Р Е Ш Е Н И Е № 231 Гр.София, 20 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Цекова В присъствието на прокурора Генчев Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 712/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда от 05.06.12 г.,постановена от СРС,НО,107 състав по Н.О.Х.Д. 4741/ 11 г., А. К. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18,ал.1 НК и вр. чл.55,ал.1,т.2 НК вр.чл.42 А,ал.2,т.1 и 2 вр.ал.1 вр.чл.2 НК му е наложено наказание Пробация, като са определени двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. Тази присъда е потвърдена с решение № 126/30.01.12 г.,постановено от СГС, НО, 4 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.5104/12 г. В шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила, на 05.03.13 г., е постъпило искане за възобновяване от осъдения А. с релевирани основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се след възобновяване на производството, решението на СГС да бъде отменено и делото-върнато на СГС за ново разглеждане или в рамките на възприетите факти А. да бъде оправдан. В съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела осъденият се явява лично и поддържа искането си с отразените в него съображения. Представителят на В. намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Основни оплаквания, отправени в искането за възобновяване, са свързани с лансирани нарушения на процесуалните правила, които по мнение на искателя, обобщено казано, са го лишили от пълноценно реализиране на правото на защита. Първо, твърди се,че въззивната инстанция не се е произнесла по наведени пред нея възражения по доказателствата и конкретно по гласни доказателствени средства, по протоколи за процесуално-следствени действия и тяхното съдържание и реално значение. Казаното не отговаря на процесуалната действителност. Видно от мотивите към решението на СГС, е направен пълен фактологически и доказателствен разбор от една страна, а от друга-е даден отговор на всеки от съществените доводи, изтъкнати във възивната жалба на искателя /стр.3/, изразяващи недоволство от приетото от първостепенния съдебен състав. По този начин са спазени изискванията на чл.339 НПК за изготвяне на решение. Съвсем отделен е въпросът, че извлечените въз основа на доказателствата фактологически, изводи не се схождат с мнението на А. за дължимата според него доказателствена преценка. Все в светлината на казаното, на второ място, не може да се сподели следващото възражение, направено по искането, че съдът не е положил никакви усилия за установяване на обективната истина и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото- нарушения на чл.13 и 14 НПК. В тази насока е правен собствен за А. анализ на характера на предмета на престъпно посегателство-радиатор и възможността да бъде качен на превозното средство, с което били пристигнали в [населено място] той и съпроцесникът му по делото-осъденият Й.. Вторият факт бил приет безкритично от съдилищата по фактите. Вярно е,че радиаторът е бил доста тежък и очевидно са били необходими значителни усилия на повече от един човек /двама в случая/, за да бъде не само демонтиран от междуетажното пространство на кооперацията, находяща се в [населено място], [жк], [улица], но и изнесен навън. Дали процесното МПС е щяло да бъде ползвано не е толкова важно /макар и СГС да е приел за установено това обстоятелство/, още повече предвид липсата на повдигнато обвинение в тази връзка. По-важно в доказателствен план е, че свидетелят А. ясно е възприел А. и Й. като лицата, тътрещи процесната вещ извън входа на кооперацията, след като е била демонтирана от междустълбищната площадка. Трето, на стр. 4 от решението на въззивния съд е отразен верният факт, че СРС е разменил в своя акт имената на двамата подсъдими,като все пак волята му е ясна. Същевременно самият ревизиращ съд е бил доста небрежен и е подходил по същия начин, говорейки за мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест за А., приспадайки такова време от наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Видно от присъдата на СРС, става дума за Р. Й., а не за искателя А., който никога не е бил задържан. Предвид казаното, е основателна аргументацията, изложена в искането за възобновяване, за произволно формирана съдебна воля по отношение на несъществуващо за А. задържане и домашен арест, които при това са приспаднати. Въпреки казаното, доколкото решението като съдебен акт е единство от диспозитив и мотиви, е ясно,че спрямо искателя никога не е било налагано наказание лишаване от свобода. Няма пречка обсъжданото допуснато нарушение от страна на въззивния съд да бъде изправено от настоящата инстанция след възобновяване на производството, доколкото е в полза на осъденото лице. Искането за възобновяване е основателно и по отношение на следващото съществено оплакване за нарушение на материалния закон. При така приетата фактология по престъпната дейност, въззивният съд е изложил пестелива и по-скоро декларативна мотивировка касателно отправеното пред него възражение за прилагане разпоредбата на чл.9,ал.2 НК или на чл.194,ал.3 НК вр.чл.218 Б НК. И тъй като се отнася за приложение на материалния закон, ВКС е оправомощен да се произнесе директно с акта си, ако реши,че някоя от тези претенции е основателна. Действително, А. е млад човек, неосъждан,трудово ангажиран, с добри характеристични данни. Вещта,предмет на престъпно посегателство, е на стойност 85 лв.,иначе казано, невисока. И ВКС се солидаризира с принципно приетата теза от СГС, че в случая не следва да намери приложение нормата на чл.9,ал.2 НК в коя и да е от двете визирани в закона хипотези. Да се приеме наличие на малозначителност в процесния случай, означава не само да се стигне до необосновано толериране на поведението на А., но и да се отправят грешни послания към обществото за степента на обществена опасност на подобна демонстрирана деятелност. Не така стои въпросът с приложение нормата на чл.194,ал.3 НК. В конкретния случай, наред с изтъкнатите по-горе смекчаващи обстоятелства за искателя, трябва да се посочи, че деянието е преустановено на фазата на опита, поради което причинените вредни последици могат да бъдат счетени за незначителни. Имайки предвид комплекса от всички установени по делото обстоятелства, висшата съдебна инстанция по наказателни дела намира, че присъстват параметрите на малозначителен случай по смисъла на чл.93,т.9 НК. При това положение извършеното от искателя престъпление следва да бъде преквалифицирано от чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК в по-лекото като наказуемост такова по чл.194,ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр. ал.1 вр.чл.18,ал.1 НК. Предвид приетото е нужно да бъде обмислено дали са налични предпоставките на чл.218 Б НК. Тъй като стойността на вещта, за която е направен опит да бъде отнета, е 85 лв., без съмнение може да се заяви, че към деня на извършване на деянието-13.12.10 г.-тази стойност е под размера на две минимални работни заплати за страната, каквото условие е заложено в ал.1 на коментирания законов текст. Липсват отрицателните предпоставки, прогласени в ал.2, поради което обсъжданата разпоредба ще бъде активирана. Така формулираната позиция означава, че поведението на А. следва да бъде преследвано не по наказателен, а по административно наказателен ред, както указва чл.218 Б,ал.1 НК. Или казано другояче, то губи престъпната си същност и се вмества в разпоредбата на чл.24,ал.1,т.1 НПК- не съставлява престъпление. Не е нужна сериозна аргументация, обосноваваща обсъжданото дотук като фактор, изискващ оправдаване на лицето. Следователно, след възобновяване на наказателното производство, се дължи отмяна на въззивния съдебен акт в частта по потвърждаване на първоинстанционната присъда за искателя, преквалифициране на деянието и оправдаване на А.- чл.425,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 вр.чл.354, ал.2, т.2 вр.ал.1,т.2 пр.посл.вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК. По-нататък, нормата на чл.424,ал.5 НК указва кои са органите, които отговарят за осъществяване на административно-наказателна отговорност на лицата, чиято деятелност е квалифицирана във връзка с чл.218 Б НК. Според нея прокуратурата има правомощие да изпраща материали в тази връзка. Ето защо препис от настоящото решение е необходимо да бъде пратен на Софийска Районна Прокуратура /водилата досъдебното производство/ за предприемане на действия по ангажиране на административно-наказателна отговорност на А. К. А.. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.5104/12 г.по описа на СГС, НО, 4 въззивен състав. ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕ №126/30.01.12 г.,постановено от СГС,НО,4 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.5104/12 г.в частта, в която е потвърдена присъда от 05.06.12 г.,постановена от СРС,НО, 107 състав по Н.О.Х.Д.4741/11 г.по отношение на А. К. А. и е приспаднато време на задържане за същия. ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от А. К. А. деяние от такова по чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18,ал.1 НК в такова по чл.194, ал.3 вр. ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18,ал.1 НК. ОПРАВДАВА А. К. А. на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК във връзка с чл.218 Б,ал.1 вр. чл.194, ал.3 НК. ПРЕПИС от настоящото решение да бъде изпратен на Софийска Районна Прокуратура за предприемане на действия, указани в мотивите на този съдебен акт. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/