3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
София,11.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1385 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П., П. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 24.06.2009г. по гр.д.№1077/2008г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от С. Г. П.,П. Г. П.,И. Й. М.,Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. срещу [фирма],Д. Д. Н.,С. Н. Д., Г. Н. И. и Н. Д. Д. искове за признаване за установено в отношенията между страните,че ответниците не са собственици на реална част от недвижим имот,представляващ имот с №42 по КП на к.к.”Ч.”,находящ се в землището на кв.В. на[населено място],с площ от 424кв.м. и е прекратено производството по делото.
С определение №244/12.03.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лица,които са заявили имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в хипотеза,при която постановяването на окончателния акт по така заявената претенция е обвързано от разрешаването на спора дали правото на собственост не е било придобито и не принадлежи на други лица.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй съдът не е отчел обстоятелството,че по отношение на възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ по подаденото от тях заявление процедурата няма да приключи преди да бъде издадена заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ,а за целта е необходимо правата на ответниците да бъдат отречени. Неправилно било преценено и,че не е налице правен интерес от предявяване на иска срещу физическите лица,които са продали имота на дружеството-ответник. Молят обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ е предявен иск за установяване,че ответниците не са собственици на реална част от имот №42 по КП на к.к.”Ч.”.
С обжалваното решение е прието,че така предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск на първо място по причина,че в полза на ищците реституционната процедура не е приключила-правото на собственост е признато с решение на ОСЗ-гр.В.,в което обаче е посочено,че имотът се намира в строителните граници и възстановяването на собствеността ще се извърши по реда на чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл.11,ал.1 ППЗСПЗЗ и след представяне на скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ. Намерението за прекъсване на давността е прието,че не обосновава наличие на правен интерес по причина,че с предявяването на отрицателен установителен иск давността не се прекъсва. Прието е също така,че изложените от ищците твърдения за наличие на конститутивно решение на ОСЗ в тяхна полза сочи на друг път на защита,както и че доколкото ответниците Д. Д. Н., С. Н. Д.,Н. Д. Д. и Г. Н. И. не заявяват собствени права върху имота/ разпоредили са се в полза на ответното дружество/ и на това основание по отношение на тях искът е недопустим.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика по въпроса за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост в подобна хипотеза.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №240/07.02.1070г. по гр.д.№1582/1969г. на І ГО на ВС е прието,че ако има правен интерес от търсене на защита по този ред,ищецът може да води отрицателен установителен иск. В решение №1101/01.10.2008г. на ВКС по гр.д.№3239/2007г. на ІV ГО пък е прието,че правният интерес от исковия съдебен процес е налице при наличие на правен спор-неоснователно отричане на право,което съществува и/или неоснователно претендиране на право,което не съществува,като чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на присъдено нещо.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от В. окръжен съд по поставения въпрос,обвързан с конкретната хипотеза, в която са налице заявени претенции за един и същи имот,като ищците претендират възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, производството по което все още не е приключило и оспорват правата на ответниците именно с цел да реализират своето право на възстановяване на собствеността,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение №240/07.02.1970г. по гр.д.№1582/1969г. на І ГО на ВС и решение №1101/01.10.2008г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№3239/2007г. досежно даденото в тях по-широко тълкуване на понятието “правен интерес” при предявяването на отрицателен установителен иск, като съображенията за това са следните:
Когато ищецът може да защити,респ. да реализира претендирано право само след като по съдебен ред бъде отречено правото на ответника, следва да се приеме,че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. При заявени претенции за един и същи имот в хипотеза,при която ищците претендират право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,производството по което все още не е приключило и оспорват правата на ответниците именно с цел да реализират своето право на възстановяване на собствеността по причина,че само след отричане правото на ответниците правото на ищците може да бъде признато, е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
Когато изходът от производството по възстановяване на собствеността върху земеделски земи е обусловен от отричане правата на трети лица,които претендират,че притежават собствеността на основание, различно от вече проведено и приключило производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,за лицата,заявили същия имот за възстановяване е налице правен интерес да предявят отрицателен установителен иск ,т.е. да поискат по съдебен ред правата на ответниците да бъдат отречени. Именно обстоятелството,че процедурата по възстановяване на собствеността все още не е приключила и то по причина претендирани от ответниците вещни права върху същия имот, който спор не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ, обуславя наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск,вкл. и спрямо лицата,които са се разпоредили със своето право в полза на друг ответник,тъй като именно правата на тези лица са възпрепятствували успешното приключване на производството по възстановяване на собствеността по подаденото от ищците по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ заявление.
В случая е установено,че ищците са заявили за възстановяване право на собственост върху процесния имот,но именно с оглед на обстоятелството,че имотът се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и е записан на името на ответниците-физически лица,които пък са се разпоредили със същия в полза на дружеството-ответник, производството по възстановяване на собствеността все още не е приключило. С оглед на така установените факти неправилно въззивният съд е приел,че за ищците не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.
На основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания спорът за принадлежността на правото на собственост да бъде разрешен по същество в рамките на заявените от страните доводи,възражения и оспорвания.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 24.06.2009г. по гр.д.№1077/2008г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на В. окръжен съд.
Председател:
Членове:
|