Р Е Ш Е Н И Е № 194 Гр.София, 23.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, 2013 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора Иванов Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.512/13 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 3/11.02.13 г.,постановена от ОС-Сливен по В.Н.О.Х.Д. 543/ 12 г., е отменена присъда № 687/03.10.12 г.,постановена от РС-Сливен по Н.О.Х.Д. 601/12 г.в частта, в която подсъдимият С. И. И. е признат за невиновен в извършено от него престъпление по чл.339,ал.1 НК, че на 21.06.11 г.е държал боеприпаси-17 броя патрони и е признат за виновен по това му повдигнато обвинение, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. В останалата част присъдата е потвърдена. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който в срок го атакува, релевирайки всички основания по чл.348,ал.1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят и защитникът му молят да се приеме наличие на съществени процесуални нарушения и лицето да бъде оправдано изцяло поради недоказаност на деянието. На второ място се настоява, ако се прецени присъствие на доказателства за авторство по наказателно-осъдителната част от атакуваната присъда, да се приеме наличие на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК и деецът да бъде оправдан на това основание. Представителят на ВКП намира жалбата за несъстоятелна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и съобрази изложените от страните становища и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: На първо място трябва да се вземе отношение по възражението, направено от защитата, за порок при обсъждане на събраните в хода на производството доказателствени материали. Твърди се,че те са относими по еднакъв начин както за потвърждаване на присъдата на първостепенния съд в наказателно-оправдателната част за вменените на подсъдимия експлозиви, така и за боеприпасите, за които той е осъден. По този начин се претендира наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК в наказателно-осъдителната част. Прегледът на доказателствената съвкупност, оценена от въззивната инстанция, не дава повод да се стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилно формиране на съдебната воля. В мотивите към осъдителната присъда ОС-Сливен е направил разграничение между откритите в дома, обитаван от И., семейството му и майка му взривни вещества- общо 15 броя детонатори, за които оправдателната присъда е потвърдена, и вменените 17 броя патрони, за които е отменена. Осмислено е отношението на касатора към инкриминираните му вещи и законосъобразно е преценено,че то не е еднакво за взривните вещества и боеприпасите. Изложени са съображения, от които се извлича подчиняване на процесуалните правила. При липса на недостатък в логическата дейност по обмисляне на доказателствената съвкупност, не може да се заключи,че е налице касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Не така обаче стои въпросът с релевираното основание по чл.348,ал.1, т.1 НПК. Въззивният съд не е приел аргументацията на първоинстанционния съдебен състав за присъствие на правните параметри на чл.9, ал.2 НК. При това мотивировката му в тази част доказва, че не се държи сметка за обстоятелството кога е възможно да се приложи разпоредбата на този институт на наказателното материално право. Според ОС-Сливен, от конкретиката на самото деяние било видно, че е осъществен съставът на чл.339,ал.1,пр.2 НК. Без съмнение винаги, когато се прилага разпоредбата на чл.9,ал.2 НК, се стига до заключение за формално присъствие на компонентите на съответното инкриминирано деяние. Това е видно и от съдържанието на самата обсъждана норма, и от мотивите на РС-Сливен. Последният никога не е отричал разположението на съответните боеприпаси и не е приел неналичие на доказателства за авторство на И. спрямо тях. По-нататък, за да оправдае касатора, първостепенният съдебен състав е намерил характеристики за малозначителност на престъпното посегателство, визирани във втората част на третираната разпоредба- обществената опасност е явно незначителна. Дал е при това обяснения за своето решение. Второстепенният съд не е преобсъдил тези съображения и очевидно не е поставил на задълбочен преглед двата варианта на чл.9,ал.2 НК. Единственият изтъкнат довод за несъгласие е, че предвид специалния разрешителен режим, под който са поставени боеприпасите съгласно ЗОВВБПИ, осъщественото от подсъдимия деяние не може да се определи като малозначително /без да се споменава преценката на липса на обществена опасност въобще/, нито пък да се признае, че обществената опасност е явно незначителна. Казаното само по себе си стои в основата на инкриминираната престъпна дейност по чл.339,ал.1 НК, приета за установена, което отново ни връща към въпроса за недостатъчно обмисляне същността на нормата на чл.9, ал.2 НК. И тъй като малозначителност на деянието във втория му вариант се възприема от подсъдимия, предвид неатакуване на присъдата на РС-Сливен в частта по мотивите за оправдаване, настояване в тази насока има и пред ВКС. За да се счете едно престъпление за малозначително, иначе казано-непрестъпно, трябва да се изследват деянието и обществената опасност- два от признаците, правещи кое да е поведение престъпно такова. При извеждане на заключение за липса на обществена опасност, се стига и до извод за липса на противоправност- друг признак на престъплението. Конкретиката на всеки процесен казус формулира становището за наличие или не на визирани в нормата на чл.9,ал.2 НК предпоставки и приложение на съответната хипотеза. В конкретния казус прегледът на обсъжданите по делото обстоятелства е насочващ към присъствие на условията по втората алтернатива на чл.9,ал.2 НК- явна незначителност на обществената опасност на деянието, каквато форма на малозначителност е обсъждана от РС-Сливен. При приемане предпоставките на чл.9,ал.2,алт.2 НК се стъпва на плоскостта на изключително ниска степен на обществената опасност, недостатъчна, за да се третира съответното поведение като престъпно. При това положение е нужно, както е сторено от първостепенния съд, да се направи преценка на личността на подсъдимия, тъй като същата се съдържа в разсъжденията по самата обществена опасност. Касаторът не демонстрира динамичен престъпен стереотип. Вменените му патрони са служели като украса, освен че са малко на брой. Активно е съдействал за разкриване на обективната истина и доказателственият материал го очертава като лице с ниска лична степен на обществена опасност. Тези фактори са разгледани от РС-Сливен и се е стигнало до оправдаване на дееца поради малозначителност на стореното от него, позиция,възприета и от ВКС. Като е отменил присъдата в цитираната част с посочените по-горе мотиви, ОС-Сливен е допуснал нарушение на материалния закон. Приетото от самия ВКС обосновава теза, че извършеното не съставлява престъпление. Това дава възможност да се приложи разпоредбата на чл.354, ал.1, т.2,пр.посл. вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК и И. да бъде оправдан в частта от атакувания съдебен акт, с която е осъден. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 3/11.02.13 г.,постановена от ОС-Сливен по В.Н.О.Х.Д.543/12 г. в наказателно-осъдителната част. ОПРАВДАВА подсъдимия С. И. И. за това,че на 21.06.11 г. в с.Б., община Сл., е държал боеприпаси- седемнадесет броя патрони- престъпление по чл.339, ал.1 НК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/