7 Р Е Ш Е Н И Е № 137 С., 1.06. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 982/2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 72 от 23.01.2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, по касационна жалба на [фирма] – Регионално управление Западен регион, [населено място], е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК до касационно обжалване въззивно решение № 57 от 14.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 14263 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение, с което е отменено решението от 27.10.2010 г. по гр.д. № 9057/2010 г. на Софийски районен съд, 77 с-в, и са уважени предявените от И. А. С. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато поради противоречиво разрешаване на въпроса - кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от работник или служител, извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 193 КТ. По този въпрос практиката вече е уеднаквена с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както следва: № 322/05.05.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г., ІІІ г.о., № 237/24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г., ІV г.о., № 629/01.11.2010 г. по гр.д. № 279/2009 г., ІV г.о., № 8/01.04.2011 г. по гр.д. № 1035/2009 г., ІV г.о., № 220/26.04.2011 г. по гр.д. № 1917/2010 г., ІV г.о. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г. тези решения служат за уеднаквяване на съдебната практика и са задължителни за съдилищата. В резюме тълкуването на закона по поставения правен въпрос е в следния смисъл : Обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл. 193 КТ трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарно наказание, но няма значение дали са изискани лично от този субект и дали са дадени лично пред него /решение № 322 от 05.05.2010 г./ Законът не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени /решение № 237 от 24.06.2010 г./, нито пък има изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност /решение № 629 от 01.11.2009 г./. Дисциплинарното производство като динамичен фактически състав не е уредено в КТ/решение № 8 от 01.04.2011 г./. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовото дисциплина се изискват обясненията /решение № 220 от 26.04.2011 г./. Ответникът по касационната жалба И. А. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. М. от АК-С. оспорва жалбата като неоснователна като подробни съображения излага в писмена защита. След така приетия отговор на правния въпрос, за разрешаването на който е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба на [фирма] – Регионално управление Западен регион, [населено място], за основателна. За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд е приел, че не е реализирана процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в явяване на работа на 17, 21 и 29.12.2009 г. в нетрезво състояние, а по отношение на нарушението, че на 01.12.2009 г. от 9,00 ч. до 10,40 ч. той не е бил на работното си място, е приел, че е недоказано. Съдът е приел от правна страна, че обясненията търсени от работодателя за извършените нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в явяване на работа на 17, 21 и 29.12.2009 г. в нетрезво състояние, са изискани от работника от неоправомощено от работодателя за това действие лице, поради което е приел, че те не са достигнали до органа на дисциплинарната власт – директора на ТП „С.” Р. П., както и че не е установено в какво качество св. Г. Ц. е поискал от ищеца да даде обяснение за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина на 17.12.2009 т., изразяващо се в явяване на работа в нетрезво състояние. Поради това е счел, че не е спазено изискването на чл. 193 КТ за вземане на обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на дадения по-горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че материалния закон не поставя такива изисквания пред работодателя. КТ не предвижда нито формално иницииране на дисциплинарно производство, за да се изискат обяснения от работника, нито има значение пред кого са дадени обясненията, достатъчно е те да са получени от субекта на дисциплинарната власт преди налагане на наказанието, нито е необходимо искането на обяснения да е мотивирано в някаква специална форма. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, следователно обжалваното решение следва да бъде касирано съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. Ищецът И. С. е работил в ответното дружество по трудово правоотношение като „Началник пощенска станция”, с място на работа – Пощенска станция – С. 2. С атакувана заповед № РД-02-231/29.12.2009 г. ответникът е упражнил дисциплинарната си власт като е наложил на ищеца дисциплинарното наказание „уволнение” и е прекратил трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 187, т. 1, т. 2 и т. 10 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършени проверки със съставени констативни протоколи е било констатирано, че на 01.12.2009 г. ищецът не е бил на работното си място от 9,00 ч. до 10,40 ч. като е нарушил установената продължителност и не е уплътнил работното си време; че на 17, 21 и 29.12.2009 г. е бил на работа в нетрезво състояние като на 17.12.2009 г. и 29.12.2009 г. употребата на алкохол на работното му място е констатирана чрез проверка с персонален алкохолен тестер, което състояние не му позволява да изпълнява трудовите си задължения в качеството му на началник на станцията – неизпълнение на задължения по трудово правоотношение по чл. 126, т. 1, т. 2 и т. 10 КТ; нарушение на трудовата дисциплина чл. 187, т. 1, т. 2 и т. 10 КТ и чл. 12.1 и чл. 12.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ТП „Софийски пощенски съобщения”. Във връзка с императивната норма на чл. 193, ал. 1 КТ на ищеца са поискани писмени обяснения за извършените нарушения като за нарушението от 01.12.2009 г. той е дал обяснение, че не е напускал станцията. С декларация от 21.2009 г./месец не е изписан/ на лист 28 от гр.д. № 9057/2010 г. ищецът е отказал да даде проба за алкохол на лицата Т. и С., която като се свърже с протокол за извършената му проверка от същите лица от 21.12.2009 г./л. 27/, очевидно, че саморъчната декларация на ищеца е от тази дата и е в отговор на желанието на работодателя да вземе проба за алкохол с поверения на служителите затова апарат. Със заповед № РД-00-1333/29.12.2009 г. ищецът е отстранен от работа поради нетрезво състояние като в констативен протокол от 29.12.2009 г. концентрацията на алкохол е посочена като 1,9 промила. С протокол от същата дата той е получил тази заповед лично и в присъствието на лицата, подписали протокола – С. Н. – началник управление в дирекция „Сигурност” – ЦУ на „БП”, Г. Ц. – зам. директор „Т.” на ТП „С.”, Е. К. – ръководител звено ІV Р. при ТП „С.” и М. Б. – гл. специалист „Б.” при ТП „С.”. Представен е и протокол от 17.12.2009 г. за извършена проверка за употреба на алкохол на С. и при взетата проба с алкохолен тестер е отчетено 1,9 промила алкохол в кръвта от комисия в състав: С. Н. – началник управление в дирекция „Сигурност” – ЦУ на „БП”, Г. Ц. – зам. директор „Т.” на ТП „С.” и Е. Й. – контрольор ІІ-Р. – ТП „С.”. От показанията на разпитания свидетел Г. Ц. - зам. директор „Т.” на ТП „С.”, чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, тъй като е служител при ответника, се установява, че той е участвал в комисиите при две от проверките, извършени на ищеца за употребен алкохол в работно време, при които е било констатирано, че е употребил такъв, като при проверката на 17.12.2009 г. ищецът първоначално е отказал, но по настояване на комисията се е съгласил да му бъде взета проба с алкохолен тестер, който отчел концентрация на алкохол от 1,9 промила. Ищецът е поискал комисията да му зачете и кръвна проба, членовете й се съгласили, но при условие той да даде такава не по-късно от 16,30 ч. на 17.12.2009 г., каквито доказателства не са представени по делото. Съдът кредитира и показанията на свидетелите М. Т., ръководител ІІ Р. - при условията на чл. 172 ГПК и С. Л., които установяват, че при извършената проверка на 21.12.2009 г., в която е участвала св. Т., ищецът е отказал да му бъде извършена проверка с алкохолен тестер, за което е подписал саморъчна декларация, а св. Л. е обяснил, че на 01.12.2009 г. е бил на работа като охранител и е видял ищеца да идва на работа, но не го е видял да напуска сградата на пощенската станция, като е пояснил, че това може да стане и от друг заден вход, за който ищецът имал ключ, а той нямал видимост. При така установените факти, уволнението е законно, тъй като фактическите обстоятелства, на които се базира волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение за извършените нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 2 КТ – явяване на служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, са установени по делото. Няма нарушение на процедурата по налагане на наказанието. Съдът вече изложи съображения, според които е без значение дали е било образувано с формален акт дисциплинарно производство – такъв не се установи по делото, но и КТ не съдържа такова изискване. Данните по делото сочат, че работодателят е узнал за извършваните нарушения на служителя, възложил е на конкретни лица да извършат проверка на процесните дати – 17, 21 и 29.12.2009 г. дали ищецът е употребил алкохол на работното си място, такива са извършени с алкохолен тестер, за което са съставени и съответните констативни протоколи, удостоверяващи, че ищецът е употребил алкохол на работното си място. Във връзка с тези проверки от ищеца са искани писмени обяснения като при две от проверките той се е съгласил с протоколите със саморъчно подписани декларации, а при една от тях е отказал да даде такива, а е поискал да му се даде възможност проверката да се извърши с кръвна проба, данни за извършването на която не е представил. Законът не изисква работодателят да е упълномощил изрично друго лице от ръководството на предприятието да изиска обясненията, достатъчно е към момента на издаване на заповедта тези обяснения или отказът да бъдат дадени такива да са достигнали до знанието му. С издаване на заповедта работодателят потвърждава действията по изискване на обясненията дори да са извършени без негово изрично нареждане и така изискването на чл. 193, ал. 1 КТ е удовлетворено. При налагане на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение, работодателят е съобразил изискването на чл. 189, ал. 1 КТ, а именно взел е предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, както и поведението на ищеца. В този смисъл не е злоупотребил с работодателската си власт и не е накърнил правата на служителя, напротив – за твърдяната злоупотреба на ищеца с алкохол той е извършвал периодични проверки като е осигурил затова и техническо средство, което представлява обективен метод, чрез което да се установи действителното състояние на ищеца, а именно има ли алкохол в кръвта му и на колко промила възлиза концентрацията на алкохол. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е надлежно мотивирана, както изисква чл. 195 КТ, поради което няма формално нарушение на процедурата по КТ. По изложените съображения следва да се приеме, че посочените в заповедта нарушения на трудовото дисциплина, изразяващи се в явяване на работа на ищеца в нетрезво състояние - след употреба на алкохол на 17, 21 и 29.12.2009 г., следва да се приемат за установени по делото, които с оглед своята тежест са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание „уволнение”. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай – служителят е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за които му е наложено и съответстващото им наказание. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението, предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225 КТ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на спора, на касатора не следва да се присъдят направените разноски по делото, тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 57 от 14.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 14263 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение . ОТХВЪРЛЯ предявените от И. А. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес : [населено място], [улица], № 8, ет. 3, офис 10, чрез адв. И. М. Г. от АК-С., срещу Регионално управление западен регион/бивше Териториално поделение „Софийски пощенски съобщения”/ на [фирма], [населено място], [улица], представлявано от директора Р. П., искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на И. А. С. , извършено със заповед № РД-02-231 от 29.12.2009 г. на директора на ТП”С.”; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването на И. А. С. на заеманата преди уволнението длъжност „Началник пощенска станция С. – 2” и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за принудителна безработица в размер на 5 040 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: