Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 245   гр. София, 28 април 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ               ЧЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА                                     ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при  секретар  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ  МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 62/2010 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ш срещу въззивна присъда №226/26.10.2009 година на Пловдивски апелативен съд, постановена по ВНОХД№453/2008 година. В депозираната жалба се визира допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна интерпретация на съдържанието на относимите правни норми на чл.282, ал.2, пр.1 и 2, вр. ал.1 НК, вр.чл.13, ал.4 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, вр. чл.2.2 от Указанията по приложението на чл.10, ал.7 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Очертаната позиция се аргументира с доводи, обосноваващи престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние. Декларира се липса на осъществена от подсъдимото лице дейност по превишаване на възложената му власт и на причинени вреди. Поставя се бланкетен акцент и на доказателствената необезпеченост на субективните измерения на инкриминираното поведение на подсъдимия - пряк умисъл и специална цел. Предявява се искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен и подсъдимото лице оправдано по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2, вр. ал.1 от НК. В съдебно заседание на 20.04.2010 година, Ш. Я. се явява лично пред настоящата инстанция и възползвайки се от процесуалната възможност на чл.96, ал.1 от НПК представя писмени бележки от упълномощения му адвокат, конкретизиращи и развиващи релевираните в касационната жалба оплаквания. В хода на съдебните прения и при предоставената последна дума подсъдимият поддържа очертаното от процесуалния представител в жалбата и писмената защита основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, заявява че е невинен и моли за оправдаване. Прокурор от Върховната касационна прокуратура убедително мотивира законосъобразност на атакувания въззивен акт и пледира за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 от НПК , за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №51 от 30.05.2008 година на Пазарджишки окръжен съд, постановена по НОХД №275/2007г., Ш. Ф. Я. е признат за виновен в това, че на 04.01.2001 година, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - кмет на с. С., е извършил действия извън обсега на своята компетентност - издал удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, с цел да набави за наследниците на починалия Халил Я. облага, като от това настъпили немаловажни вредни последици за държавата, поради което на основание чл.282, ал.2, пр.1 и 2, вр.ал.1НК и чл.54НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изпълнение отложено с тригодишен изпитателен срок. С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на Н. И. Ш. за престъпление по служба и му е определено наказание при условията на чл.54, вр.чл.66 НК- лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА. По жалба на подсъдимите лица е осъществена въззивна проверка пред Пловдивски апелативен съд, финализирала с атакувания акт №226/26.10.2009 година, по ВНОХД№453/2008г., с който първоинстанционната присъда е отменена в наказателно-осъдителната част спрямо Н. Ш. , като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му от прокуратурата обвинение, и потвърдена в останалата й част . Касационната жалба на подсъдимия Я е НЕОСНОВАТЕЛНА. Контролираната инстанция в изпълнение на произтичащите от разпоредбите на чл.чл.13, 14 и 107НПК задължения, при изискуемите се процесуални мерки, осигуряващи разкриването на обективната истина и след всестранно изследване на релевантните обстоятелства, е формирала вътрешното си убеждение по фактите. Анализът и оценката на приобщената по делото доказателствена съвкупност обосновава приетата за установена в обжалвания съдебен акт фактология. Същата сочи, че на 04.01.2001 година, по повод подадена молба до кметството на с. С. за възстановяване собствеността на притежаваните от Халил Я. преди образуването на ТКЗС и ДЗС земеделски земи, и след инициирана процедура за констатиране на непълноти и грешки в одобрения кадастрален план, Ш. Я. издал удостоверение №31 по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Въз основа на изготвения документ и приложените към него писмени материали /заповед №1149/22.12.2000г., констативен протокол от 05.01.2001г., скица за имот пл. №1010 и извлечение от решение XIII на АГК-Велинград/, с решение №219/11.01.2001 година Общинската поземлена комисия възстановила правото на собственост на наследниците на Халил Я. върху имот, пл. №1010, парцел ****span lang=EN-US>XII в кв.45 - 0,920 дка ливада, находяща се в строителните граници на Сърница,в местността„Горското”,с данъчна оценка 2456лв Визираният имот, новообразуван при попълване кадастралната основа в кв.45 по регулационния план на селото, е част от имот, пл. №381, парцел ****span lang=EN-US>XVI в кв.45, който с разписен лист от 1983г. и акт за държавна собственост №/03.08.1995г. е предоставен на оперативно управление на лесничейство ”Селище”. С нотариален акт №21, т.1, д. №24/15.02.2001г., подсъдимият закупил процесната земеделска земя. В рамките на тази конкретика правилно е приложен материалният закон. Инкриминираното поведение на Ш. Я. консумира престъпния състав на чл.282, ал.2 от НК. Подсъдимият Я. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - кмет на с. С. е дерогирал правните предписания на чл.13, ал.4 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ и чл.2.2 от Указанията по чл.10, ал.7 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, и извън обхвата на възложените му от действащата нормативна уредба правомощия, издал удостоверение за възстановяване право на собственост върху процесния имот. Волята на законодателя, обективирана в чл.10, ал.7 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и в цитираните разпоредби по неговото приложение е ясна и категорична. Възстановява се правото на собствениците върху земеделски имоти, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други образувани селскостопански организации, в границите на урбанизираните територии /населени места/, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на нормативните изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и разрешеният строеж към 01 март 1991 година е започнат. Изчерпателно е установен и регламент за упражняване на претендираните права. Въведени са определени изисквания по отношение формата и съдържанието на заявленията на правоимащите, предвидени са стриктни правила на условията и реда за тяхното подаване и очертана процедура за възстановяване собствеността върху земеделските земи, с разпределение на компетентностите на участващите в реализирането й длъжностни лица и колективни органи, и със съответно вменяване на отговорности. С последното Ш. Я. не се е съобразил. Независимо от произтичащите от чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ задължения на общинската техническа служба за изготвяне на удостоверение във връзка със заявените права върху недвижими имоти и за неговото прилагане към депозираната до службата по земеделие молба, и въпреки наличието на застроена двуетажна сграда, собственост на Горското стопанство в процесния имот в кв.45, преди изтичането на сроковете за обжалване на Заповед №1149/22.12.2000г. на кмета на Община-Велинград за одобряване попълването на кадастралния план на селото, подсъдимият е изготвил инкриминирания писмен документ. С неправомерните си действия, при грубо незачитане на предоставената му законова компетентност и пренебрегвайки предписаните предпоставки за нейното ангажиране, той осъществил чужди правомощия, като субсумирал състава на престъпление по служба по чл.282 НК, при форма на изпълнително деяние - превишаване на власт. /Постановление № 2 от 09.06.1980 година на Пленума на ВС на Р България/ Длъжностното качество на субекта на престъпното посегателство и причинените имуществени вреди на държавата, коментирани във взаимовръзка със създадените смущения в нормалното функциониране на местния орган на управление, и с предпоставеното от това компрометиране на неговия авторитет и разколебаване доверието на гражданите, индициращи на общественоопасни последици от неимуществен характер, са обосновали и заключението на въззивната инстанция за квалифициращите обективни признаци по чл.282, ал.2, пр.1 и 2 от НК. Интерпретираните при доказателственото обсъждане фактически положения, обуславят и убедителните изводи на Апелативен съд - Пловдив за субективните измерения на престъплението по чл.282, ал.2НК - пряк умисъл и специална цел. Формираните представи у Ш. Я. за извършена дейност, извън обсега на възложената му с оглед длъжностния статут компетентност, в рамките на инициирана от неговия баща и обслужваща интересите на фамилията му процедура по възстановяване на собственост върху земеделски имоти, и за произтичащите от това щети за държавно лесничейство ”Селище” и социална несигурност, сочат на интелектуалните и волеви характеристики на изискуемата се вина - проектирани в съзнаване опасността на деянието и на накърнените обществени отношения, и илюстриращи желание за постигане на визирания в закона вредоносен резултат. Налице е и очертаната в особената норма и преследвана от дееца цел - набавяне на облага за наследниците на неговия възходящ родственик- дядо му Халил Я. , чрез признаване на права върху процесния недвижим имот /0,920дка ливада в с. С., впоследствие придобит лично от подсъдимия чрез покупко-продажба. В контекста на изложеното ВКС не възприема депозираните от процесуалния представител на Ш. Я. доводи за престъпна несъставомерност на инкриминирания акт, предпоставяща оправдаване на подсъдимото лице. По предложените съображения и в пределите на упражнените касационни правомощия в инстанционно производство, образувано по жалба на подсъдимия Я настоящият състав намира, че следва да потвърди атакувания съдебен акт на АС-Пловдив, постановен по ВНОХД №453/2008 година. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №226/26.10.2009 година, по ВНОХД №453/2008 година, по описа на Пловдивски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.