Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
София, 26 юли 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело №469/2012 година
Производството е образувано на основание касационен протест на Апелативна прокуратура гр. Пловдив срещу въззивно решение № 197 от 23.12.2011г. по внохд№334/2011г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта,с която е изменена присъдата по нохд № 2401/10г. на Пловдивския окръжен съд и подсъдимият Е. С. К. е признат за невинен и на основание чл.304 НПК вр.с чл.9,ал.2 НК е ОПРАВДАН по обвинението по чл.254а,ал.1 във вр.с чл.26,ал.1 НК.
В протеста се поддържа,че съдът е допуснал съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Поддържа се,че Пловдивския апелативен съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.9,ал.2 НК.Съвкупната преценка на доказателствата изключвала извода за липса или явна незначителност на обществена опасност на деянието.Съдът не е обсъдил и не анализирал в мотивите констатацията на тройната съдебно-счетоводна експертиза,която е установила,че от получените в Община Карлово 17 599 000 лева, целева субсидия, 1 409 479,49 лева по разпореждане на подсъдимия са изразходвани не по предназначение.Изводът на съда,че размера на неизползваната по предназначение субсидия възлиза на 164 100.63 лева бил неправилен.През 2006г. Община Карлово е усвоила 4 599 528 лв,от предоставената целева субсидия в изпълнение на ПМС № 282 от 2006г. за финансиране на инфраструктурни обекти.Съгласно чл.106 от ПМС № 20 от 2007г. за изпълнение на на държавния бюджет на Република България за 2007г. приходният остатък от 12 959 472 лева трябвало да се включи в капиталовите разходи за целево финансиране и доизграждане на инфраструктурните обекти съгласно ПМС № 282/2006г.Реално обаче Общината включила в плана за капиталови разходи за 2007г. за финансиране средства от предходния остатък с 950 001 лв.по-малко.От отчетите на Общината за двете години общият размер на усвоените средства за капиталови разходи възлизал на 12 197 194 лева,като към 31.12.2007г. не са усвоени 5 361 806 лв,която сума следвалво за се възстанови в дзържавния бюджет.По тези фактически положения,съдът също не е взел отношение в мотивите си.
Поддържа се,че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото,поради което не може да се направи извод относно основният факт по делото свързан с обвинението по чл.254а ,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 НК.Иска се отменяване на решението и връщане на делмото за ново разглеждане.
Подсъдимият Е. К. лично и чрез защитника си моли протеста да се остави без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Е. С. К. за НЕВИНОВЕН в това,че през периода 04.01.2007г.-17.09.2007г. в гр.Карлово, при условията на продължавано престъпление,в качеството си на длъжностно лице-кмет на Община Карлово,в нарушение на бюджетния закон:чл.44,ал.1 т.1 и чл.44,ал.1 т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.44,ал.2 от Закона за устройство на държавния бюджет,чл.32 и чл.35,ал.5 от Закона за общинските бюджети да се е разпоредил със средства с целево предназначение,предоставени на Община Карлово с Постановление на Министерския съвет № 282/23.10.2006г. не по предназначение,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл.254а,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 НК.
С протестираното решение Пловдивският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е признал подсъдимия за НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАЛ по горното обвинение на основание чл.9,ал.2 алт.2 НК.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата част.
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН:
Делото се разглежда за втори път от Върховния касационен съд.С решение № 302 от 22 юни 2011г. по н.д.№ 1698/2011г. ВКС,първо наказателно отделение е отменил въззивно решение № 20/14.03.2011г. по внохд № 10/2011г. на Апелативен съд Пловдив ,с което е била потвърдена присъда № 141/09.12.2010г. по нохд № 2401/2010г. на Пловдивския окръжен съд.
Съдът е приел,че при постановяване на решението е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.348,ал.3 т.1 НПК,както и такова по чл.339,ал.2 НПК.Приел е,че съдът е игнорирал принципа на чл.14 НПК за всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,а по отношение на мотивите е констатирал вътрешна противоречивост.
