Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 946/2021 г., стр. 6/6 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 133 София, 16.03.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 946 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца И. М. срещу въззивно решение на Апелативен съд – Велико Търново, както и по частна касационна жалба на същия срещу решението в частта с характер на определение, с която е потвърдено първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК. Ответникът ЗАД „Алианц България“ оспорва жалбите. I. По жалба на ищеца въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на смъртта на неговия брат при пътно-транспортно произшествие, причинено от водач със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с оглед установените (въз основа на неоспореното заключение на психиатричната експертиза и на събраните гласни доказателства) конкретни обстоятелства между ищеца и починалия негов брат е съществувала връзка с обичайното съдържание, която не се е характеризирала с изключителна близост. С тези фактически изводи е обосновал от правна страна и позовавайки се на установената задължителна практика на ВКС извода, че ищецът е е материалноправно легитимиран за обезщетение за неимуществени вреди, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен. Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поддържа се на първо място, че в противоречие с практиката на ВКС са решени въпросите: - следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка; следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; - спадат ли братята към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай, че е налице особена близост между ищеца и починалия. Първият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил конкретните правни изводи на въззивния съд. Значението му за конкретния спор не е обосновано от жалбоподателя, доколкото не е посочено конкретно кои доказателства и доводи са останали необсъдени от въззивния съд или немотивирано приети за недостоверни. В действителност изложените аргументи се свеждат до оплакване за неправилност на изведените от доказателствата фактически изводи на съда за отсъствие на изключителна близост, надхвърляща обичайното за този вид родствена връзка, което обаче по същността си представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Не отговаря на общото изискване и вторият въпрос, чиято формулировка не съответства на изложените от въззивния съд правни съображения и изводи. Съдът не е отрекъл материалната легитимация на ищеца въпреки установена особена близост, а е основал този извод на приетата за установена от фактическа страна липса на такава близост. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, доколкото, извън бланкетното позоваване на тази разпоредба, конкретно противоречие с конкретни актове на КС или СЕС не е изтъкнато. Отсъства и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 по третата група въпроси, поставени от жалбоподателя, а именно: - при изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в ТР № 1/2016, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между брат, без да отчете спецификата на конкретния случай; - допустимо ли е съдът да не обсъжда всички доказателства по делото, при положение, че не ги приема за достоверни; - следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност; - допустимо ли е съдът да мотивира решението си, позовавайки се на неустановени и непосочени от страните по делото факти и обстоятелства; - допустимо ли е съдът да мотивира решението си, позовавайки се на противоречие между експертно заключение и свидетелски показания, ако такова липсва. По всички тези въпроси не е обоснована общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като, извън формулирането им и общото твърдение, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението не се съдържат конкретни доводи относно връзката между тези въпроси и конкретни правни изводи в обжалваното въззивно решение. Независимо от това, първият въпрос не съответства на мотивите на решението, доколкото предпоставя несъобразяване на спецификата на конкретния случай, докато решаващият правен извод на въззивния съд е основан именно на приетото за установено, че установените (т. е. специфични за случай) обстоятелства относно връзката между ищеца и пострадалия не отговарят на установения със задължителната практика критерий за изключителност. Въпросите от втори до четвърти съвпадат по смисъл с първия въпрос по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което за тях изцяло важат изложените по-горе съображения. Последният въпрос също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд, който нито е констатирал да е налице противоречие между показанията и експертното заключение, нито е приел показанията за опровергани от заключението. Извън изложеното, отсъства и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на изрична нормативна уредба (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава необходимостта от създаването на съдебна практика за преодоляване на твърдяната непълнота. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. II. Не следва да се допуска касационно обжалване по частната касационна жалба. С решението си въззивният съд е потвърдил постановеното от първоинстанционния съд определение, с което по молба на ищеца е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по чл. 248 ГПК. Възраженията на ищеца, с които същият е обосновал искането за изменение, въззивният съд е намерил за неоснователни, като е приел, че, обратно на твърденията на ищеца, от представените от ответника писмени доказателства се установява реалното заплащане по банков път на уговореното адвокатско възнаграждение, както и че последното е уговорено в минималния размер съгласно правилата по Наредба № 1/2004 на ВАС съобразно цената на иска, поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Извън бланкетното и немотивирано позоваване на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК се обосновава единствено с довод за очевидна неправилност, като се възпроизвеждат отново заявените пред първата и втората инстанция възражения. Съобразно установената последователна практика на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК очевидна неправилност е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Поради това и предвид липсата на доводи по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, независимо от посочването на тези разпоредби в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска. III. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят дължи на ответника разноски за касационното производство в размер на 3480 лв. Отделно претендираното адвокатско възнаграждение по повод отговора срещу частната касационна жалба не следва да се присъжда като отнасящо се до производство, макар и частно касационно, по чл. 248 ГПК. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Не допуска касационно обжалване по подадените от И. П. М. касационна жалба и касационна частна жалба на решение № 204/24.11.2020 г. по т. д. № 263/2020 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Осъжда И. П. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 3480 лв. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: