О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 142   София,    23.02.2010 година     Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 917/2009 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ТБ “И” АД, гр. С. срещу определение № 475 от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 497/2009 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Бургаски районен съд определение № 3* от 02.09.2009 г. по гр. д. № 5723/2009 г., с което е оставена без уважение молбата на банката за връщане на внесената по същото дело държавна такса в размер на 2 591.91 лв. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че независимо от оттеглянето на заявлението по чл. 417 ГПК, не се дължи връщане на платената от заявителя държавна такса. Счита за неотносима към случая разпоредбата на чл. 74 ГПК, на която са се позовали двете предходни инстанции, тъй като не се касае за намаляване на иска, а за цялостно оттегляне на заявлението и десезиране на съда от произнасяне по него. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно – дължимо или недължимо платена е държавната такса при оттегляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК преди произнасянето на съда по него. Върховен касационен съд, състав на Т. колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение следва да бъде допуснато. С оглед мотивите на обжалвания акт, поставеният от частния жалбоподател въпрос се явява значим за делото, тъй като решаването му е обусловило отказа да бъде уважена молбата за връщане на платената държавна такса. Доколкото този въпрос не е предмет на изрична нормативна уредба и предвид липсата на съдебна практика, по отношение на него е осъществено и допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.   По основателността на частната касационна жалба:   За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ТБ “И” АД за връщане на платената държавна такса от 2 591.91 лв., Бургаски окръжен съд е приел, че не е предвидена възможност за връщане на държавната такса при оттегляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Този извод е направен по аргумент от разпоредбата на чл. 74 ГПК, съобразно която, при намаление на искането внесената такса не се връща. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно чл. 71 ГПК, нормативно определените държавни такси се събират “по водене на делото”. Под “водене на делото” следва да се разбира съвкупността от всички извършвани от съда процесуални действия от момента на образуване на делото до приключването му с влязъл в сила акт. Следователно, дължимостта на държавната такса не е обвързана единствено със самото произнасяне по искането, с което съдът е сезиран, както неправилно се поддържа от частния касатор. Аргумент в тази насока представляват разпоредбите на чл. 78, ал. 9 ГПК и чл. 9 от Тарифата за държавните такси, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., в които изрично е предвидено заплащането на такса /макар и по-малка/ ако делото за делба бъде прекратено със или без спогодба, т. е. и в случаите, когато делото приключва без съдът да се произнася по съществото на спора. При преценката за дължимостта на държавната такса, обаче, винаги следва да се отчита и спецификата на производството, по воденето на която тя се събира. Съобразно уредбата на новия процесуален институт “З”, проверката за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се извършва едновременно с произнасянето по същество по направеното искане, тъй като за съда не съществува задължение за даване на указания при констатирано несъответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Това следва по аргумент за противното от нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, според която съдът не издава исканата заповед за изпълнение, ако заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, т. е. заявлението се отхвърля и тогава, когато не отговаря на изискванията за редовност. Следователно, в заповедното производство “воденето на делото” представлява самото произнасяне по направеното искане за издаване на заповед за изпълнение. Оттук и изводът, че ако заявлението е оттеглено преди произнасянето на съда, то заплатената при подаването му държавна такса се явява недължима и подлежи на връщане. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Т. колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 475 от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 497/2009 г. на Бургаски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ВЪРНЕ заплатената от ТБ “И” АД, гр. С. държавна такса в размер на 2 591.91 лв. /две хиляди петстотин деветдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ за издаване на заповед за изпълнение, преведена по сметка на Благоевградски районен съд с платежно нареждане от 22.07.2009 г.   Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: