Р Е Ш Е Н И Е № 50019 София, 20.03.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА При участието на секретаря:Ангел Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 66/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. „Рила Ферм“ЕООД, [населено място] и РПК Рила, [населено място] са подали касационна и насрещна касационна жалби против решение № 418 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 2434/2020г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, след отмяна на решение №87/19г. по т.д. № 65/18г. на Кюстендилски окръжен съд, по същество е осъдил РПК „ Рила“ да заплати на „ Рила ферм“ ООД на основание чл.59,ал.1 ЗЗД сумата 36802.50 лв., с която сума РПК“ Рила“ се е обогатила за сметка на „ Рила ферм“ до размер на обедняването. В останалата част до пълния предявен размер е потвърдено решението на първостепенния съд за отхвърляне на иск с правно основание чл.79 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че първостепенния съд непрецизно е определил квалификацията на иска по чл.79 ЗЗД, тъй като упълномощаването на управителя на ответното ООД не обективира воля на упълномощителя да се заплати цената за изпълнението на сключените за негова сметка договори. Съставът е приел, че пълномощното, очертаващо тези права, включвало единствено сключване на договори и подписване на всички документи за реализацията на дадено разрешение за строеж № 31/12г. и с това се изчерпвал обема на представителната власт. Така във връзка с мандатното правоотношение е прието за изпълнение на задължения по него единствено заплатената административна такса в размер на 200лв.В останалата част, включваща заплащане на осъществения труд по сключените договори, съдът е определил правно основание на претенцията - чл.59 ЗЗД, изследвал е общите правопроизводящи на обедняването и обогатяването факти и е достигнал до извода, с оглед експертното заключение, че на ищеца се дължи по-малката от сумите между увеличената стойност на имота и обедняването на ищеца. С определение №50589 от 14.11.2022г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2,предл.2-ро ГПК- за проверка на евентуалната му недопустимост. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на „Рила ферм“ ООД, [населено място] против РПК „Рила“ в обстоятелствената част, на която ищецът е поддържал, че с ответника е бил обвързан с договор за наем на имот, чието предназначение е следвало да бъде променено, с оглед издадено разрешение за това от Община Рила. Твърдял е още, че освен с този договор за наем, страните са били обвързани и с възлагане на изпълнение на дейности по сключване на договори и строителство, във връзка с така даденото разрешение, както и с възлагането на надзор за това изпълнение, до приключване на обекта, като възложителя не е предоставил средства на изпълнителя за поръчката, а за целта, с оглед извършване на необходимото за осъществяване на строителното разрешение е бил упълномощен от председателя на ответната РПК, управителят на ищеца. Поддържано е още, че строителните дейности са били изпълнени, съобразно възложеното и са приключили с издаване на разрешение за ползване на строежа, поради което ищецът представил на ответника необходимите книжа - по сключване от името на РПК договори за строителство и надзор и за плащане на конкретното строителство със собствени на ищеца средства. Посочено е също така, че ответникът е бил поканен за заплати направените разходи по осъщественото строителство. Действително, в исковата молба, противно на твърдяното наличие на договорно правоотношение между страните, ищецът непрецизно е поискал заплащане на „сумите, с които се е обогатил ответникът“, като в противоречие с така заявеното е претендирал изцяло заплатеното като разходи по възложеното, но това противоречие между обстоятелствена част и петитум е било отстранено от първостепенния съд още с доклада по чл.146 ГПК, а и ако въззивният съд е счел, че не е отстранено то негово е било задължението да го отстрани, включително и по реда на чл.129 и сл. ГПК, нещо, което същият не е направил. При тези фактически данни, първоинстанционният съд, правилно е определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл.79 ЗЗД вр.чл.280 ЗЗД – тъй като обстоятелствената част и петитума, очертани по-горе недвусмислено са били насочени към претенция за изпълнение на договорно поети задължения. Този извод се налага и поради това, че ищецът е поддържал наличие на мандатно правоотношение в доказване, на което същият е представил и пълномощното, с което е разполагал управителя му, като съдържанието на договора / по дефиниция неформален/ следва да бъде установявано в хода на процеса и е въпрос по съществото на спора. В тази насока задължение на възивния съд е било да разгледа жалбата срещу постановеното първоинстанционно решение, с която същият е бил сезиран. Същият,обаче, при така депозираната искова молба, без да се съобрази с изрично заявеното наличие на договорно отношение между страните и търсените на договорно основание суми, противно на изложеното от него в мотивите, с които това правоотношение е признато за съществуващо е приел, че основание, на което следва да бъде заплатено даденото за осъществяване на поръчката липсва, мотивирано с това, че пълномощното на управителя на ищеца не съдържа възлагане за плащане на СМР изрично. Мотиви налагащи като разрешение на спора отхвърляне на предявения иск, вместо което, САС е разгледал субсидиарния състав на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, като е обсъждал фактите изискуеми от този фактически състав - оценявайки обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Правно необосновано въззивният съд е приел, че различието в правната квалификация на иска, съставлява допусната непрецизност на първостепенния съд по нейното определяне но при разглеждане на фактите заявени с исковата молба. Исковете по чл.59 ЗЗД и чл.79 ЗЗД са различни, третиращи както различни основания, така и различни фактически състави обусловени от правопроизводящи факти, които не са идентични. Т.е. въззивният съд е следвало при изложените от него мотиви да констатира не непрецизност на правната а квалификация, а разглеждането на иск, различен от предявения/ съобразно извода му относно правната квалификация на повдигнатия правен спор по чл.59 ЗЗД./. Непрецизност при определяне на правната квалификация от първостепенния съд е налично само в хипотезата, при която едни и същи разгледани от съдилищата факти са подведени под различни правни норми. В случая, обаче както вече бе изложено са налице различни искове, с различни фактически състави – така възивният състав е разгледал - обедняване и обогатяване, увеличена стойност на имот, съвсем различни факти от тези обсъждани от първостепенния съд, мотивирал наличие на неизпълнение на договорно поето задължение. С оглед изложеното се налага извод, че въззивният съд е разгледал непредявен иск. Този извод произтича от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и от валидно проведените процесуални действия на състава на първостепенния съд, очертаващи както предмета на спор, така и подлежащите на доказване факти. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда / а не на страните/ по приложение на закона, като всеки сезиран съд е длъжен да я изведе самостоятелно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В случая, както подробно бе описана обстоятелствената част на исковата молба, въззивният съд не е съобразил, че същата изцяло се отнася към факти, свързани с твърдяно договорно правоотношение по договор за поръчка с всички правни последици, произтичащи от неговото изпълнение. Изводът се налага поради това, че всички очертани обстоятелства от ищеца са свързани именно с твърдението, че по силата на упълномощаването и възлагането на конкретна дейност по осъществяване на разрешение за промяна на предназначението на наетия от него имот, същият е предприел редица правни действия по изпълнение от името на ответника на строителни работи по осъществяване на разрешението на Община Рила. Следователно, при това процедиране на въззивният съд и разглеждане на факти, които не са заявени от ищеца, а неразглеждане на заявеното от него се налага извод за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на Софийски апелативен съд, за ново разглеждане като въззивният съд следва да се произнесе по постъпилата въззивна жалба. При новото разглеждане на делото ще бъдат присъдени и направените в това производство разноски –арг. чл.294,ал.2 ГПК. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 418 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 2434/2020г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийски апелативен съд при друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: