Ключови фрази
Възстановяване на запазена част * доказателствена тежест


2
Р Е Ш Е Н И Е

N 261

София ,09.07.2012г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 46/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Р. В. П., Г. В. П. и М. В. П. чрез пълномощника си адв. П. Т. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Г въззивен състав № 5705 от 02.11.2011г. по гр.д.№ 12046/2010г.
Ответниците П. С. Н. и П. И. П. изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.2 ГПК по правния въпрос коя страна в процеса следва да установи размера и стойността на наследствената маса на наследодателя при предявен иск по чл.30 ЗН – тази, която иска възстановяване на запазената част или тази, която твърди, че наследодателят има и други имоти, стойността , на които е по-голяма от запазената част и от което твърдение, черпи благоприятни правни последици.
По така поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС на основание чл.291 ал.1 т.1 ГПК намира за правилна практиката в решение на ВКС, ІІ г.о. № 1180 по гр.д.№ 1505/1999г. , според което при предявен иск по чл.30 ал.1 ЗН ищецът трябва да установи наследственото си качество и извършване на безвъзмездно разпореждане от наследодателя, а ответникът има интерес да установи, че няма накърняване на запазената част като докаже, че в наследството е имало и друго свободно, неразпородено имущество, от което предявилият иска по чл.30 ал.1 ЗН наследник може да попълни запазената си част. След като тежестта на доказване на твърдението, че запазената част на ищеца не е накърнена по общото правило на чл. 127 ал.1 ГПК /отм./ респ. чл. 154 ал.1 от действащия ГПК е на ответника по предявения иск по чл. 30 ал.1 ЗН , той трябва не само да установи, че наследодателят е оставил и друго имущество, но и че стойността на това имущество е достатъчна, за да покрие запазената част на ищеца.
По основателността на жалбата.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 62 състав от 28.05.2008 г. по гр. д. № 16 375/ 2007 г, допълнено с решение от 15.07.2010 , с което са отхвърлени обективно съединените искове на Р. В. П., Г. В. П. и М. В. П. по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението, извършено с нот.акт № 66/ 07.03.1994 г. ; с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора за продажба , сключен с нот.акт. № 147/ 25.06.2007 г. ; както и иска за делба на апартамент № 43 в [населено място],[жк]ІІІ част бл.319 вх.Г ет.8 и иска по чл.76 ЗН.
В. съд е приел, че искът по чл.30 ЗН е недоказан след като ищците не са установили стойността на останалото неразпоредено имущество при представени доказателства от ответниците за съществуване на такова имущество. Според въззивния съд в тежест на ищците е да докажат, че при тези активи със значителна стойност дарението на апартамента надхвърля разполагаемата част на дарителя и накърнява запазената част на баща им. Остойностяване на масата по чл. 31 ЗН не е извършено поради това, че ищците не са внесли депозита по допуснатата експертиза.
С оглед изложението по чл.291 ГПК е основателен доводът на касаторите, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест на страните по иска по чл.30 ал.1 ЗН. Съдът неправилно е задължил ищците – въззивници да внесат депозита за допуснатата техническа експертиза, която да определи стойността на имуществото на наследодателя към момента на смъртта му, а при невнасянето на депозита и заличаването на експертизата , недоказването на факта на стойността на наследственото имущество е мотивирало съдът да отхвърли предявения иск. Доказателствената тежест е на ответниците и съдът е следвало на тях да даде указания да внесат депозита за вещото лице. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, защото е обусловило решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск поради недоказване на предпоставките на чл.30 ал.1 ЗН. Ето защо на основание чл.281 ал.1т.3 ГПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд от фазата на разпоредителното заседание по чл. 205 ал.1 ГПК /отм./. Съдът следва да разпредели доказателствената тежест между страните и да назначи експертиза за остойностяване на имуществото на наследодателя, според критериите за изчисляване на масата по чл.31 ЗН при задължение на ответниците да внесат депозита за вещото лице. Ако депозитът не бъде внесен, неблагоприятните последици от неустановяване на факта, че в наследството има и друго имущество, достатъчно за да попълни запазената част на наследодателя на ищците, следва да бъдат отнесени към правната сфера на ответниците като се приеме, че не е доказано възражението им за отсъствие на предпоставките на чл.30 ал.1 ЗН и предявеният иск е основателен.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.281 т.3 и чл. 293 ал.3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Г въззивен състав № 5705 от 02.11.2011г. по гр.д.№ 12046/2010г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: