Р Е Ш Е Н И Е № 789 С., 19.04. 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 142 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на Е. И. З. от[населено място] срещу въззивното решение на П. окръжен съд /ПОС/ от 23.Х.2009г. по в.гр.д. № 1524/2009г. Ответникът по касационната жалба [фирма] /преди [фирма]/ П. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Касационно обжалване на решението в частта по претенцията по чл.222 ал.1 от КТ във вр. с чл.37 от КТД е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение № 938 от 13.ІХ.2010г. по въпроса “дължи ли се начисляване на инфлация върху обезщетението при прекратяване на трудово правоотношение по чл.222 ал.1 от КТ при договореност в КТД за начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение”. По релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос ВКС на РБ вече се е произнесъл по реда на чл.290 и следв. от ГПК с решение № 686/03.ХІ.2010г. по гр.д. № 176/2010г. В него е прието, че обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение се определя въз основа на полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, доколкото не е предвидено друго. При действието на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ /ДВ бр.9/2007г./ брутното трудово възнаграждение включва основното трудово възнаграждение, допълнителни възнаграждения с постоянен характер и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат за съответния период с полагащото се основно и са в зависимост единствено от отработеното време. Определените в КТД суми за компенсации, свързани с инфлацията, имат обезщетителен характер, те са еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а не водят до автоматично увеличаване на работната заплата, поради което не се включват в размера на брутното трудово възнаграждение по чл.3 от НСОРЗ. Това разрешение на поставения от касаторката въпрос се споделя напълно от настоящия състав на ВКС на РБ. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на П. от 08.V.2009г. по гр.д. № 3542/2008г., с което е отхвърлен предявеният от Е. З. срещу [фирма] /сега [фирма]/ иск с правно основание чл.222 ал.1 от КТ във вр. с чл.37 от КТД за присъждане на неизплатено в пълен размер обезщетение поради неотчетена и неначислена инфлация за периода VІІ.2005г. – 12.V.2008г. в общ размер 6841.41лв., ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че съгласно изискванията на КТ и на КТД допълнителните суми за продължителна работа и обезщетението при прекратяване на трудово правоотношение се изчисляват върху основното трудово възнаграждение, определено и посочено в индивидуалния трудов договор. Уговорките в КТД от 2004г. и от 2006г. изрично предвиждат компенсация за инфлацията да се начислява върху основната заплата за съответния месец, следователно те касаят само работната заплата, но не и компенсиране на други плащания по трудовото правоотношение, от тях не настъпва автоматично промяна на основната заплата по трудов договор, а такава се осъществява при спазване на реда по чл.118 и чл.119 от КТ с оглед необходимостта от преценка и съобразяване с настъпващи след сключването на КТД обстоятелства с променлив и несигурен, евентуално спорен, характер. С оглед на това претенцията на ищцата за дължими плащания в по-висок от уговорения в трудовия договор размер с включване към него и на компенсации за инфлация е неоснователна. Така постановеното решение е правилно. То е в съответствие с вече създадената практика на ВКС с посоченото по-горе решение по гр.д. № 176/2010г. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, е неоснователно релевираното в касационната жалба оплакване. Следва да се отбележи, че то изцяло е основано на твърдение за наличие на друго дело между страните, вече във въззивна инстанция - възз.гр.д. № 2385/2009г., чийто предмет били искове за присъждане на основно и допълнително трудово възнаграждение за определен период поради неотчетена и неначислена инфлация, и че щом решаващият състав приема, че на ищцата се дължи основно трудово възнаграждение поради неначислена инфлация, на нея се дължи и търсеното по настоящото дело обезщетение по чл.222 от КТ, определено на база на това възнаграждение. По настоящото дело не са представени доказателства за друго дело между страните, по което с влязло в сила решение да е присъдено такова трудово възнаграждение. Ето защо отговор във връзка с това оплакване настоящата инстанция не дължи. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 150лв. юрисконсултско възнаграждение. Водимот горното Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на П. окръжен съд, ГК, № 1666 от 23.Х.2009г. по гр.д. № 1524/2009г. ОСЪЖДА Е. И. З. от[населено място] да заплати на [фирма] П. 150лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: