Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. София, 16.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 89/2017 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подсъдимия С. К. А. и защитника му адв. А. срещу решение № 486 от 25.11.2016 г. на Софийския апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 391/2016 г. по описа на същия съд.
В озаглавената „възражение” саморъчна жалба на подсъдимия се твърди, че вината му не била доказана по несъмнен начин. Жалбоподателят изразява несъгласие с кредитираното от САС заключение на съдебномедицинската експертиза относно наличието на причинно-следствена връзка между телесното увреждане на пострадалата в областта на носа и довелата до летален изход почти 48 часа по-късно мастна емболия, тъй като го счита за „неопределено” и „нееднозначно”. Оспорени са изводите за постоянна алкохолна злоупотреба от страна на подсъдимия и за нанесен на пострадалата тежък побой като неподкрепени с доказателства. Касаторът отправя искане да му се предостави възможност да даде обяснения за развоя на инцидента, тъй като в нито един момент на съдебната фаза не е имал възможност да го направи.
В касационната жалба на защитника са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като към ВКС се отправя искане на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК да отмени решението на САС и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, аргументирани с неяснота относно причините на смъртта на пострадалата. В първоначалното обвинение, по което подсъдимият се защитавал, били включени удари и стискане в областта на лицето и крайниците, както и шийна травма, изразяваща се в счупване на върха на подезичната кост, като в диспозитива на обвинителния акт не било посочено причиняване на черепно-мозъчна травма. Без да е налице изменение на обвинението от прокурора първоинстанционният съд приел черепно-мозъчната травма като причина за смъртта. Пред въззивната инстанция защитата отново била изненадана с друга причина за смъртта – мастна емболия. Тази констатация е оспорена от защитника и от гледна точка на правилността й по същество с доводи за непълнота и неяснота на заключението на тройната експертиза, която се произнесла извън конкретно поставената й задача да отговори дали била налице черепно-мозъчна травма. Според защитника промяната на причинно-следствената връзка, довела до фаталния край на пострадалата, поставяла въпроса дали деянието е осъществено от субективна страна. По делото не било установено отделянето на мастни капчици да е могло да бъде допуснато или предполагано от подсъдимия, а това водело до недоказаност на субективната страна на деянието по чл. 124 от НК в частта му относно причиняването на смъртта.
Като съществено процесуално нарушение в жалбата е изтъкната променената от съда фактическа обстановка, без обвинението да бъде изменено по съответния ред.
Възражението на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание е мотивирано като резултат от неправилната интерпретация на установените по делото факти и включване в присъдата на неустановени по безспорен начин обстоятелства, както и с липсата на обективна преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Неоснователно бил даден превес на предишните осъждания на подсъдимия със значителна давност, а били подценени неговото самопризнание, изразеното съжаление и искрено разкаяние. Близките му дали по-скоро положителна оценка на личните му качества и на взаимоотношенията с пострадалата, негова баба. Определеният размер на наказанието не бил съобразен с осъзнатата от страна на подсъдимия вина и факта, че смъртта на баба му винаги щяла да бъде свързвана с него.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият С. А. и защитникът му адв. А. поддържат подадените касационни жалби по изложените в тях съображения.
Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 5851 от 15.12.2015 г., постановена по НОХД № 230/2015 г., Благоевградският окръжен съд, НО, 11 състав, е признал подсъдимия С. К. А. за виновен в това, че на 10.12.2014 г. в [населено място], чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето и крайниците, както и стискане в областта на лицето, шията и крайниците, причинил по непредпазливост смъртта на М. К. Й. следствие на умишлено нанесената й средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на черепно-мозъчна и шийна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години, което наказание да бъде изтърпяно на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 от НК.
По жалба на защитника на подсъдимия А. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 391/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 11 състав, като с атакуваното решение № 486 от 25.11.2016 г. въззивният съд потвърдил присъдата на окръжния съд; на основание чл. 59, ал. 1 от НК зачел времето, през което подсъдимият С. А. е бил задържан; осъдил го да заплати сумата от 850 лева, представляваща направените разноски по делото пред САС, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Касационните жалби са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Независимо от формулировката на подадената от защитника жалба, в която първостепенно е изведен и развит касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, настоящата инстанция разгледа първо оплакванията за допуснати процесуални нарушения. Този подход се налага, защото правилното и точното приложение на закона може да се обсъжда при вярно установена от процесуална гледна точка фактическа обстановка. Видно от съдържанието на жалбата, с основните си възражения касаторът атакува тъкмо приетата от предходните инстанции фактология на деянието, като оплакванията му се свеждат до твърдения за допуснати нарушения при извеждане на фактическите положения за причината за смъртта на пострадалата М. Й., наличието на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и съставомерния резултат, както и относно субективната страна на инкриминираното престъпление.
1. Защитникът неоснователно претендира, че и двете съдебни инстанции, без изменение на внесеното и поддържано от прокуратурата обвинение, недопустимо сами двукратно променили фактите относно причината за смъртта на пострадалата Й.. Според жалбоподателя, въпреки че първоначалното обвинение било за причинена на жертвата шийна травма, изразяваща се в счупване на върха на подезичната кост, с присъдата си първоинстанционният съд процесуално неправилно допълнително включил като причина за смъртта и причиняването на черепно-мозъчна травма, непосочена в диспозитива на обвинителния акт. Вместо да установи и отстрани това нарушение, въззивният съд, на свой ред, също променил фактическата обстановка, като приел за причина за смъртта съвсем друго увреждане – причинена на пострадалата мастна емболия.
Следва да се уточни, че касаторът не възразява принципно срещу преквалификацията на деянието в по-леко престъпление, а концентрира оплакването си само върху твърдяното несъответствие на приетите в диспозитива на първоинстанционната присъда и в мотивите на въззивното решение причини за смъртта на пострадалата с дадената в заключителната част на обвинителния акт формулировка. (В този смисъл на л. 2 от касационната жалба на защитника изрично се набляга върху липсата на кореспонденция между приетите от съдилищата увреждания и посочените в диспозитива на обвинителния акт).
Вярно е, че без надлежно изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК съдът би могъл да осъди подсъдимия за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление единствено в рамките на първоначалното фактическо обвинение. При бездействие на прокурора, когато на съдебното следствие са установени основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдебният състав е длъжен да ограничи произнасянето си единствено по фактите, предявени с обвинителния акт. Няма спор нито в доктрината, нито в практиката на ВКС, че е недопустимо с оглед реалната и ефективна защита на правата на подсъдимия за първи път със съдебните актове да му се вменяват факти и обстоятелства от значение за правната квалификация на инкриминираното му деяние извън обхвата на обвинителния акт.
В настоящия казус обаче не се наблюдава процесуална ситуация, налагаща интервенция на прокурора за изменение на обвинението на основание чл. 287, ал. 1 от НПК. Съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато на подсъдимия се вменяват в отговорност нови факти, извън конкретно описаните в обвинителния акт, които не са му били известни като включени в обхвата на неговото обвинение и по които поради тази причина той не се е защитавал. Предпоставките на цитираната разпоредба възникват, ако „на обвиняемия не са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които се гради обвинението, които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението (обективна и субективна страна) и които поради непредявяването им подсъдимият не е могъл да има предвид, и чрез обясненията си, чрез посочване или изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита” (ТР № 61 от 13.12.1977 г., ОСНК на ВС на РБ, т. 2); „когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е защитил” (ТР № 57 от 04.12.1984 г., т. 2).
Такава хипотеза в случая категорично не е налице. Напротив, по въпроса за причината за смъртта на пострадалата между залегналите в обвинителния акт твърдения на прокурора и изведените в първоинстанционния съдебен акт констатации се и в обвинителния акт се установява пълна кореспонденция.
С внесения от ОП – гр. Благоевград обвинителен акт подсъдимият А. е обвинен за деяние, квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. 115 от НК – че около 1:00 ч. на 10.12.2014 г. след употреба на алкохол жестоко пребил баба си, 87-годишната пострадала М. Й. – нанесъл й силни удари с ръце в областта на лицето и крайниците; стискал я силно по лицето, крайниците и шията; дърпал с пръсти езика й (л. 4 от НОХД № 230/2015 г. на БлОС). Въз основа на заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 96/2014 г., изготвена от вещото лице съдебен медик д-р З., прокурорът е формулирал твърденията си за множество причинени на пострадалата от побоя увреждания (л. 5 – л. 7 от НОХД № 230/2015 г. на БлОС): състояние след черепно-мозъчна и шийна травма – масивни и обширни кръвонасядания по лицето и главата, „очилат” хематом по и около клепачите на очите, кръвонасядания по лицето в ябълчните области и горната челюст, счупване на носна кост, кръвотечение от носните проходи и носоглътката, кръвонасядания по устните, устната кухина, венците на зъбите и езика, шията, счупване на върха на рогчето на подезичната кост вдясно, изразен мозъчен оток със сочни обвивки и с изразен отпечатък от големия тилен отвор (бразди на вклиняване), лек оток на белите дробове с отделни петна на вдишана кръв по тях и наличие на кръв по лигавицата на бронхите, данни за мастна емболия на белите дробове и др. Експертът д-р З. посочил като причина за смъртта на пострадалата остра дихателна недостатъчност, дължаща се на мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили. Мозъчният оток бил обяснен от съдебния медик с въздействието на комплекс травматични фактори, измежду които основно значение било отдадено на травмата на шийните органи със счупване на подезичната кост, довела до затруднено дишане, а допълнително въздействие било приписано на установената мастна емболия на белите дробове, аспирацията на кръв в белите дробове, счупването на носната кост с кръвотечение от носоглътката. В обстоятелствената част на обвинителния акт (л. 6 и л. 7 от НОХД № 230/2015 г.) прокурорът е възпроизвел изцяло и буквално експертното заключение в частта му относно причините и механизма на настъпване на смъртта на пострадалата (л. 79 – л. 81 от ДП).
При съпоставката между възведените с обвинителния акт твърдения за извършеното от касатора А. деяние и обстоятелствата, на които БлОС е основал осъждането му за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК, не се открояват никакви фактологически различия, които по естеството си да са нови, допълнителни и неизвестни за подсъдимия и защитата му, и да налагат нарочно изменение на обвинението в първоинстанционното производство. Както прокурорът в обвинителния акт, така и съставът на БЛОС в мотивите на присъдата си еднозначно е приел същите увреждания, причинени на пострадалата от побоя, като е дефинирал по идентичен начин причината и генезиса на смъртта й. Отразените в мотивите на л. 158 – л. 159 от НОХД № 230/2015 г. констатации на съда в тази насока изцяло се припокриват със съответните твърдения от обстоятелствената част на обвинителния акт, което е обяснимо, защото и двата процесуални документа възпроизвеждат все съдържанието на съдебномедицинската експертиза на труп.
Между словесното описание на причината за смъртта на пострадалата в диспозитива на обвинителния акт и на първоинстанционната присъда също няма значими по смисъл фактически различия. В диспозитива на обвинителния акт е посочено буквално, че в [населено място], [улица] С. А. „умишлено е умъртвил М. К. Й. от [населено място] (на 87 г.) вследствие на нанесен побой върху Й. на 10.12.2014 г. около 01:00 ч. (удари с ръце в областта на лицето и крайниците, както и стискане в областта на лицето, шията и крайниците, като в резултат на стискането в областта на шията е причинил шийна травма – счупване на върха на рогчето на подезичната кост вдясно, довело до дихателна недостатъчност на пострадалата), като пострадалата починала на 11.12.2014 г. и убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалата (от нанасянето на побоя до настъпването на смъртта същата в продължение на денонощие е била със затруднено дишане, довело до развитие на тежък мозъчен оток с вклиняване на малко-мозъчните тонзили и притискане на центъра на дишане в продълговатия мозък) и с особена жестокост (нанасяне систематично и последователно на множество удари с ръце по лицето, шията и крайниците на пострадалата, директен натиск с пръстите – хващането и силно стискане в областта на шията на пострадалата, като и за да не се оплаче на близките си, обвиняемият е искал да извади езика на пострадалата, дърпайки го) – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 НК”. В диспозитива на първоинстанционната присъда пък е отразено, че подсъдимият „чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето и крайниците, както и стискане в областта на лицето, шията и крайниците е причинил по непредпазливост смъртта на М. К. Й. вследствие на умишлено нанесената й средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на черепно-мозъчна и шийна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота”.
По същество дефинираните в диспозитивите на процесуалните документи изводи представляват обобщена интерпретация на едни и същи релевантни обстоятелства, почерпени от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп. Независимо от редакционните различия в употребените словесни изрази, и двете формулировки по съдържание са сходни – разкриват едни и същи обстоятелства за нанесения от подсъдимия на пострадалата побой (нанасяне на удари с ръце и стискане в областта на лицето, шията и крайниците), за получените от нея травматични увреждания следствие побоя (шийна травма, черепно-мозъчна травма, затруднено дишане, мозъчен оток с вклиняване и т. н.) както и за причинно-следствената връзка между причинените наранявания от действията на подсъдимия и съставомерния резултат. Вярно е, че в диспозитива на обвинителния акт не е изрично спомената черепно-мозъчната травма, самостоятелно изтъкната в диспозитива на присъдата. В заключителната част на обвинителния акт обаче е отразен констатираният у пострадалата мозъчен оток, получен от съвкупното съчетание на различни фактори, между които и счупването на носната кост, диагностицирано от вещото лице като черепно-мозъчна травма.
При това положение първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл. 287, ал. 1 от НПК, респ. въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е пропуснал да констатира и отстрани нарушението.
Отделен е въпросът, че диспозитивите на обвинителния акт и на първоинстанционната присъда са ненужно обременени с изброяване на редица фактически обстоятелства, които би следвало да се отразяват само в обстоятелствената част на обвинителния акт, респ. в мотивите към присъдата. При анализа на съдържанието на цитирания по-горе фрагмент от заключителната част на обвинителния акт се установява, че поначало в диспозитива надлежно фигурират задължителните му елементи, визирани от чл. 246, ал. 3 от НПК. В частност правната квалификация на инкриминираното деяние е описана както словесно (че А. умишлено умъртвил пострадала Й. по особено мъчителен начин и с особена жестокост), така и чрез цифровото й изражение – по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК. Всички останали възпроизведени детайли за начина на осъществяване на деянието, причинените на пострадалата конкретни увреждания от отделните действия на подсъдимия при нанасянето на побоя, както и фактите, обосноваващи твърденията на прокурора за наличие на квалифициращи обстоятелства, напълно излишно са инкорпорирани в диспозитива на акта. Съгласно изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК те следва да фигурират в обстоятелствената част на обвинителния акт, като в разглеждания случай надлежно са описани (дори двукратно) и в този структурен сегмент на обвинителния акт. Не е съществувала никаква необходимост същите елементи от съдържанието на обвинителния акт да се възпроизвеждат за пореден път и в диспозитива му. С подобни ненужни механични повторения не се постига по-висока степен на доказателствена убедителност на обвинителната теза, а единствено се повишава риска от технически грешки и несъответствия.
Изложеното се отнася и до изискванията към съдържанието на диспозитива на присъдата. Аналогично, тази част от съдебния акт трябва да съдържа точен, ясен и синтезиран отговор на въпросите по чл. 301 от НПК. Извън останалите изискуеми реквизити, на основание чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК в диспозитива на осъдителната присъда се указва правната квалификация на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен. Това означава да се посочи наказателният закон, по който подсъдимият е признат за виновен, да се конкретизира под коя разпоредба от особената част на НК трябва да се подведе извършеното деяние. Достатъчно е да се отразят (словесно и цифрово) само законните признаци на престъпния състав, очертан в диспозицията на съответната разпоредба от НК, а конкретните приети за установени фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване, се излагат в мотивите на съдебния акт.
Все в контекста на изложените дотук съображения ВКС намира, че съставът на САС не е допуснал осъждане на касатора А. по непредявено обвинение, като е приел за непосредствена причина за смъртта на пострадалата Й. мастната емболия в белите дробове, развила се от втечняване на подкожната мастна тъкан под установените при аутопсията множество кръвонасядания по главата, лицето, меките тъкани на шията, крайниците на пострадалата. Въззивният съд е извел това фактическо положение въз основа на приетото заключение на назначената разширена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 221/2016 г., изготвена от вещите лица д-р М., д-р А. и д-р З., която е изключила въздействието на черепно-мозъчната и шийната травми при настъпването на смъртта на пострадалата. За прецизност следва да бъде отчетено, че в настоящия случай не се касае до антагонистични, взаимно напълно изключващи се експертни становища, застъпени в двете съдебномедицински експертизи, досежно изводите за настъпилата у пострадалата остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и патогенетично свързания с нея оток на мозъка. Съгласно съдържанието на експертните заключения и особено на устните разяснения на вещите лица, дадени в съдебно заседание на 15.12.2015 г. по НОХД № 230/2015 г. (гърба на л. 144 – л. 145 от първоинстанционното дело) и в съдебно заседание на 26.10.2016 г. по ВНОХД № 391/2016 г. (л. 60 – л. 64 от въззивното дело), въззивният съд е съобразил, че изводите на вещите лица по единичната и разширената експертизи кореспондират по отношение на това, че мозъчният оток е терминално състояние и развитието му води до притискане и парализа на важните мозъчни центрове – на дишането и на сърдечната дейност – в подлежащия продълговат мозък, последица от което е настъпването на смъртта. Същественият принос на заключението на тройната съдебномедицинска експертиза за разрешаването на казуса се състои в ясното и категорично идентифициране на мастната емболия като основна и единствена причина за леталния изход, изключвайки участието на останалите фактори, посочени в единичната експертиза (травмата на шийните органи със счупване на подезичната кост, довела до затруднено дишане, аспирацията на кръв в белите дробове, счупването на носната кост с кръвотечение от носоглътката, непрецизно диагностицирано от д-р З. като черепно-мозъчна травма в общ смисъл с оглед обстоятелството, че носната кост е част от черепа). Наличието на мастна емболия като причинител на отока на мозъка обаче не може да се третира като „изненада” за защитата на подсъдимия. Тя е обективна находка, установена при аутопсията на трупа на пострадалата Й., и е била отразена и интерпретирана в заключението на д-р З. като елемент от съвкупността предпоставки, обусловили смъртта на пострадалата. Обобщено, разликата между двете експертни заключения и основаните върху тях съответни фактически констатации в първоинстанционния и въззивния съдебни актове се свежда до положението, че единичната експертиза е разгледала мастната емболия като отделен фактор от комплексна причина за настъпването на смъртта на пострадалата, а тройната експертиза я е идентифицирала като единствено основание за смъртния изход. Такава фактическа промяна не може да се третира като значима, не изненадва подсъдимия, не поставя нови задачи пред защитата му, поради което не изменя съществено обстоятелствената част на обвинението. Същественото за правото на защита на жалбоподателя А. е, че в обвинителния акт са очертани в необходимия и достатъчен обем всички факти, обуславящи престъпната съставомерност на поведението му: надлежно са посочени времето, мястото, изпълнителното деяние, конкретния механизъм на извършване на престъплението, вредоносните последици, причинната връзка между неговите действия и настъпилия съставомерен резултат, като единствено приетите в съдебните актове различни (по-благоприятни за дееца) факти във връзка с представното му съдържание са обусловили по-лека квалификация на деянието.
2. Настоящият съдебен състав не споделя залегналите в касационните жалби на подсъдимия и на защитника му друга група възражения, насочени по съдържание срещу правилността на приетите фактически положения относно причината за смъртта на пострадалата Й. и наличието на причинна връзка между нанесеното от подсъдимия нараняване в областта на носа на пострадалата и настъпилата мастна емболия. Заключението на тройната съдебномедицинска експертиза е охарактеризирано от подсъдимия като „неопределено” и „нееднозначно”, а от страна на защитника е оспорено с доводи, че вещите лица не били категорични от кое точно нараняване било получено отделяне на мастни клетки, попаднали в белия дроб; че не били изследвани механизма и интензивността на отделяне на такива вещества; че не били съобразени конкретните места на причинените увреждания (лицето и крайниците), където нямало тъкани със значителна подкожна мазнина и не били установени наранявания в дълбочина.
Тези оплаквания няма как да получат отговор с касационното решение. В рамките на правомощията си ВКС има възможност да провери само спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. В този аспект касационният съдебен състав не констатира допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт в обжалваната част.
Не отговаря на действителното положение залегналото в саморъчната жалба на подсъдимия А. твърдение, че в течение на цялата съдебна фаза на наказателното производство е бил лишен от възможността да даде обяснения относно развоя на инцидента. В началото на съдебното следствие пред първоинстанционния съд (л. 76 от НОХД № 230/2015 г. на БлОС), приканен да даде обяснения, подсъдимият заявил позицията си, че на този етап от развитието на процеса няма да дава обяснения. В последното по делото заседание на 15.12.2015 г. (гърба на л. 146 от НОХД № 230/2015 г.) той декларирал, че ще се ползва от правото си да не депозира обяснения. Същото становище било обявено от него и пред въззивния съд в съдебно заседание на 26.10.2016 г. (л. 65 от ВНОХД № 391/2016 г.). Когато процесуалната възможност на подсъдимия да даде обяснения е била осигурена от съда, а отсъствието на такива се дължи на собствения му избор да откаже да дава обяснения, правото му на защита не е накърнено.
От залегналите в мотивите на решението съображения е видно, че отделните възражения на подсъдимия и защитника му са били обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и недвусмислено са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. Изложената от въззивния състав аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК и не лишава страните от възможността да разберат категорично изразената воля на въззивния съдебен състав. Доказателствените материали по делото са оценени съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнителност на осъдителните изводи на съда. Приетите за установени от САС фактически положения, включително и относно причината за смъртта на пострадалата, наличието на причинна връзка между причинените й от подсъдимия наранявания и настъпилия летален изход, както и за интензивността на нанесения й побой са изведени в резултат на задълбочен доказателствен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност, конкретно от коментираните вече заключения на единичната и тройната съдебномедицински експертизи. Към въззивния съдебен състав не може да бъде отправен упрек, че е нарушил задължението си внимателно да обсъди експертните заключения. Изводите на вещите лица могат да бъдат отхвърлени само при наличие на обективно несъответствие с доказателствените материали или при констатации за непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за изясняването на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Ако такива слабости на изслушаното заключение обективно не са налице, то не съществува и основание за елиминирането му. В разглеждания случай експертните заключения, включително и по първоначално назначената единична експертиза (с отчитане на корекциите по въпроса за точната причина за смъртта на пострадалата), са изготвени от утвърдени специалисти в сферата на съдебната медицина с доказана професионалната компетентност. Заключението на тройната експертиза е отчело всеобхватно обективно установените по делото обстоятелства, въз основа на които всички експерти, в това число и изготвилият единичната експертиза д-р З., единодушно са поддържали направените изводи за констатираните у пострадалата увреждания, прецизираната причина за смъртта й – мастна емболия, механизма на получаването й, наличието на причинно-следствена връзка между причинените от подсъдимия наранявания и настъпилия фатален изход. Не е вярно, че със заключението на разширената експертиза вещите лица са надхвърлили предмета на конкретно поставените им задачи, касаещи единствено въпроса дали на пострадалата е била причинена черепно-мозъчна травма. От съдържанието на постановеното в закрито заседание на 27.04.2016 г. по реда на чл. 327 от НПК определение е видно, че наред с проблематиката за наличието, респ. липсата, на такова увреждане у пострадалата, на експертите е било възложено да отговорят „и на въпросите, зададени на СМЕ на досъдебното производство”, конкретно формулирани на л. 65 – л. 66 от ДП, които включват и обсъждане на причините за настъпването на смъртта на пострадалата Й. (задача 3). Касаторите без реални основания приписват на експертните заключения непълнота, неяснота и липса на конкретика. Мотивираното убеждение на съдебните инстанции за научните достойнства, обосноваността и изчерпателността на изслушаните експертни заключения не може да се разколебае от внушенията на касаторите за подобни слабости на изводите на вещите лица, тъй като възраженията им в тази насока не само не почиват на обективни данни, но се и опровергават от действителното съдържание на заключенията. (Твърдението на подсъдимия А. за причинено съгласно резултатите от аутопсията едно единствено травматично увреждане на пострадалата в областта на носа е красноречив пример за флагрантно изопачаване на смисъла на заключението, според което на жертвата систематично и последователно са били нанесени множество директни удари по лицето и крайниците със стискане на тези области, включително и по шията).
Към разглежданата група оплаквания следва да се включат и пестеливо маркираните доводи на касаторите за недоказаност на субективната страна на деянието по чл. 124 от НК в частта относно причиняването на смъртта на пострадалата, тъй като по делото не било установено мастната емболия – отделянето на мастни капчици – да е могло да бъде допуснато или предполагано от подсъдимия. Мотивираното единствено с „промяната на причинно-следствената връзка” възражение е неоснователно. Действително, при престъплението по чл. 124, ал. 1 от НК причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат поначало е по-далечна, опосредствана от телесната повреда като междинно състояние. Тя обаче не е отпаднала и продължава да съществува като обективен факт. Нито прецизираната от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза причина за смъртта на пострадалата, нито известният времеви интервал между нанасянето на побоя над нея до настъпването на смъртта й прекъсват причинно-следствена връзка между причиняването на нараняванията от страна на подсъдимия и настъпилия впоследствие фатален резултат. Причинната връзка между даденото деяние и определения престъпен резултат всякога е налице, когато деянието е елемент на каузалния комплекс, който предизвиква съставомерните последици. Въпреки отложеното във времето настъпване на по-отдалечения резултат – смъртта на пострадалата, именно деянието на подсъдимия е обективното явление, без което общественоопасният резултат въобще не би настъпил.
Във връзка със субективната страна на деянието по отношение смъртта на пострадалата, на л. 79 от ВНОХД № 39/2016 г. съставът на САС е изложил достатъчно състоятелни доводи, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Също така оспорените от подсъдимия констатации на съдилищата за отрицателните характеристични данни за подсъдимия, по-специално за лошото му отношение към възрастната жена заради „пари”, както и фактите относно злоупотребата с алкохол от негова страна и агресивното му поведение в нетрезво състояние са изведени законосъобразно в процесуален план въз основа на свидетелските показания на роднините на подсъдимия (св. А. С., св. З. М., св. А. П.), както и от установените от комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза обективни и анамнестични данни за синдром на зависимост от ПАВ (етилов алкохол) и белези на начална алкохолна деградация на личността на подсъдимия.
3. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира и наличието на релевираното от адв. А. основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. В касационната му жалба това възражение поначало е претендирано като последица от твърдяните процесуални нарушения при извеждането на правнозначимата фактология на деянието, каквито не се установиха при проверката на атакуваното въззивно решение на САС. В пределите на установените и доказани фактически положения въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като с оглед отсъствието на протест срещу оправдателната част на присъдата е бил обвързан от основните параметри на първоинстанционната присъда – умишлено нанасяне на средна телесна повреда и проявена непредпазливост по отношение на причинената на пострадалата смърт. С оглед на това в атакувания съдебен акт законосъобразно е прието от правна страна, че поведението на подсъдимия от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК.
4. ВКС не констатира основания за изменение на проверяваното решение на САС и в частта относно наложеното на жалбоподателя А. наказание извършеното от него престъпление.
В касационната жалба на защитника претенцията за явна несправедливост на наложеното по отношение на подсъдимия С. А. наказание е мотивирана, от една страна, като следствие от неправилната интерпретация на установените по делото факти, а от друга – с твърдения за необективна преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. С оглед направените изводи за обективно отсъствие на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК първият аспект от възражението на касатора няма как да бъде разгледан. От гледна точка на съответствието на наложеното на подсъдимия наказание с критериите на чл. 54 от НК, ВКС не установи очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца.
Действително, предходните реабилитирани осъждания на подсъдимия незаконосъобразно са отчетени като отегчаващо обстоятелство. Разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК обуславя разбиране, че негативни изводи за личността на подсъдимия не следва да се градят на базата на предходните му осъждания, щом по отношение на тях е настъпила реабилитация. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще свързаните с него неблагоприятни последици, поради което деецът се ползва със статус на неосъждано лице, а чистото му съдебно минало следва да бъде отнесено към съвкупността от смекчаващи обстоятелства.
Категорично не може да се сподели и разбирането на въззивния съд, че отговорността на касатора се отегчавала от поведението му, в което не се констатирало никакво осъзнаване на вината. Поведението на подсъдимия в процеса дефинитивно не е основание за утежняване на наказателноправното му положение. Непризнаването на вината, лансирането на защитни версии, отказът да депозира обяснения и пр. са все прояви на правото на защита на подсъдимия, гарантирано от КРБ и процесуалния закон, поради което е недопустимо да бъдат „санкционирани” от съда в негова вреда.
Независимо от внесените от настоящата инстанция корекции в мотивировката на въззивното решение, конкретно отмереното от предходните инстанции по вид и размер наказание – седем години лишаване от свобода – се явява справедливо и съобразено с преобладаващата относителна тежест на отегчаващите обстоятелства. Посочените от защитника съображения за положителните характеристични данни за подсъдимия, признанието на авторството и изразеното разкаяние поначало са били обсъждани от съдилищата, като не са от естество да обусловят смекчаване на правилно индивидуализираното му наказание, а наличието на част от тях е изключено от доказателствените материали (например твърденията за положителна личностна характеристика на подсъдимия и добри отношения с баба му). Не следва да се игнорира значителната по обем и съществена по значението си съвкупност от отегчаващи обстоятелства, с които се характеризира престъпното поведение на касатора и които рефлектират върху конкретната обществена опасност на извършеното деяние и персоналната обществена опасност на дееца, завишавайки ги. В мотивите на атакувания съдебен акт (л. 79 – л. 80 от ВНОХД № 391/2016 г.) е залегнал подробен разбор на отегчаващите обстоятелства, като им е дадена обективна и справедлива оценка. Без да съществува необходимост от преповтарянето им, настоящият съдебен състав само акцентира върху важното значение на фактите, че без да бъде провокиран по какъвто и да е начин от пострадалата, подсъдимият й е нанесъл тежък по интензитет побой с множество силни удари; че бруталната разправа е била предприета спрямо собствената му баба, която въпреки възрастта си се е грижела за него – готвила му, перяла го, подпомагала го финансово и дори след деянието се е опитала да избегне наказателното му преследване, за да не му вреди, като не е съобщила за случилото се; че пострадалата е била в значително напреднала възраст – 87-годишна и обективно не е могла да се защити от насилието и да окаже ефективна съпротива; че деянието е било извършено в дома й, където подсъдимият е бил допуснат да пренощува; че непосредственият повод за побоя е крайно укорим от морална гледна точка – раздразнението на жалбоподателя от това, че поради забавяне на пенсията й тя не могла да му даде пари; че е имало и други случаи той да я малтретира. Тези обстоятелства не могат да бъдат пренебрегнати при индивидуализацията на наказателната отговорност, която следва да понесе подсъдимия, защото обрисуват деянието му с особено негативни нюанси и обуславят завишена обществена опасност на личността му. Поради това отмереното съгласно правилата на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите обстоятелства наказание за извършеното от подсъдимия А. престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК е справедливо и адекватно ще допринесе за успешната реализация на целите по чл. 36 от НК.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 486 от 25.11.2016 г., постановено по ВНОХД № 391/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 8 състав.
Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|