Р Е Ш Е Н И Е № 374 С., 26.07. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева с участието на секретаря Е. П. изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1193/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 52 от 18.01.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 472 от 1.12.2008 г. по гр.д.№ 356/2006 г. на Софийски градски съд, ІV- д отделение, което е постановено в производство по извършване на делбата по реда на чл.288, ал.3 ГПК /отм./, като обжалването е допуснато само в частта относно присъденото парично уравнение. Основанието за допускане на обжалването е по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. С влязло в сила решение по гр.д.№ 1712/ 98г. на Софийски районен съд делбеният имот- един апартамент в гр.София , бул.”Дондуков”, № 69 е поставен в дял на съделителката С. Д.- Т., на основание чл.288, ал.3 ГПК / отм./ За уравнение дела на другите двама съсобственици в техен общ дял са поставени останалите три делбени имота- два магазина и нива, както и парично уравнение от по 44 597, 33 лв. за всеки един от тях, което следва да им се заплати от първата съделителка. В частта относно начина на извършване на делбата и присъденото уравнение с други делбени имоти решението е влязло в сила. Обжалвано е само от съделителите А. Т. и А. Т. в частта относно размера на присъденото им парично уравнение и жалбата следва да се разгледа по реда на чл.290 ГПК. В жалбата се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, като не е определи размера на сумата за уравнение съгласно действителната стойност на имотите към момента на постановяване на своето решение. Ответникът по касационната жалба С. Т. оспорва становището на касаторите, тъй като въпросът за нова оценка на апартамента е бил повдигнат с нейната въззивна жалба, която тя впоследствие оттеглила и по този начин въззивният съд е бил десезиран за тази част от производството. От данните по делото е видно, че първоначалната стойност на имотите е била определена към 21.07.2005 г.- момента на постановяване на решението на районния съд по възлагането, като е присъдено парично уравнение по 44 597,33 лв. за А. Т. и А. Т., на база квотите на страните по 1/3 ид. ч. и приетата от съда стойност на апартамента от 189 792 лв., на магазините- съответно 62 500 лв. и 43 500 лв. и на нивата- 6 000 лв. Въззивната жалба на съделителката С. Д.- Т. е била насочена срещу възприетата от съда стойност на имотите и размера на паричното уравнение, което е осъдена да заплати. По повод на тази жалба е назначена нова експертиза, която е дала оценка за апартамента от 507 600 лв., за магазините- съответно 180 700 лв. и 125 200 лв. и за нивата -6 000 лв., като цените са към момента на даване на заключението пред въззивния съд. С молба от 4.09.2008 г. жалбоподателката Д. е заявила, че оттегля жалбата относно оценката на апартамента, а тази срещу оценката на другите имоти продължава да поддържа. Съдът не е постановил определение за частично прекратяване на въззивното производство с оглед изявлението за оттегляне на жалбата относно оценката на апартамента Приел е заключените на експертизата с новите оценки на имотите, като е изчислил какъв следва да бъде въз основа на тях размера на паричното уравнение. но при постановяване на решението е преценил, че с присъдената по-голяма сума би се влошило положението на обжалващата страна при липсата на жалба от другата страна в процеса и затова като приложил чл.208, ал.2 ГПК / отм./ оставил в сила решението на районния съд. С оглед на горните данни следва да се приеме, че решението на въззивния съд като краен резултат е правилно, със следните допълнителни съображения: По делото е безспорно, че в частта относно възлагане на апартамента в дял на съделителката С. Д., а също и в частта за поставяне в общ дял на другите съделители на останалите имоти под формата на уравнение, решението на районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила. Съгласно определение от 29 септември 2008 г. съдът намерил, че не е налице частично оттегляне на жалбата относно оценката на апартамента, поради което възложил извършване на нова оценка за всички имоти към момента на заключението. Към искането за нова оценка са се присъединили и другите съделители, въпреки че не са обжалвали решението в частта за уравнението. Съгласно чл.288, ал.5 ГПК действителната стойност на имотите се определя към момента на възлагането, а в случая това е моментът на влизане в сила на решението на районния съд. Дадените от експертизата нови стойности на имотите не са определени към този релевантен за спора момент, поради което от тях не може да направи извод за неправилност на решението на районния съд в частта за уравнението. В случая няма основание за присъждане на по-голямо уравнение, поради което не може да се говори за влошаване положението на обжалващата страна и съответно за приложение на чл.208, ал.2 ГПК / отм ./. Изложените от съда съображения за евентуалния дължим размер на уравнението при новите стойности на имотите като неотносими към спорния предмет / а той е, дали е дадена точна оценка на имотите към момента на влизане в сила на решението за възлагане, а не към момента на въззивното производство, пред което е бил висящ само въпроса за паричното уравнение/ не са от съществено значение за изхода на спора и въпреки допуснатото противоречие с т.14 от ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС / в смисъл, че не са били налице предпоставките за приложение на чл.208, ал.2 ГПК /, както и поради погрешната методика на самите изчисления, не са основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл.290 ГПК по съществения по делото въпрос за това към кой момент следва да се определи оценката на имота, когато решението за възлагане е влязло в сила, а е обжалвано само в частта относно уравняване на дяловете, следва да се посочи следното: При предишните редакции на чл.288, ал.2 ГПК се приемаше, че собствеността върху възложения имот възниква от момента на влизане в сила на решението по възлагане, с което се аргументираше и изискването към същия момент да се даде и оценка на имотите за уравняване дяловете на съделителите- р.№ 116-66-ОСГК, р.№ 511-93-І и др. При сегашната / в редакцията на чл.288 ГПК съгл. ДВ. бр.124/ 97 г. / уредба собствеността се придобива след изплащане в срока по ал.6 на чл.288 ГПК на дължимо уравнение, като това изискване има характер на отлагателно условие за проявление конститутивното действие на решението за възлагане- т.10 от ТР № 1/ 2004 г.- т.е. след сбъдване на условието предпочетеният съделител става собственик и то от момента на влизане в сила на решението за възлагане. Следователно и при този режим следва да се приеме, че оценката на имотите трябва да е относима към момента на извършване на делбата, като това единство следва да се запази и в случаите, когато първо влиза в сила решението за възлагането, а след това се постановява решение за парично уравнение на дяловете, както е и в настоящия случай. В този смисъл са и р. № 15-04-І, р. № 221-01-І и др. По изложените съображения решението, с което е извършено уравнение на дяловете при действителната оценка, която са имали имотите към момента на възлагането и без да е установено по повод на подадената въззивна жалба и събраните доказателства, че тези оценки следва да се коригират към същия релевантен момент, е правилно и следва да се остави в сила. По делото е постъпила и частна жалба от С. Д. против определение от 15.04.2009 г., с което е оставено без разглеждане искането й за присъждане на направените разноски във връзка с производството за постановяване на допълнителното решение, по съображения, че това решение не е влязло в сила и искането се явява преждевременно направено. В тази част жалбата следва да се разгледа по реда на чл.274, ал.2 ГПК и съдът я намира за основателна. Не следва да се сподели становището на въззивния съд, че искането разноски може да се разглежда едва след влизане в сила на решението, с което е пропуснато да се присъдят такива. По същество е налице едно непълно решение, тъй като съдът не се е произнесъл по всички искания на страната- в случая искането на ответника за присъждане на разноски в производството по чл. 192, ал.2 ГПК / отм./ Молбата за допълнително присъждане на разноските следва два се подаде в месечен срок от съобщението, и този срок в случая е спазен. Р. на чл.192, ал.4 ГПК има предвид хипотезата, когато съдът се е произнесъл по разноските, но се иска да измени решението си в тази част. Посоченият едномесечен срок е крайният срок, в който това право може да бъде осъществено, но няма пречка да се иска изменение на решението и преди този момент, както и това да се извърши служебно по почин на съда. По тези съображения определението, с което искането за присъждане на разноски е оставено без разглеждане следва да се отмени и делото да се върне на Софийски градски съд за произнасяне по същество. За производството по касационната жалба разноските остават така, както са направени от страните предвид неуважаване на жалбите им. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 472 от 1.12.2008 г. по гр.д.№ 356/2006 г. на Софийски градски съд, ІV- д отделение в частта, с която е оставено в сила решение от 21.07.2005 г. по гр.д.№ 1712/ 1998 г. на Софийски районен съд, 60 състав в частта относно паричното уравнение, както и решение № 74 от 9.03.2009 г., постановено по реда чл. 192, ал.2 ГПК / отм./ Отменя определението от 15.04.2009 г., с което е оставено без разглеждане искането за присъждане на разноски в полза на С. Д.- Т. в производството по чл.192, ал.2 ГПК и връща делото в тази част за произнасяне по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1