Р Е Ш Е Н И Е № 215 гр. София, 13.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 702 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Н. Р. против присъда № 38 от 20.04.2017 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 228/2017 г. В жалбата са изложени пространни доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че при формиране на вътрешното си убеждение относно правно значимите факти въззивният съд не извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, които възприемал превратно и интерпретирал в разрез с правилата на формалната логика. Според жалбоподателя, съдът произволно отхвърлил показанията на свидетелите-очевидци, игнорирайки писмени доказателствени материали и заключението на експерта, а като последица от допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила материалният закон не бил приложен правилно. Направено е искане за отмяна на присъдата. В съдебно заседание повереникът (адв. А.) на частния тъжител поддържа жалбата със съображенията, изложени в нея. Защитникът (адв. Д.) намира, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 38 от 20.04.2017 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 228/2017 г. е отменена присъда № 32 от 15.07.2016 г. на Асеновградския районен съд по н. о. х. д. № 376/2015 г. и подсъдимите - Р. Д. С., К. Р. С. и Ж. В. Г., са признати за невиновни в това, на 25.10.2014 г. в [населено място] в съучастие като извършители да са причинили лека телесна повреда на Б. Н. Р., поради което всеки от тях е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Подсъдимият Р. Д. С. е признат за невиновен и в това на 25.10.2014 г. в [населено място] да е извършил нещо унизително за честта или достойнството на Б. Н. Р. в негово присъствие, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК. В тежест на частния тъжител са оставени разноските по делото. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Извън многократните твърдения за необоснованост, която не е касационно основание, в нея подробно е развита тезата, че Пловдивският окръжен съд произволно отхвърлил показанията на свидетелите, преки очевидци на деянието и част от заключението на експерта, боравейки и с недопустими предположения. Проявената едностранчивост при обсъждане и оценка на доказателствените материали довела до незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение относно релевантните факти по делото. Върховният касационен съд последователно е подчертавал в свои решения, че оценката на свидетелските показания е суверенно правомощие на съда, решаващ делото по същество. Тяхното определяне обаче като достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация не може да бъде произволно. Съдът е длъжен внимателно и задълбочено да анализира свидетелските показания поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени материали, като изложи ясни, пълни и непротиворечиви мотиви, позволяващи да се проследи целият път, по който е вървял при формиране на вътрешното си убеждение в съответствие с принципното изискване по чл. 14 НПК. Мотивите на присъдата не предоставят нужните доказателства за законосъобразност и оправдават оплакванията на жалбоподателя за произволно отхвърлени свидетелски показания. Според разпоредбата на чл. 117 НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. В случая, излагайки фактическа обстановка, която е намерил за установена, Пловдивският окръжен съд е описвал възприятия на св. Н. Л. Х. (размяна на реплики и боричкане) и на св. В. Н. Ш. (размяна на удари и реплики на висок тон) относно поведението на подсъдимия Р. Д. С. и частния тъжител в рамките на конкретната фактическа ситуация. Избраният подход видимо създава неяснота дали в тази част показанията са били кредитирани и съдът се е основавал на тях, тъй като свидетелките са имали възприятия за посочените факти от значение по делото или както е отразил при обсъждане на доказателствения материал показанията на св. Н. Х. и св. Ш. са били изцяло отхвърлени. За да направи заключението, че подсъдимият Р. Д. С. е причинил лека телесна повреда на частния тъжител в състояние на неизбежна отбрана, а действията на подсъдимите – К. Р. С. и Ж. В. Г. са били насочени единствено към отблъскване на нападението, въззивният съд е счел, че св. Н. Х. и св. Ш. са били необективни, недобросъвестни и в крайна сметка заинтересовани поради близките си отношения с частния тъжител. Позицията си е обосновал с противоречия както помежду им, така и с установени факти по делото. На първо място, въззивният съд е констатирал противоречия относно изявленията им, че частният тъжител не бил нанасял удари на подсъдимия Р. С., на мястото нямало куче и повод за конфликта станала отправената забележка за носени очила за слънце при дъждовно време, докато по делото били установени нанесени удари от частния тъжител на подсъдимия Р. С., довели до телесни увреждания (оток в областта на скулата и в лявата долна челюст), присъствието на кучето на семейство С. и поводът – лекото бутане на животното с автомобила, управляван от частния тъжител. Съобразно изложената хронология на събитието, Пловдивският окръжен съд е приел за фактически установено, че св. Н. Х. се появила на терасата след удара на кучето с автомобила, направената забележка (придружена с коментар) и първия удар, нанесен от частния тъжител на подсъдимия Р. С.. В мотивите на присъдата е посочил, че св. Н. Х. възприела „последвалата размяна на реплики и боричкане”, а докато св. Х. слизала към двора, за да преустанови „възприетата от нея разправия” на терасата излязла св. Ш. и „наблюдавала последвалите събития” – размяната на „броени удари” между подсъдимия Р. С. и частния тъжител. Ето защо съдът е могъл при съпоставка да констатира противоречия с информация, получена посредством други доказателствени източници, но по отношение на едни и същи факти, които свидетелите са възприели. В случая е сравнявал показанията по отношение на различни факти – фактите, породили конфликта и неговото първоначално развитие, които са предшествали наблюденията на свидетелките, а показанията им са били отхвърлени със съображения, че не са ги възпроизвели. Пловдивският окръжен съд е приел и за фактически установено, че след първия удар подсъдимият К. Р. С. вързал повода на кучето на парапет наблизо, издърпвал частния тъжител към изхода на двора и когато били зад автомобила Б. Н. Р. нанесъл втори удар на подсъдимия Р. Д. С.. При тези факти обаче е пропуснал да се мотивира защо счита, че в конкретната фактическа ситуация св. Н. Х. и св. Ш. обективно са възприели кучето „наблизо”, на чието присъствие е било отдадено ключово значение за преценката на показанията като недостоверни, както и защо намира, че свидетелките са възприели нанесения втори удар на съответното място (зад автомобила), но поради заинтересованост от изхода на делото „тенденциозно” не са пресъздали обстоятелствата и техните показания изцяло не заслужават доверие. На второ място, съдът е отказал да кредитира свидетелските показания и поради несъответствие на причинените телесни увреждания с интензитета на описваното от тях нападение. В този аспект жалбоподателят основателно твърди и нарушение на чл. 154, ал. 2 НПК. Макар изрично да е отбелязал извода на вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза въз основа на съвкупността от материалите по делото, за възможността телесните увреждания на частния тъжител да са били причинени при удари с ръце и/или блъскане в металната гаражна врата, на практика Пловдивският окръжен съд се е противопоставил на мнението на експерта – приел е за логично в резултат на описаните удари да се получат по-сериозни телесни наранявания на частния тъжител, от тези които обективно били констатирани. Вярно е, че експертизата е предназначена да подпомогне съда, който при формиране на вътрешното си убеждение е независим от експертното заключение. По силата на чл. 154, ал. 2 НПК, когато не е съгласен с него е длъжен да се мотивира. Ясни аргументи в изпълнение на процесуалното задължение в мотивите на присъдата няма. Успоредно въззивният съд е отказал да възприеме заключението на вещото лице и относно част от причинените телесни увреждания, защото експертът се бил основавал и на данни, съобщени от частния тъжител Б. Н. Р. при медицински преглед. Доколкото обаче по делото били недоказани съществени негови твърдения и на свидетелите, съдът не можел да се довери на заявленията му за субективни усещания без наличието на обективно видими наранявания. В крайна сметка Пловдивският окръжен съд се е усъмнил в компетентната преценка на вещото лице, въпреки че за изясняване именно на тези факти от предмета на доказване по делото е била приета необходимост от използване на специални знания на експерт в съответната област. Отсъствието на ясни, пълни и непротиворечиви мотиви не позволява да се установи, че въззивният съд стриктно е съблюдавал процесуалните правила, които уреждат и гарантират правилно формиране на вътрешното съдийско убеждение. Допуснатото съществено процесуално нарушение обуславя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени. При новото разглеждане на делото от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд следва да получат разрешение и останалите въпроси, в т. ч. свързаните с обвинението за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 38 от 20.04.2017 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 228/2017 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: