5 Р Е Ш Е Н И Е №.12 София, 01.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 3547/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 545 от 24.09.2014 г. по т.д. № 3547/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, е допуснато касационно обжалване на решение № 837 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 783/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 15130/2010 г. на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.състав за отхвърляне на предявения от А. Т. П. срещу М. Хайк В. иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 8 000 евро по запис на заповед, издаден на 23.11.2009 г., ведно със законната лихва от 17.05.2010 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4624 от 07.06.2010 г. по ч.гр.д. № 6939/2010 г. на РС-Пловдив. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите, свързани с предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК при издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. К., чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. И., счита за неправилно разбирането на въззивния съд, че при непосочване на каузално правоотношение от ищеца и при изрично възражение на ответника за липса на такова, предявеният иск не може да бъде уважен само на основание записа на заповед. Ответникът по касация М. Хайк В., чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. Д., счита, че въззивното решение следва да бъде потвърдено предвид липсата на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, както и с оглед липсата на ангажирани от ищеца доказателства, че е предал в заем сумата от 8 000 евро, така както страните са се договорили преди издаването на записа на заповед. Подробни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, както и в съдебно заседание на 28.01.2015 г., в което е представена и писмена защита. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Пловдив е приел, че при непосочване и неустановяване на каузално правоотношение от ищеца и при изрично възражение на ответника за липса на такова, искът не може да се уважи само на основание документа - запис на заповед. Независимо от абстрактния характер на сделката и това, че каузалната сделка не е задължителен елемент от съдържанието на записа на заповед, е направен извод, че записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя, съставляващи каузалното правоотношение между тях и в доказателствена тежест на ищеца е да го наведе и докаже. При постановяване на решението съдът е отчел както първоначалните твърдения на ищеца и възраженията на ответника, така и уточнението на петитума на исковата молба, съобразно което сумата се дължи на ищеца на основание записа на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е правилно, макар и част от формираните в мотивите решаващи изводи да противоречат на указанията, дадени в постановеното на 18.06.2014 г. Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.17 от тълкувателното решение изрично е отразено, че: предмет на делото при предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск/ в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК/ е съществуването на вземането, основано на записа на заповед; Каузалното правоотношение подлежи на изследване, когато страните са въвели твърдения или възражения, основани на такова правоотношение; По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Становището на въззивния съд, че ищецът е длъжен да посочи/наведе конкретно каузално правоотношение и да го докаже, независимо, че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, е в отклонение от посочения тълкувателен акт. В случая обаче тази неправилност не се е отразила на крайните изводи за неоснователност на предявения установителен иск за съществуване на вземането, предмет на издадената по реда на чл.417, т.9 ГПК заповед за изпълнение, тъй като в исковата молба А. П. е въвел твърдение за сключен с ответника договор от 23.11.2009 г. за заем и съответно за предоставяне на заемната сума от 8 000 евро, както и, че за обезпечаване връщането й ответникът е издал в полза на ищеца процесния запис на заповед. Обстоятелствената част на исковата молба не е изменена при повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд – след обезсилване на решение № 818/11.03.2011 г. по гр.д. № 15130/2010 г. на Районен съд – Пловдив, трети гр.състав. В изпълнение на дадените от съдията-докладчик по делото /определение от закрито заседание на 14.03.2012 г./ ищецът е уточнил единствено петитума на исковата молба, а именно да се установи вземането му, произтичащо от издаден от М. В. запис на заповед от 23.11.2009 г. за сумата 8 000 евро, ведно със законната лихва от 18.05.2011 г. При повторното първоинстанционно разглеждане на спора процесуалният пълномощник на ищеца е потвърдил, че няма сключен писмен договор за заем. Твърдяното от ищеца каузално правоотношение, предвид реалния характер на договора за заем, не е доказано с надлежни писмени доказателства. В съответствие с разпоредбата на чл.164, ал.1 т.3, предл.второ от ГПК е изводът на Окръжен съд – Пловдив за недопустимост да се установява със свидетелски показания сключването на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв. При липсата на изрично заявено съгласие на страните за допускане на гласни доказателства, за въззивния съд не е съществувало задължение да преценява показанията на св. Т. Каракитуков, който от друга страна не е установил наличието на заемно правоотношение между страните по делото. В случая не биха могли да се възприемат твърденията на касатора ищец, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, че в записа на заповед „е уговорен срока за връщане на сумата, като датата на сключване на договора е датата на издаване на записа на заповед, а датата на която ответника е следвало да върне заемната сума по договора за заем е посочената в записа на заповед дата на падеж”. Дори и да се счете, че това са твърдения за установяване наличието на каузално правоотношение по силата на издадения запис на заповед, следва да се има предвид постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, І т.о. – така например, решение по т.д. № 29/2009 г., решение по т.д. № 1144/2010 г. и други, в които дадено разрешение, че когато записът на заповед не отговаря на императивните изисквания по чл.535 ТЗ, но обективира безусловно задължение за плащане, не е налице признание за получаване на парична сума от издателя, като в този случай менителничният документ няма характер на разписка по см. на чл.77, ал.1 ЗЗД и доказването на твърдението, че е налице основание за поетото обещание за плащане или за предоставяне на сумата на издателя на ценната книга следва да се осъществи с други доказателствени средства. Предвид горното следва да се направи извод, че при твърдян от ищеца обезпечителен характер на записа на заповед, недоказаността на каузалното правоотношение е основание за отхвърляне на положителния установителен иск по чл.422 ГПК поради недължимост на сумата по менителничния документ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговско колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 837 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 783/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: