4 Р Е Ш Е Н И Е № 524 София, 30 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Ц. ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора Ант.ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова дело № 539/2010 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Р. Ю. ЮСКОВ срещу въззивна присъда № 81 от 01.07.2010г. по внохд № 1674/2010г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се поддържа,че присъдата е постановена в нарушение на закона.Доказателства за участието му деянието не били валице,съдът е възприел само доказателствата обслужващи обвинителната теза,а останалите не е обсъждал,с което е нарушил процесуалните права на подсъдимия.Поддържа се също така,че наказанието е явно несправедливо.Прави се искане присъдата да се отмени и постанови нова,с която подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението в която е обвинен. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 112 от 26.02.2010г. по нохд № 1588/2009г.,Пловдивският районен съд.12 нак. състав е признал подсъдимия Р. Ю. за НЕВИНЕН в извършване в съучастие с подс.Радослев Ю. Б. на 30/31.12.2008г. в гр.Кричим престъпление по чл.195,ал.1 т.3,4,5 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.28,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с ал.1 НК ,поради което ГО ОПРАВДАЛ по това обвинение. По протест на Районна прокуратура,Пловдивският окръжен съд е ОТМЕНИЛ присъдата и постановил НОВА,както следва: Признал е подсъдимитеР. Ю. Б. и Р. Ю. Ю. за ВИНОВНИ в това,че на 30/31.12.2008г. в гр.Кричим,област Пловдив,в съучастие като съизвършители,чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство-кирка са отнели чужди движими вещи на обща стойност 3 232.25 лева от владението на Б. Д. У. от гр.Кричим,без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,като деянието е извършено от подс.Б. повторно,в немаловажен случай,поради което и на основание чл.195,ал.1 т.3 предл.второ и т.4 предл.второ във вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 и чл.54 НК-за двамата подсъдими,а за подс.Р. Б. и във вр.с чл.195,ал.1 т.7 вр.с чл.28,ал.1 НК ГИ ОСЪДИЛ на по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от тях.Признал ги за невиновни и ги ОПРАВДАЛ по обвинението деянието да е извършено след предварителен сговор в немаловажен случай ,както и да са отнели 1 бр.брава за входна врата на стойност 5 лева,поради което ги оправдал по обвинението по чл.195,ал.1 т.5 НК както и за посочената сума.Постановил е наказанието да се изтърпи при СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68,ал.1 НК съдът е постановил подс.Р. Ю. да изтърпи ИЗЦЯЛО и ПООТДЕЛНО наложеното му с влязло в сила определение № 7/2007г. постановено по нохд № 57/2007г. по описа на Пещерския районен съд наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНИЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.68,ал.1 НК съдът е привел в изпълнение и по отношение на подс.Р. Б. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТН СВОБОДА по присъда по нохд № 107/2008г. по нохд № 97/2008г. по описа на Девинския районен съд. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Присъдата е законосъобразна,постановена при спазване на процесуалните правила,а наказанието е справедливо по размер и начин на изтърпяване. Доводите за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК в жалбата,не се подкрепят от данните по делото. От фактическа страна е установено,че на инкриминираната дата и място,от магазин за хранителни стоки на ул.”Радецки” № 3 в гр.Кричим собственост на св.Б. У. е извършена кражба на вещи,чрез взломяване на вратата в областта на бравата.Прието е въз основа на доказателствения материал,събран проверен и анализиран съгласно чл.13,чл.14 и чл.107 НПК,че извършители на деянието са осъдения Р. Б. и жалбоподателя-подсъдим Р. Юсков.За да стигне до този извод,въззивният съд е обсъдил детайлно доказателствата по делото,относими към предмета на подигнатото обвинение.В мотивите съдът е анализирал показанията на свидетелите К.,Ш.,П. и К.,които съдът е разпитал повторно при условията на чл.332 НПК.При разпита пред въззивната инстанция категорично е установено,че подс.Б. лично е завел св.К. и св. Ш. на мястото-коритото на минаващата през гр.Кричим р.Въча ,и посочил изхвърлените там от него и подс.Юсков стоки изнесени от хранителния магазин.Правилно съдът е отбелязал,че този факт е съществен,тъй като за него са знаели двамата подсъдими.Нещо повече-пред св.К. и св.Р.П. ,подс.Б. е признал извършената кражба,както и подбудите за това-желанието да отмъстят на св.У. затова,че напомняла за заплащане за хранителните продукти взети на вересия.В подкрепа на изложеното е и обстоятелството,че наред с хранителните стоки отнети от магазина,подсъдимите взели и изхвърлили книгата за вересия/пок.на св.У./.Прието е,че обвинението е доказано и от обясненията на подс.Б. отразени в протокола за доброволно предаване-л.11 от дос.пр.,в което саморъчно е заявил,че предадената вещ-кирка е тази,която са използвали за проникване в търговския обект.Правилно също така въззивният съд е кредитирал показанията на св.Узунова,пред която подсъдимите са направили самопризнание за кражбата.Разпитана в съд.зас. на 25.08.2009г. последната е заявила,че след кражбата,на следващия ден при нея пристигнали двамата подсъдими и казали,че са ограбили магазина.Казали още „Д. да видим какво ще правим и да възстановил някаква сума”.В този смисъл са и показанията й депозирани по реда на чл.223 НПК пред съдия./л.32 от дос.пр./.От подсъдимите свидетелката разбрала,че отнетите от магазина вещи са в реката в чували.Когато слязла до реката тя видяла,изхвърлената стока,тетрадка и документи.Показанията на У. се подкрепени и от тези на св.Велин У.. В мотивите на съда са обсъдени и доказателствата представени от подсъдимите-показанията на св.М. и на свидетелите Ю. Б. и Цв.Г..Съдът е изложил съображения на л.54 и л.56 от мотивите.Правилно е прието,че показанията на М. не следва да се кредитират,а показанията на Ю. Б. и Цв.Георгиева не подкрепят тезата на подсъдимите за упражнено спрямо тях насилие. При така установените факти и обстоятелства,правилно е прието от въззивния съд,че подс.Р. Юсков е съизвършител в кражбата извършена в съучастие с осъдения Радослав Б..Обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин съгласно изискванията на чл.303,ал.2 НПК. В съответствие с доказателствата преценени поотделно и в съкупност материалният закона е правилно приложен. В този смисъл доводите за нарушение на материалния закон е допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. На последно място неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието. Преценката на въззивния съд за наказание в атакувания размер е съответна на конкретните данни по делото,тежестта на деянието и степента на обществена опасност на подсъдимите.Видно е,че подсъдимият е осъждан два пъти/л.16,17 от дос.пр./.Настоящето деяние е извършил изпитателния срок по чл.66,ал.1 НК по определение/присъда/ по нохд № 57/2007г. по описа на Пещерския районен съд.Наказанието от една година лишаване от свобода е определено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,в минималния размер предвиден в нормата на чл.195,ал.1 НК.Основание за извод,че наказанието е явна несправедливо не е налице. По изложените мотиви,тъй като при постановяване на присъдата Пловдивският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК жалбата не следва да се уважава,а присъдата следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 81 от 01.07.2010г. по внохд № 1674/2010г. по описа на Пловдивския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: