в несъстоятелност срещу „Мираж – ХМ“ ООД /н/ и Ж. Ж. и е постановено друго решение, с което е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, сключена между „МИРАЖ – ХМ“ ООД /н/ и Ж. Ж., обективирана в нотариален акт № 68, том V, рег. № 8270, дело № 680/2012 г. по описа на Д. Н., нотариус № 181 към НК с район на действие Районен съд Стара Загора, вписан в СВ при АВ – Стара З. с вх. рег. № 6962/03.07.2012 г., акт № 20, том ХХ, дело № 3999/2012 г. Касатърът поддържа оплаквания за неправилност, като конкретно сочи, че ПАС неправилно е приел нова пазарна цена на двата имота, предмет на продажбата, различна от дадената в заключенията на вещото лице – 56347 лв. общо за двата имота, която не е била оспорена от страните, нито има оплакване за нея във въззивната жалба. Спорно е било съотношението между тази оценка и дадената по сделката цена – 45913.10 лв. и дали има неравностойност на престациите. Като е приел нова пазарна цена, без оплакване във въззивната жалба и с оглед на тази нова цена е приел, че даденото значително надвишава полученото, според касатора ПАС е извършил процесуално нарушение, поради което иска отмяна на решението му. Касаторът не се явява в о.с.з на 22.10.2018 г., но поддържа касационната си жалба с молба от 18.10.2018 г. Ответникът – Е. Г. Т. – синдик на „МИРАЖ – ХМ“ ООД /н/ оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор, не се явява в о.с.з. на 22.10.2018 г. Ответникът – „МИРАЖ – ХМ“ ООД /н/ не взима становище по касационната жалба, не се явява в о.с.з. на 22.10.2018 г. С определение № 337/26.06.2018 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ПАС на основание чл.280 ал.1 по т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос: Следва ли въззивният съд да се произнесе по въпрос, за който не е сезиран с въззивната жалба и който не е спорен между страните? ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: Пред СТОС е предявен иск от синдика на „МИРАЖ – ХМ“ ООД /н/ срещу „МИРАЖ – ХМ“ ООД /н/ и Ж. Ж. по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ за прогласявяне недействителност по отношение на кредиторите на „МИРАЖ – ХМ“ ООД /н/ на сключена сделка между „МИРАЖ – ХМ“ ООД и Ж. Ж. за продажба на апартамент № 5 в незавършен вид – до груб строеж със застроена площ от 71.16 кв.м. и гараж в незавършен вид – до груб строеж. В случая е установено, че между страните е сключен предварителен договор от 16.12.2010 г. за строеж и прехвърляне на построеното при уговорен срок за въвеждане в експлоатация на построеното до 31.12.2011 г. Срокът за въвеждане в експлоатация на обекта не е спазен, сключено е и заемно правоотношение между възложителя и изпълнителя, имотите предмет на предварителния договор са прехвърлени на 03.07.2012 г. от „МИРАЖ – ХМ“ ООД на Ж. Ж. за сумата от 45913.10 лв. с включен ДДС срещу погасяване на заем, който дружеството прехвърлител, „МИРАЖ – ХМ“ ООД има към приобретателя Ж. Г. Ж. – видно от вписването в нотариален акт № 68, том V, рег. № 8270, дело № 680/2012 г. по описа на Д. Н., нотариус № 181 към НК с район на действие Районен съд Стара Загора. С решение от 31.07.2012 г. по т.д. № 331/2012 г. по описа на СТОС срещу „МИРАЖ – ХМ“ ООД е открито производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно. Сделката, предмет на предявения иск е извършена в периода между подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 24.04.2012 г. и датата на решението за откриване производство по несъстоятелност срещу дружеството „МИРАЖ – ХМ“ ООД – 31.07.2012 г. и имайки възмезден характер по смисъла на чл.647 ал.2 вр. ал.1 т.3 ТЗ изисква наличие на преценка дали е налице значителна неравностойност на престациите. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. ПАС е отменил отхвърлителното решение на СТОС и е постановил уважително такова. Според ПАС, СТОС неправилно е приел като сравнителна величина пазарната стойност на имота в размер на 56347 лв., която е изчислена от вещото лице, съобразно степента на завършеност на имота с извършено приспадане от пазарната стойност на имота. Според ПАС при съпоставката между действителната пазарна цена и уговореното между страните не би следвало да се съобразява стойността на довършителните работи в общите части на сградата и следва да се възприеме пазарната оценка на имотите, посочена в първоначалната СТЕ – 62900 лв. за апартамента и 19600 лв. за гаража или общо 82500 лв. Съпоставката с посочената продажна цена в нотариалния акт – 45913.10 лв. води до извод, че стойността на конкретното прехвърлено имущество надвишава двукратно получената за него цена. Решението на ПАС е постановено по въззивна жалба на синдика на „МИРАЖ – ХМ“ ООД /н/ с оплаквания за неправилност като в нея не е оспорена приетата от ПАС пазарна стойност на имотите, определена от вещото лице, а именно в размер на 56347 лв. общо /лист 3-ти от въззивната жалба/, а че съпоставката й с даденото е основание за извод, че даденото значително надхвърля по стойност полученото. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: Неправилност на решението е налице, когато то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, непълнота на доказателствата или необоснованост. За такива пороци по общото правило на чл.269 изр.2-ро ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съгласно т.1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено ката основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака, ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно упражняване на родителски права, личните отношения, издръжката на децата и ползване на семейното жилище. С оглед на гореизложеното, отговорът на настоящия състав по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е: Въззивният съд не следва да се произнася по въпрос, за който не е сезиран във въззивната жалба и който не е спорен между страните, без да са налице изключения за служебно действие на съда по приложение на императивна материалноправна норма, без да са налице изключенията на т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение защита на права на частноправни субекти или публичен интерес, за които съдът следи служебно. По основателността на касационната жалба: Жалбата е основателна. В противоречие с гореизложеното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, по така подадената въззивна жалба, приемайки нова пазарна стойност общо за двата имота 82500 лв. вместо 56347 лв. ПАС е достигнал до неправилен извод за неравностойност между даденото и полученото по сделката по смисъла на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. Тази нова пазарна оценка на имотите, приета от ПАС, въпреки наличието на безспорност между страните за пазарна стойност на двата имота в размер на 56347 лв., без възражение срещу заключение на вещо лице или оплакване във въззивната жалба е довело до постановено неправилно по смисъла на чл.281 т.3 ГПК въззивно решение. Ето защо решението на ПАС следва да се отмени на основание чл.293 ал.1 ГПК и с оглед липсата на необходимост от събиране на нови доказателства следва да се постанови друго решение, отхвърлящо предявения иск по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ. На основание чл.78 ал.1 ГПК и с оглед отмяната на решението на ПАС, „Мираж – ХМ“ ООД /н/ следва да заплати от масата на несъстоятелността на касатора Ж. Г. Ж. всички направени по делото разноски в размер общо на 3798.55 лв. /пред СТОС - 1000 лв. и пред ВКС – 2798.55 лв./, както са поискани - списъци пред СТОС и ВКС по чл.80 ГПК и договори за правна защита и съдействие /т.1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. На основание чл.649 ал.6 ТЗ дължимата държавна такса за предявения иск в размер на 637.09 лв. следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „Мираж – ХМ“ ООД /н/. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № № 249/27.09.2017 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І-ви състав по в.т.д. № 229/2017 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Г. Т. – постоянен синдик на „Мираж – ХМ“ ООД /н/ против „Мираж – ХМ“ ООД /н/ и Ж. Г. Ж. по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ за прогласяване по отношение на кредиторите на „Мираж – ХМ“ ООД /н/ недействителността на сделката, сключена между „МИРАЖ – ХМ“ ООД /н/ и Ж. Г. Ж., обективирана в нотариален акт № 68, том V, рег. № 8270, дело № 680/2012 г. по описа на Д. Н., нотариус № .... към НК с район на действие Районен съд Стара Загора, вписан в СВ при АВ – Ст. З. с вх. рег. № 6962/03.07.2012 г., акт № 20, том ХХ, дело № 3999/2012 г. ОСЪЖДА „Мираж – ХМ“ ООД /н/, ЕИК[ЕИК] да заплати от масата на несъстоятелността на Ж. Г. Ж., ЕГН 4701197540 направените по делото разноски в общ размер на 3798.55 лв. /три хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и 55 ст./. ОСЪЖДА „Мираж – ХМ“ ООД /н/, ЕИК[ЕИК] на основание чл.649 ал.6 ТЗ да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на ВКС държавна такса в размер на 637.09 лв. /шестстотин и тридесет и седем лв. и 9 ст./. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.