Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. София, 24 юни 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретаря Марияна Петрова,
при участието на прокурора ТОМА КОМОВ,
след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 253 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Г. В. И. за възобновяване на наказателното производство по чнд № 138/2019 г. по описа на Окръжен съд - Монтана и отмяна на постановеното от 05.12.2019 г. определение. В искането са изложени доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Посочено е, че при извършеното групиране на наложените на осъдения наказания, извън кумулацията са останали осъжданията на И. в Република Гърция, като определените му наказания са изтърпени в чужбина е и следвало да бъдат приспаднати. Претендира да се отмени определението и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Осъденият изрично се отказва от заявеното от самия него искане за възобновяване на нохд № 11/2015 г. по описа на Окръжен съд - Монтана на основание чл.423, ал.1 от НПК.
В съдебно заседание осъденият Г. И. и назначеният му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв. С. К. поддържат така направеното искане по изложените в него доводи.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането за възобновяване се основава на разпоредбата на чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, направено е в шестмесечния срок по чл.421, ал.3, предл.2 от НПК, считано от 13.12.2019 г. и има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419, ал.1 вр. с чл.341, ал.1 вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, поради което е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО.
С определение от 05.12.2019 г. по чнд № 138/2019 г. на Окръжен съд - Монтана, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, на осъдения Г. И. е определено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по нохд № 5736/2012 г. по описа на Софийски районен съд и нохд № 11/ 2015 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, от 8 /осем/ години лишаване от свобода, което основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим. Към така определеното наказание, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.3 от НК, е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 500 лв., наложено по нохд № 323/2014 г. по описа на Районен съд - Костинброд. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието до момента, включително и времето по мярката за неотклонение по нохд № 11/2015 г. На основание чл.60 ЗЕЕЗА вр. чл.59 НК е приспаднато и времето, през което осъденият е бил задържан в Република Гърция по издадената ЕЗА, считано от 27.06.2019 г. до предаването му на българските власти и установяването му на 18.07.2019 г. в Затвора София. Определението не е обжалвано от осъдения или от назначения му служебен защитник, не е протестирано и е влязло в сила 13.12.2019 г.
В постановения съдебен акт са обсъдени предпоставките за групиране на наложените на Г. И. наказания само по посочените в справката за съдимост десет осъждания от различни български съдилища. По отношение на твърденията на И. за осъждания в Република Гърция единствено е изискана, приложената на л.20 справка от МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”. В мотивите е отбелязано, че по отношение на наложеното в Гърция наказание със съдебно решение/присъда № 3849/26.04.2018 г. на тричленен съдебен състав на Съда за леки провинения/простъпки не може да бъде групирано или приспаднато с наказанията, наложени от български съдилища, тъй като не се касае за налагане на наказание „лишаване от свобода“ от чужд съдебен орган, което да е престъпление и по българския НК, т.е. в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.8, ал.2 от НК. Въпреки заявеното от И. в проведеното съдебно заседание на 05.12.2019 г., че спрямо него от гръцки съдилища са постановени три присъди, с които са му наложени наказания съответно от една година и половина, от осем години и от една година лишаване от свобода, които е изтърпял /„избил”/ за 42 месеца в Гърция, като е сменил три затвора, преди задържането му във вечерните часове на 20.05.2019 и представянето му на следващия ден пред Прокуратурата към Апелативен съд на гр. Лариса за изпълнение на съдебното решение/присъда № 3849//26.04.2018 г. на Съда за леки провинения/простъпки, като през това време е ползвал личната карта на починалия български гражданин Ж. Н. А., окръжният съд е проявил необоснована процесуална пасивност за попълване на делото с надлежни писмени доказателства, необходими за потвърждаване или опровергаване на твърденията на осъдения. По делото дори не са преведени от гръцки на български език представените от И. 3 бр. писмени „документи”, които според него представляват чуждестранните съдебни актове, приложени на л.63 - 65. От страна на окръжния съд единствено е изискана справка от СГС за образувани спрямо И. производства за признаване на чуждестранни присъди по реда на чл.463 и сл. от НПК. В тази връзка следва само да се посочи, че разпоредбата на чл.8, ал.2 от НК е приложима и по отношение на чуждестранна присъда, без да е необходимо тя да е призната преди това по реда на чл.463 и сл. от НПК. Действително нормата на чл.4, ал.2 от НПК предвижда, че влязла в сила чуждестранна присъда, която не е призната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България, но в случая се касае не до изпълнението на непризната/и по съответния ред присъда/и на гръцки съд, а за зачитане на правните им последици, които са идентични като на присъда, постановена от български съд. /виж решение № 23/14.02.2018 г. по н.д. № 13/2018 г. и решение № 3/10.02.2020 г. по н.д. № 1203/2019 г. и двете на ВКС, II н.о./
С оглед изложеното настоящият състав намира, че без да е изискана и да е постъпила подробна информация за осъжданията в Република Гърция на Г. И., включително и за „Ж. Н. А.” /копие на личната карта, на който е приложена на л.62/, първоинстанционният съд се е произнесъл преждевременно по молбата за групиране на наказанията на осъдения. В този смисъл влязлото в сила определение от 05.12.2019 г. е постановено в нарушение на процесуалните правила на чл.13 и 14 от НПК, което възпрепятства проверката и прави невъзможна преценката на настоящата инстанция дали е допуснато и нарушение на материалния закон, поради което искането за възобновяване следва да се уважи само на това основание, като се отмени определението на ОС - Монтана и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
За отстраняване на така констатираните процесуални нарушения е необходимо преди всичко да се извърши превод на български език на представените от И. книжа, включително и на приложените към искането в настоящото производство /л.26 – 40/, след което да се изиска официално горната информация и едва тогава да се направи обоснована преценка за наличието на материално правните предпоставки по приложението на чл.25 вр. с чл.23 от НК по най-благоприятния за молителя начин.
Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производството по чнд № 138/2019 г. по описа на Окръжен съд - Монтана.
ОТМЕНЯ определение от 05.12.2019 г., постановено по същото дело.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |