Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр.София, 09 май 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 549/2014г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура /ОП/ - Д. срещу въззивна присъда от 04.03.2014г. на Добрички окръжен съд /ОС/, по внохд №421/2013г. С визирания съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда на Районен съд /РС/– Балчик от 08.11.2013г., по нохд №191/2012г., с която Р. М. Р. и Р. И. Р. са признати за виновни за осъществено на 03.06.2008 година, в КК „А.”, при условията на съучастие със С. В. С. /осъдена по нохд №308/2008г. на Балчишки РС/, в качеството на извършител и помагач, престъпление по чл.201, вр.чл.20 от НК, с предмет на посегателство – хранителни продукти, на стойност 631,78 лева, и ангажирана тяхната наказателна отговорност, с произтичащите от това санкционни последици- лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА за Р. Р. и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода за Р. Р., с приложение на чл.66 от НК, като подсъдимите лица са оправдани по повдигнатото им обвинение, на основание чл.304 от НПК. Депозираният протест обективира израз на недоволство от постановената от Добрички ОС присъда, като изложението в него, предхождащо по време изготвянето на мотивите към въззивния акт, възпроизвежда предявеното срещу Р. Р. и Р. Р. обвинение; очертава приетата от прокуратурата фактология за инкриминираното престъпно деяние; и съдържа констатации за нейната обезпеченост от приобщените в хода на проведеното наказателно разследване доказателства, с поставен акцент на дадените от свидетелите С. С. и В. Г. показания. Предлага се упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.3 от НПК, чрез отмяна на атакуваната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебно заседание на 22.04.2014г., представителят на Върховната касационна прокуратура декларира, че поддържа протеста. В настоящото производство подсъдимите Р. Р. и Р. Р., редовно уведомени, не участват лично и чрез договорния си адвокат, като в представени по делото писмени бележки възразяват срещу подадения протест, аргументират недоказаност на обвинението по чл.201 от НК и молят въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. При инстанционния контрол Върховният касационен съд не установи релевираните нарушения на процесуалните правила. Въззивният състав, по реда на чл.313-чл.340 от НПК е проверил изцяло присъдата на първостепенния съд, като при прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствения материал по делото, формирал своето вътрешно убеждение по фактите и обективирал правните си изводи. След внимателен преглед на изслушаните обяснения на подсъдимите лица и свидетелски показания на С. С., В. Г., Х. П., Д. С., Н. Н. Д. К., Ж. И., К. М., П. П., П. Р., Д. К., Н. К., П. Р., С. М., С. Г., И.И. и Ж. И.; на приложените писмени протоколи за доброволно предаване и оглед на веществени доказателства, трудови договори и допълнителни споразумения към тях, справка от [фирма] Г.; и на назначените съдебни експертизи, е изведено заключение за недоказаност на обвинението срещу Р. Р. и Р. Р.. В обсега на инкорпорираната доказателствена съвкупност, правилно са ценени волеизявленията на съпричастната към инкриминираното престъпление С. С. /осъдена по нохд №308/2008г. на Балчишки РС с влязъл в сила съдебен акт/ и на нейния син В. Г., на които прокурора обръща особено внимание. При съблюдаване на роднинската им връзка и на съществуващите влошени взаимоотношения между управителя на ресторант „Лагуна Г.” в КК ”А.” /подсъдимата Р. Р./ и работещия в заведението главен готвач /С./; съобразно характеристиките на депозираното чрез визираните гласни доказателствени източници; и в съответствие с липсата на налична корелация с останалите доказателства и експертизи, са интерпретирани съдържимите се в тях фактически данни за инкриминираното деяние и неговото авторство. Твърденията на С. С. и В. Г. /житейски алогични, непоследователни и вътрешно противоречиви/, сочещи на дадени от Р. на главния готвач разпореждания да извади от хладилната камера на ресторант „Лагуна Г.” на 02.06.2008г. вечерта месо /котлети, свински врат, пилешки филета/ за размразяване, транжиране, стричостване и опаковане с цел подготовка за транспортирането му до дома й в [населено място]; и на действията на подсъдимата и нейния съпруг Р. Р. на инкриминираната дата /03.06.2008г./ по натоварване на присвоените от заведението хранителни продукти в колата на Г. и по предоставяне на номер на мобилен телефон /[ЕГН]/, използван от техния син И., чрез който да се свърже с него за предаване на стоката; не намират доказателствена опора в заявеното от другите процесуални участници в наказателното производство, разпитани в качеството на свидетели. В коментирания смисъл задълбочено са анализирани показанията на Х. П. /Зам.директор „Хотели и ресторанти” в [фирма]/ за хронологията на предшестващите и последващи престъпното деяние събития; на Д. С. и Н. Н. /гости в ресторант „Лагуна Г.” на 03.06.2008г./ за поведението на подсъдимите лица; и на П. П. /охранител/ и Н. К. /полицейски служител/ за споделеното от задържания в инкриминираната вечер водач на автомобила, превозващ процесните хранителни продукти и от придружаващата го приятелка С. Г., които внасят сериозни съмнения в достоверността на очертаните от С. С. и В. Г. обстоятелства, уличаващи Р. и Р. Р. в съпричастност към извършеното престъпно посегателство. С юридически усет акцентираните от представителя на обвинителната власт гласни доказателствени средства са проверени от въззивния съд и чрез съпоставянето им с лимитираните от Ж. И. и И.И. факти досежно абоната и ползвателя на мобилен телефон с №[ЕГН] /И./, която не познава подсъдимите лица и техния син, и за местопребиваването на И. на инкриминираната дата - в [населено място], по повод заверка на семестъра си. Истинността на депозирания от С. С. и В. Г. разказ се опровергава категорично и от допуснатата и изготвена в хода на разследването ветеринарно-санитарна експертиза, обсъдена с демонстриран професионализъм от решаващия орган. При съблюдаване правната природа на експертното заключение в наказателния процес като способ за доказване, представляващ система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обхвата на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствената маса изводи от известни за неизвестни факти, въззивният съд е интерпретирал обективираните във ветеринарно-санитарната експертиза /л.100-101 от д.п./ мнения на д-р Г. М., ведно с допълнителните му разяснения, направени в съдебно заседание на 20.09.2012г., пред Балчишкия РС. Констатациите на вещото лице относно външните белези на намерените хранителни продукти, предмет на експертното заключение- с вакуумна опаковка и етикет на фирмата производител без налични наранявания, и състоянието на изследваното месо- дълбоко замразено с частични деформации, дължими се на краткотраен престой /около 2 часа/ на топло, който покрива времевите параметри на изваждането му от хладилната камера, пренасянето до колата и неговото задържане на КПП-А. и в полицията, не кореспондират на заявеното от разпитаните С. С. и В. Г. за неправомерните прояви на подсъдимите, обуславящи участието им в престъпния акт. Компетентни са и предложените от въззивния съд съображения в атакуваната присъда за доказателствена стойност на цитираните в протеста свидетелски показания на Д. К. и Ж. И.. Установеното от К., при изключителна неяснота и с очевидна колебливост, индицира на неотносими към инкриминираното деяние твърдения на главния готвач С., в предхождащ престъплението през месец юни 2008 година период, а И. добросъвестно афишира незнание за конкретиката на случилото се на процесната дата Аргументираната позиция предпоставя липса на претендираните от прокурора касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, изразяващи се в дерогиране на императивните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от въззивната инстанция, довело до обявяване на оправдателна присъда, и налагащи отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от състав на ОС-Добрич. Правилно е приложен и материалният закон. В съответствие с възприетите фактически положения са правните изводи на контролирания съд за доказателствена необезпеченост на съпричастността на подсъдимите Р. Р. и Р. Р. към инкриминираното престъпно посегателство по чл.201, вр.чл.20 от НК, обосновали тяхното оправдаване по предявеното им обвинение. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинителната теза по убедителен и несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени с изискуемия се доказателствен интензитет, решаващият орган може да обяви осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на несигурност, хипотези и предположения по отношение на обективните и субективни признаци на престъпното деяние и досежно участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинението е безспорно доказана /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК. Мотивиран от изложеното, настоящият съд намира, че в пределите на възложените му правомощия в това производство, следва да остави в сила атакувания акт, с който е отменена присъда №30 от 08.11.2013г. на РС - Балчик, обявена по нохд №191/2012г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №7 от 04.03.2014г. на Добричкия ОС, постановена по внохд №421/2013г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.