При повторното разглеждане на делото от Пловдивския апелативен съд, е прието следното:
Въззивният съд като втора инстанция по доказателствата и приложението на закона ,на основание чл.323 НПК е провел допълнително съдебно следствие.Разпитал е вещите лице М.,Л. и Г.,както и свидетелетие В. и В..Въз основа на извършените процесуални действия е приел че извода на първоинстанционния съд,че прехвърлените от сметка СЕБРА/Система за електронно бюджетно разплащане/ в разплащателната сметка на Община Карлово парични средства са загубили целевия си характер, е неправилен. Вещите лица категорично са заявили в хода на съдебното следствие, че въпреки прехвърлянето на сумата от СЕБРА в разплащателната сметка на Общината, тя не е променила целевия си характер и е останала такава,като е запазила първоначалното си предназначение.Това означава,че прехвърлянето на сумата от 14 129 000 лева,остатък от средствата предоставени на Община Карлово по силата на ПМС № 282/06г. посочени като „бюджетен кредит” или „трансфер за инфраструктурни обекти”, по същество са си останали средства с целево предназначение и не са изгубили целевия си характер, независимо от даденото съгласие от Министерството на финансите за „отблокиране” от системата СЕБРА и прехвърлянето им в разплащателната сметка. Процесната сума е следвало да се ползва само за съответните цели,свързани с разплащането с фирмите изпълнители по посочените в ПМС № 282/06г.инфраструктурни обекти.
Установено е,че подсъдимият К. като кмет на Община Карлово в началото на 2006г. присъствал на среща с участието на Кмета на Община Пловдив,на областния управител на гр.Пловдив,на министър председателя на Република България и на министри,на която му било отправено и разисквано предложение Община Карлово да приеме част от битовите отпадъци на гр.София. На 17.10.2006г. се провело заседание на Общинския съвет-Карлово и взето решение под № 908,с което съветът дал съгласие за приемане еднократно за депониране на 80 000 тона битови отпадъци.С това решение подсъдимият се задължил да сключи договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с Министерството на околната среда и водите за финансиране на 11 на брой обекти на територията на Общината. В решението също така било посочено,че депонирането на отпадъците трябвало да започне след като Правителството на Р България преведе целево,като капиталови разходи в бюджета на Община Карлово за 2006г. финансови средства за изграждане на обектите-сумата 17 559 000 лева.
С Постановление № 282/23.10.2006г. Министерският съвет одобрил допълнителни бюджетни кредити по централния бюджет в размер на посочената сума от 17 559 000 лева за предоставяне на целеви трансфер по бюджета на Община Карлово за 2006г. за финансиране на 11 броя инфраструктурни обекти.
Изпълнението на постановлението било възложено на министъра на финансите и на кмета на Община Карлово.С писмо от 10.11.2006г. изх.№ 08-00-3188 министърът на финансите увеличил бюджетното взаимоотношение с ЦБ за 2006г. със 17 559 000 лева в т.ч. увеличил целевите трансфери/субсидии/ за капиталови разходи в посочения размер.В писмото се посочвали и обектите,за които се предоставя целеви трансфер по сумата за всеки от тях.Средствата в размер на 17 599 000 лева били преведени по кодове на СЕБРА в Община Карлово на същата дата.От тази сума Община Карлово изплатила 3 429 091,11 лева -задълженията си към част от дружествата-изпълнители на обектите,с които последната сключила договори преди издаването на Постановление № 282/23.10.2006г.
Междувременно подсъдимият предприел действия за запазване отпуснатия допълнителен бюджетен кредит за нуждите на общината,воден от аргумента,че обективно е невъзможно фирмите изпълнители на обектите да финализират задълженията си по тях до края на 2006г.,при което неусвоената част от отпуснатите средства в размер на 14 129 908,89 лева ще следва да се върнат в републиканския бюджет,а не било сигурно,че тези средства ще бъдат предоставени на Община Карлово през следващата година.Затова общината направила писмено искане до Министерството на финансите ,придружено с платежно нареждане,за разрешение за освобождаване и прехвърляне на неусвоената сума от сметка СЕБРА в общата разплащателна сметка на Община Карлово.На 16.11.2006г. Министерство на финансите одобрило искането,след което сумата била прехвърлена от код СЕБРА в разплащателната сметка на общината с бюджетно нареждане подписано от подсъдимия св.В. и св.В..Наличната сума в разплащателната сметка към този момент възлизала на 11 693,28 лева. На 17.11.2006г. подсъдимият разпоредил сключване на договори с „Първа инвестиционна банка”-АД клон Карлово за възлагане на срочни депозити на суми от прехвърлените средства,в резултат на което в сметките на Община Карлово е постъпил доход от лихва в размер на 330 000 лева.
Финансовото състояние на общината през 2007г. не било добро,общината имала редица задължения към юридически и физически лица,а постъпленията в бюджета й значително намалели.Общината имала задължения за ел.енергия,към ВИК,към БТК,различни социални плащания и др. , съществувала опасност да бъде запорирана сметката на общината.Подсъдимият е обяснил/л.235 от първ.дело/,че общината управлявана от него през инкриминирания период е била поставена пред неотложната необходимост да извърши плащания по стари задължения,тъй като имало опасност да настъпят сериозни вреди.След разговори на оперативки със зам.кметове,директори на дирекции и главния счетоводител, подсъдимият решил задълженията да се погасят от текущата сметка на общината,включваща наличната сума,преведените средства с лихви от тях и новопостъпващите приходи от местни данъци,такси и др.Така за периода 04.01.2007г.-17.09.2007г.било извършено плащане на стари задължения на общината в размер на 1 400 000 лева съставляваща част от целевата субсидия.
По същото време подсъдимият предприел мерки за максимално събиране на дължимите към общината местни данъци,такси,наеми и др.както и просрочени суми по т.н.”недобори” които възлизали на около 2 000 000 лева.В резултат на активната дейност на подсъдимия в сметката на общината постъпили собствени приходи в размер на 21 799 982,66 лева.
При така установените по делото фактически положения,въззивният съд е приел,че действията с които е разпоредил плащания за нуждите на общината от постъпилата в разплащателната сметка целева субсидия в горния размер, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.254а НК.Изводът е законосъобразен.Изразходването на процесните парични средства за покриване на текущи и неотложни нужди на Общината ,вместо за целевото им предназначение съставлява престъпление.Нарушен е Закона за общинските бюджети/чл.35,ал.5/ съгласно който „Целевите субсидии не могат да се трансферират в общи”,както и разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация,Закона за устройството на държавния бюджет.
Преценката на съда,че по отношение на инкриминираното деяние следва да се приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 НК е правилна и почива на обективните данни по делото.
Няма спор че целевата субсидия в посочения размер е изразходвана не по предназначение, но в случая е налице прехвърляне на неусвоената за 2006г сума в разплащателната сметка на Общината, с изричното разрешение на Министерството на финансите.От приложеното на л.214 от първ.дело писмо с изх.№ 11-03-128/29.10.2010г. на Министерство на финансите е видно,че на 16.11.2006г. Министерство на финансите е одобрило инициирано от общината платежно нареждане за сумата от 14 129 000 лева.Тази сметка е обща-както за приходи по различни пера,така и за текущи разходи.Както сочи вещото лице/л.231 / от делото Р.М.- там всичко/приходи,разходи/ е било в един „кюп”.От тази сметка са извършвани плащания на фирмите-изпълнители по 11-те обекта,както и за други текущи разходи на Общината.В този смисъл са и показанията на св.Ст.С.-временнно изпълняващ длъжността Кмет на Община Карлово от м.09.2007г. до м.12.2007г.,който 4 години е бил в екипа на подсъдимия. Посочил е,че разплащателната сметка е обща,в нея са били са както парите от целевата субсидия,парите от държавните субсидии за Общината,одобреният държавен бюджет за 2006г.,така и постъпленията от данъци такси и др.До 15.05.2007г.използваните не по предназначение средства, са били възстановявани от собствени приходи на общината/данъци, глоби,такси и др./.След тази дата,поради намаляване на приходите,целостта на целевата субсидия започнала да се накърнява,като процесът бил твърде динамичен,предвид това,че подсъдимият се разпореждал,като заплащал текущи задължения на общината,както и целевите плащания на фирмите-изпълнители по договорите, които били дългосрочни и това предполагало периодични плащания.Месеците септември и октомври 2007г. отново били с висока събираемост.
Установено е,че при всички финансови операции със средства от разплащателната сметка не е имало просрочвания в плащанията ,не са установени също така липси или злоупотреби със средствата на Общината.Прието е,че с разпореждането с целевите средства подсъдимият е целял предотвратяване и недопускане на настъпването на обществено опасни последици за Община-Карлово.Сумите изплащани от целевата субсидия са използвани за плащане на немаловажни и неотложни нужди,целящи запазването и функционирането на Общината и предпазващи я от фалит.По делото не са били събрани доказателства,от които да е видно,че с тези действия на подсъдимия са били застрашени или увредени личност,собственост,имущество или реда в държавата.При повторното разглеждане на делото,въззивният съд е приел,че размера на използваната не по предназначение целева субсидия е в размер на 164 100,63 лева,който размер съдът е квалифицирал като незначителен,отнесен към общата сума на отпуснатата субсидия от 17 559 000 лева.
Възражението в протеста относно извода на въззивния съд за размера на използваната не по предназначение сума от 164 100.63 лева е неоснователно.
Изводът на съда почива на заключението на експертите в съдебно заседание на 07.11.2011г.Вещото лице Р. М. е посочил,че към 17.09.2007г.,когато е изтекъл мандата на подсъдимия като кмет на Община Карлово, целевата сума от отпуснатата субсидия е следвало да бъде в размер на 6 438 849,51 лева,а сумата по разплащателната сметка възлизала на 6 274 748,88 лева.Разликата от 164 100,63 лева според счетоводните експерти е ползвана за заплащане на други задължения, а не по предназначение съгласно Постановление № 282/2006г.Св.Ст.С. е посочил,че месеците септември-октомври 2007г. са били с висока събираемост,което обяснява,че с приходите са били покрити значителна част от разходваните не по предназначение суми,като към горната дата сумата от 164 100,63 лева е разходвана като обща субсидия за плащане на текущи разходи,т.е. не по целевото предназначение. В този смисъл е и констатацията от проверката на Държавен финансов контрол/л.188/ от първ.дело, относно резултатите от извършената финансова инспекция на Община Карлово/писмо от 21.06.2010г./ на Агенция за държавна финансова инспекция прието по делото в съд.зас на 05.10.2010г.
Възражението в протеста,че съдът не взел предвид и не обсъдил сумата от 12 959,472 лева изведена от писмо на Министерство на финансите от 01.09.2008г.,а това било от значение за разкриване на обективната истина също е неоснователно.
Възражението се повдига за първи път.Същото е неотносимо към предмета на обвинение.
Предмет на обвинението е изразходваната не по предназначение целева субсидия,която съгласно гореизложеното от компетентните експерти ползвани от съда по реда на чл.144,ал.1 НПК възлиза за инкриминирания период на сумата 164 100,63 лева.
Цитираното писмо/л.144-146 т.1 от дос.пр./ касае неусвоените средства по целевата субсидия за 4-то тримесечие на 2007г.,което е извън инкриминирания период.В същото писмо е указано,че неусвоените от целевата държавна субсидия средства в размер на 5 361,806 лева подлежат на възстановяване в държавния бюджет,което не било сторено към момента на издаване на писмото/01.09.2008г./.
Съобразявайки доказателствата,както и тези събрани на съдебното следствие по реда на чл.323 НПК,въззивният съд е приел, че размерът на използваната не по предназначение целева субсидия отнесен към общата сума на субсидията от 17 559 000 лева предоставена на Община Карлово е незначителен,което обстоятелство дава основание за извод,че в случая е налице хипотезата на чл.9,ал.2,алт.2 НК.Правилно е прието,че макар формално с действията си подсъдимият да е осъществил признаците на престъплението по чл.254а НК,деянието не е престъпно,тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. В общата преценка на съвкупността от факти и доказателства,съдът е взел предвид и характеристичните данни за подсъдимия,известен с гражданските си и обществени прояви,ползващ се с уважение и авторитет от хора,колеги и пациенти.Не е извършвал противообществени или криминални прояви,спазвал е законите и правилата на страната,които данни изключват личната му обществена опасност.
Изводът на съда е съобразен с доказателствата,събрани,проверени и анализирани съгласно чл.13,чл.14,чл.107 НПК,поради което като е приел,че подсъдимият следва да бъде оправдан на основание чл.9,ал.2 алт.2 НК,въззивзният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила и на закона.
С оглед на изложеното,решението на Апелативния съд гр.Пловдив следва да се остави в сила.Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 197 от 23.12.2011г. по внохд № 334/2011г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|