Ключови фрази
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * условно осъждане * съпричиняване * причинно-следствена връзка * причиняване на смърт и телесни повреди в транспорта

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

 

N 392

                                                                  София, 15 октомври 2009 година

 

 

                                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав: 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев................................

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова...........................

                                                                             Николай Дърмонски.................

 

при секретар..............…..........Авр.Караджова...................................и в присъствието

на прокурора.............…..........Н.Любенов................................изслуша  докладваното

от председателя(съдията).......К.Костова..........…...……...........…….............................

наказателно дело № 376/2009 година.

 

С присъда № 10 от 17.03.2008 г. по н.о.х.д. № 4474/2006 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 11 състав, е постановено:

А) Подсъдимата М. М. К. (Йотова) е призната за виновна в това, че на 04.11.2001 г., около 2.00 часа, в гр. С., в кръстовището на бул. “. и бул. “., при управление на МПС – лек автомобил “Опел Кадет” с ДК № С* собственост на А. К. А. , нарушила чл. 20 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като в населено място е управлявала автомобила със скорост 80 км/час и по непредпазливост, в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества причинила смъртта на Г. П. Б. и средна телесна повреда на Д. Н. К. – черепно-мозъчна травма, съставляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, във вр. с ал. 2, пр. 1 и 2, б. “б”, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 343г и чл. 54 НК е осъдена на три години лишаване от свобода при първоначален лек режим на изтърпяване и две години лишаване от право да управлява МПС;

Б) Подсъдимата К. е осъдена да заплати на родителите на загиналия Г. Б. – П. Г. Б. и А. К. Б. по 35 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, заедно със законната лихва, считано от 04.11.2001 г. до окончателното изплащане на сумите, като до пълния предявен размер гражданските претенции са отхвърлени.

С решение № 171 от 11.05.2009 г. по в.н.о.х.д. 189/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, горната присъда е изменена, като подсъдимата К. е оправдана по обвинението за допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, изпълнението на наложеното наказание “лишаване от свобода” е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК, размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС е увеличен на шест години и размерът на обезщетенията за неимуществени вреди е увеличен на по 40 000 лева за всеки един от гражданските ищци, като в останалата й част същата присъда е потвърдена.

Въззивното решение е обжалвано само в гражданската му част.

В касационната жалба на подсъдимата М. К. се оспорва увеличението на обезщетенията, като са развити доводи за неотчетено съпричиняване на пострадалия Г. Б. – управление на МПС без предпазен колан, след употреба на алкохол и в нарушение на правилата за предимство при преминаване на кръстовище.

В качеството си на граждански ищци П. и А. Б. обжалват с искане обезщетенията да бъдат увеличени по касационен ред до пълния размер, за който са предявени. Считат, че дори и след увеличението им от въззивния съд са останали занижени в нарушение на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение касационната жалба на гражданските ищци да бъде уважена, съответно жалбата на подсъдимата – отхвърлена.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери касационните жалби за неоснователни по следните съображения:

По жалбата на подсъдимата:

По принцип касационната инстанция не е обвързана с правомощие да събира и оценява доказателствата, необходими за установяване на обективната истина. Тя не може да приема нови фактически положения, а следи за точното и еднаквото приложение на материалния закон в рамките на констатациите по въззивния съдебен акт. В настоящето производство това е и единственият възможен подход, тъй като второинстанционното решение не е обжалвано в наказателната му част, а в разглежданата жалба по същество не се оспорва спазването на процесуалните изисквания при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по правно-релевантните факти. Налице е влязла в сила осъдителна присъда, която има обвързваща сила за произнасянето по гражданските последици от престъпното деяние. Преценявани на тази основа, всички доводи по касационната жалба на подсъдимата са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

По принцип, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението може да се намали, без това да е абсолютно задължително. В случая такова намаление не се налага.

Първо, в мотивите на обжалваното решение изрично е отхвърлена тезата на защитата, че загиналият водач – Г. Б. не е ползвал предпазен колан към момента на произшествието. Нещо повече, дори и да е било допуснато такова нарушение, то не би било в причинно-следствена връзка със съставомерния резултат при установения страничен удар между двете превозни средства.

Второ, вярно е, че формално погледнато пострадалият е отнел предимството на подсъдимата за преминаване през кръстовището, но и това не може да се отчете като принос към настъпилата вреда, защото, ако беше управлявала автомобила с позволената скорост от 50 км/час в своето полуплатно за движение, удар между двете превозни средства изобщо не би настъпил. В края на краищата всеки водач съобразява действията си с естественото очакване за правомерно поведение на другите участници в движението.

Трето, само по себе пияното състояние на загиналия не би могло да се отчита като съпричиняване, доколкото не е довело до друго нарушение на правилата за движение с принос към злополуката. В случая обаче и по същество въззивният съд е констатирал, че такова обстоятелство обективно не е било налице.

По жалбата на гражданските ищци:

Обезщетенията за неимуществените вреди, претърпени от родителите на загиналия Г. Б. , така както са определени след увеличението им от втората инстанция, съответстват на обществения критерий за справедливост, въплътен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Съобразени са от една страна с наистина тежката загуба на възможно най-близък човек, а от друга – с установената съдебната практика за аналогични случаи. Затова искането за още по-значително завишаване на присъдените суми в рамките на правомощието на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК също трябва да бъде оставено без уважение.

По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171 от 11.05.2009 г. по в.н.о.х.д. 189/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, с което е извършена въззивна проверка на присъда № 10 от 17.03.2008 г. по н.о.х.д. № 4474/2006 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 11 състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.