Р Е Ш Е Н И Е № 185 София, 19.07.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 545 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Н. А. Н. и на неговия защитник, адв. С. срещу решение № 12/ 06.04.2017 г. по внохд № 97/16 г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 18 от 16.11.2016 г. по нохд № 76/ 16 г. на Сливенския военен съд. В жалбите са наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. По същество се иска ВКС да отмени атакуваното решение и да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Решението, предмет на касационната проверка, е постановено в трето по ред въззивно производство пред Военно- апелативния съд. Първото по ред първоинстанционно производство се е развило пред Варненския военен съд, който с присъда № 103/ 27.02.2014 г. по нохд № 103/ 13 г. признал подсъдимия Н. Н. за виновен в това, че на 19.10.2012 г., в качеството си на длъжностно лице, умишлено не положил достатъчно грижи за повереното му имущество и от това последвало унищожаване на 21962 литра антифриз на стойност 18946.29 лв., собственост на в.ф. *****- Шумен, поради което и на основание чл. 219 ал.3 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок. С решение № 13/ 28.04.2014 г. по внохд № 15/14 г. Военно-апелативният съд отменил присъдата и с оглед закриването на Варненския военен съд върнал делото за ново разглеждане на Сливенския военен съд. С присъда № 6/ 26.06.2014 г. по нохд № 37/14 г. Сливенският военен съд признал подсъдимия за виновен по обвинението по чл. 219 ал.3 от НК и го осъдил на две години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок. С решение № 30/17.12.2014 г. по внохд № 37/ 14 г. Военно- апелативният съд намерил, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл. 246 ал.2 от НПК, поради което отменил присъдата и върнал делото на прокурора. Сливенската военно-окръжна прокуратура внесла нов обвинителен акт и в Сливенския военен съд било образувано нохд № 189/2015 г. С определение от 08.02.2016 г. съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. По внесен нов обвинителен акт, с обвинение срещу Н. по чл. 387 ал.1 от НК е образувано нохд № 76/2016 г. на Сливенския военен съд. С присъда № 18/ 16.11.2016 г. съдът признал подсъдимия за виновен в това, че на 19.10.2012 г. в качеството си на длъжностно лице не изпълнил задълженията си по Инструкция за задълженията на завеждащия хранилище /склад/ за ГСМ, по т.11, т.16, т.39, т.58, т.187, т.188 и т. 196 от Инструкция за контрол на качеството на ГСМ и СТ в армията и по чл. 208 т.4 и т.10 от Устава за войсковата служба, като повредил 16 164.36 л. антифриз и от това произлезли вредни последици за в.ф. *****- Шумен на стойност 1043.98 лв., поради което и на основание чл. 387 ал.1 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Военно-апелативният съд потвърдил присъдата. Жалбите са неоснователни. В тях са развити съображения, чрез които касаторът и неговият защитник обосновават тезата си, че не е изяснено какво количество антифриз е съхранявано в средната цистерна на „М склад”, че има вътрешни противоречия в мотивите на решението, отнасящи се до това подлежал ли е този антифриз на подобрение или е следвало да се бракува, че не е изяснено инкриминираните количества етиленгликол за подобряване до каква точка на замръзване на антифриза са били необходими, че съдът не е съобразил обстоятелството, че подсъдимият е действал в изпълнение на заповеди на Началник щаба на сухопътните войски и на командира на в.ф. *****- Шумен. В жалбата на адв. С. се оспорват изводите на съда, че подсъдимият е нарушил инкриминираните текстове от Инструкцията за контрол на качеството на ГСМ и СТ в Българската армия, поради което деянието било несъставомерно и той следва да бъде оправдан. Върховният касационен съд намира, че въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, изложените възражения касаят обосноваността на въззивния акт, която не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция няма правомощия да приема нови фактически положения и да подлага на преоценка вътрешното убеждение на решаващата инстанция, стига това убеждение да е формирано при спазване на изискванията за всестранно, пълно и обективно изследване и оценка на събраните по делото доказателства. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорената пред него присъда и след направения собствен анализ на доказателствените източници е стигнал до идентични на приетите от първата инстанция фактически положения. Показанията на разпитаните по делото свидетели В., Н., Г., Ж., М. Д., Г. Г. и обясненията на подсъдимия, депозирани пред друг състав на съда и приобщени към доказателствения материал по предвидения в НПК ред, са ценени от съда в тяхната съвкупност и съобразно действителното им съдържание. Фактическите данни, съдържащи се в тези гласни доказателствени източници са съпоставени с писмените доказателства и заключенията на приетите физико-химическа и оценителна експертизи. Въз основа на резултатите от извършена инвентаризация на имуществото и изготвения инвентаризационен опис и сравнителна ведомост № 1 съдът е изяснил какви количества антифриз с различни точки на замръзване са били налични в ГЗС към 02.11.2011 г. Проследени са действията на подсъдимия по раздаване на антифриз с температура на замръзване – 28 градуса на в.ф. *****- Шумен и в.ф. *****- Шумен за зимния експлоатационен период 2011-2012 г., съотв. по предаването на антифриза обратно от тези военни формирования след зимата- през месеците април и май 2012 г., обсъдени са резултатите от проверките за качество на съхраняваните гориво-смазочни материали и специални течности, извършени на 04.04.2012 г. и 05.07.2012 г. от специално назначени комисии. Липсва спор относно обстоятелството, че при тези проверки не е било възможно да се провери качеството на антифриза- относно свойствата му за температура на замръзване- поради това, че предназначения за това уред е бил повреден, както и че антифризът не е бил с температура на замръзване – 40 градуса, защото е приет с температура – 28 градуса и не е подлаган на подобрение. Съдът е изяснил събитията, случили се на 19.10.2012 г. Въз основа на показанията на свидетелите Ж. и Г., както и на обясненията на подсъдимия е приел за безспорно, че по разпореждане на последния е било извършено смесване на антифриз от различни вместимости, намиращи се в район „Лагера” на ГЗС и пресипването му в цистерни в т.нар. „М склад”, че това е станало без участие на комисия и без да се изпратят проби за изследване в лабораторията на в.ф. *****- К.. Въз основа на писмените доказателства по делото- инвентаризационен опис и сравнителна ведомост от 07.11.2012 г., протоколи за оглед от 19.10.2012 г. и 15.03.2013 г. и заключението на физико-химическата експертиза са установени по несъмнен начин количеството и качеството на антифриза с различна температура на замръзване, съхраняван в резервоарите в „М склад”, включително наличието на 19 102 л. с температура – 10 градуса в средната цистерна с вместимост 25 куб.м. Подробно е мотивирано в решението, че годен за употреба и отговарящ на стандартите за качество е единствено антифриз с точка на замръзване – 40 градуса, а такъв с по-висока точка на замръзване подлежи на подобрение по ред и начин, описан в Инструкцията за контрол и качество на ГСМ и СТ в БА. На бракуване подлежи единствено антифриза с точка на замръзване по-висока от -10 градуса. Вонно-апелативният съд е дал подробен и мотивиран отговор на всички възражения на защитата, които отново са развити и в касационната жалба. Защитата неоснователно възразява срещу извода, че фактическите положения не се оспорват от касатора, защото в обясненията си Н. не ги отрича, а твърди, че е действал в съответствие с инструкциите и наредбите. Изключително подробен отговор е даден на възражението, че не е установено какви количества антифриз са пресипани от различните вместимости, както и че не било ясно 953.727-те литра етиленгликол за възстановяване на кои количества антифриз с фиксиран градус са били необходими. След като в т. 196 от Инструкцията е отразено, че в БА е забранено използването на антифриз с температура на замръзване по –висока от – 40 градуса, то е очевидно, че етиленгиколът е необходим за подобряване на инкриминираното количество антифриз до този градус. Неоснователно е и възражението на защитата, че съдът не е коментирал Заповед № 303-538/10.04.2012 г. на Началник щаба на сухопътните войски и Заповед № 133/23.04.2012 г. на командира на в.ф. *****- Шумен, в изпълнение на които бил действал подсъдимият. Касационният състав намира, че посочените заповеди нямат отношение към установяване на фактите, включени в предмета на доказване по делото, тъй като се отнасят до изпълнение на проект за преименуване на материалните ресурси, заведени на счетоводен отчет във военните формирования и привеждане им в съответствие с Единния номенклатурен списък на информационна система „Логистика в БА”. Ето защо ВКС намира, че при формиране на вътрешното си убеждение Военно-апелативният съд не е допуснал нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК, а решението отговаря на стандарта, регламентиран в разпоредбата на чл. 339 ал.2 от НПК. Липсва основание за отмяна на съдебния акт. При така установени факти, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция, Военно-апелативният съд правилно е приел, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 387 ал.1 от НК. Изложените съображения по правото са достатъчно подробни и убедителни. Подсъдимият не е изпълнил задълженията си като завеждащ склад за ГСМ, свързани с допускането в употреба само на годни гориво-смазочни материали и специални течности. Не е предприел необходимите действия за проверка на качеството на антифриза с оглед температурата му на замръзване, не е изпратил проби в съответната лаборатория и не е изпълнил реда за подобряване на специалните течности. Напротив, в разрез с правилата, регламентирани в инкриминираните текстове на специалното законодателство, е смесил антифриз с различни точки на замръзване, в резултат на което допълнително се е влошило качеството му. Инструкцията регламентира начините за подобряване /поправяне/ на качеството на ГСМ и СТ, но подсъдимият не се е съобразил с тях. Касационният състав счита, че материалният закон е приложен правилно и липсват основания за оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието. В жалбата на подсъдимия само е маркирано твърдение за явна несправедливост на наказанието, но липсват доводи в негова подкрепа. Касационната инстанция не е задължена да отговаря на немотивирани оплаквания, поради което следва само да се отбележи, че определеното наказание лишаване от свобода е в рамките на абсолютния минимум, предвиден в наказателния кодекс. Както по размер, така и по начин на изтърпяване то съответства на целите по чл. 36 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/ 06.04.2017 г. на Военно-апелативния съд, постановено по внохд № 97/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: