Ключови фрази
обезщетение за имуществени вреди * отговорност за чужди виновни противоправни действия * причинно-следствена връзка * вреди * съществено нарушение на съдопроизводствените правила

Р Е Ш Е Н И Е № 204
гр. София, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 586 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 232/ 30.10.2017 г. по гр.д. № 246/ 2017 г. в частта, с която Великотърновски апелативен съд, потвърждавайки частично решение № 88/ 23.02.2017 г. по гр.д. № 26/ 2016 г. на Русенски окръжен съд, на основание чл. 49 ЗЗД е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ООД със седалище [населено място] да заплати на М. Д. М. и на В. Л. Д. суми от по 25 010 лв. (предявени части от вземания в пълни размери от 26 330 лв.) – обезщетение за претърпяна загуба, изразена в пазарната стойност на собственото на всеки жилище, разположено съответно на първи и втори етаж от двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], заедно с по 1/ 4 ид. части от дворното място, в което се намира сградата, ведно със законната лихва върху всяка главница от 14.11.2015 г.
Решението е допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по процесуално-правния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материално-правна норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение?
По този въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че когато по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД първостепенният съд е присъдил обезщетение за имуществени вреди, които не са в причинно-следствена връзка с противоправното виновно поведение на делинквента, а не са били ангажирани доказателства за вредите, включени в претенцията и за които причинно-следствената връзка е установима, въззивният съд е длъжен да даде указания относно подлежащите на доказване факти (причинно-следствената връзка и стойността на вредите) и за необходимостта да се ангажират доказателства. Оплакванията в жалбата могат да ограничат предмета на делото, по който въззивният съд дължи произнасяне. Оплакванията в жалбата не ограничават правомощието на въззивния съд да приложи правилно чл. 49 и чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Мотивите за отговора са следните:
Причинно-следствената връзка на противоправното поведение с вредите, които делинквентът виновно е причинил при или по повод изпълнението на работата, е материално-правна предпоставка за пораждане на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Терминът „непосредствени вреди“ не е легално дефиниран. Използван е и в чл. 82 ЗЗД при очертаните обективни предели на договорната отговорност. Съдебната практика и съдебната теория приемат, че „непосредствени“ са онези вреди, които по време и място следват противоправния резултат. Точно такива са и „преките вреди“. Наслагването на двата термина „преки“ и „непосредствени“, които са синоними, и в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, и в чл. 82 ЗЗД, означава, че законодателят предвижда, когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва. Деликтната и договорната отговорност са проява на единно правно явление – на гражданската отговорност.
Гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква по силата на закона, а нейното основание и граници са в императивни материални разпоредби. Те обслужват не само частния интерес на страните по делото, но и законността, разбирана като задължение на всички правни субекти да спазват онези изисквания на закона, които са в интерес на цялото общество. Поради това по предявения иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД въззивният съд има правомощието да приложи правилно нормите, които регулират спорното материално правоотношение. Това негово правомощие не произтича (не е обусловено) от конкретните оплаквания във въззивната жалба, нито от писмения отговор на исковата молба, респ. на въззивната жалба (чл. 269, изр. 2 и чл. 131, респ. чл. 263 ГПК). Жалбата може да ограничи предмета на делото, по който въззивният съд дължи произнасяне, но не ограничава правомощието му да приложи правилно чл. 49, а и чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в новото решение по съществото на правния спор (чл. 271 ГПК).
Когато по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД първостепенният съд е присъдил обезщетение за имуществени вреди, които не са в причинно-следствена връзка с противоправното виновно поведение на делинквента, а не са били ангажирани доказателства за вредите, които заявената претенция включва и за които причинно-следствената връзка е установима, въззивният съд е длъжен да даде указания относно подлежащите на доказване факти (причинно-следствена връзка и равностойност на вредите) и за необходимостта страните да ангажират доказателства. Случаят попада в нормативното тълкуване на чл. 269, изр. 2 ГПК, извършено с т. 2 ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСТК на ВКС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира въззивното решение неправилно в осъдителните части. Съображенията са следните:
Правилно въззивният съд е приел, че чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ поставя в задължение на ответника да поддържа водоснабдителните и канализационни услуги на територията на [населено място]. Ответникът е регистрирано предприятие с предмет на дейност на тази територия, В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ. Правилно въззивният съд е приел, че продължителният период на неизпълнение на нормативното задължение е довело до теч във водопровода на [улица]в [населено място], вследствие на който са потънали основите на една двуетажна сграда и са повредени двете жилища в нея. Правилно въззивният съд е квалифицирал като противоправно бездействието на работниците и служителите на ответника (в нарушение на императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ) и виновно (не е било проведено обратно доказване по презумпцията от чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Неправилен е обаче неговият извод, че след като всеки ищец е собственик на жилище, съответно на първи и на втори етаж от двуетажната сграда и на по 1/ 4 ид. части от дворното място, в която е построена, ответникът дължи да заплати равностойността (пазарната стойност) на вещното право на собственост, което всеки ищец притежава. По делото не е било установено, че двуетажната жилищна сграда се е срутила, или че състоянието й е толкова лошо, та изключва всяка възможност за извършване на възстановителни работи или че възстановяването на причинените вреди е икономически нецелесъобразно, защото материалите и труда, необходими за възстановяването на вредите по причина на теча, надхвърлят пазарната стойност на правото на собственост. Напротив, всички изслушани експертизи пред първата инстанция са дали заключения, че възстановяването на сградата и на жилищата е възможно, но и пред двете инстанции не са били събрани доказателства за пазарната стойност на необходимите за това материали и труд. В нарушение на чл. 49 ЗЗД въззивният съд е присъдил обезщетенията от по 25 010 лв. за вреди, които нямат за причина противоправното поведение на работниците и служителите на ответника, приемайки че вредата е изразена в пазарната стойност на притежаваното от всеки ищец право на собственост. Нарушил е и правомощието си да обезпечи правилното приложение на императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД; включително е спестил необходимите указания за подлежащите на доказване факти, останали недоказани, и за необходимостта ищците да ангажират доказателства за тях, както и при необходимост да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение дали причинените вреди представляват тотална щета, съизмерима с пазарната цена на процесните имоти (т. 2 и т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСТК на ВКС ).
Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Допуснатите нарушения, включително съществени процесуални, са причината делото да остане неизяснено от фактическа страна, а е необходимо извършването на посочените нови съдопроизводствени действия (чл. 293, ал. 2 ГПК).
При повторното разглеждане новият състав на въззивния съд съобразно крайния изход на спора следва да реши и въпроса за разноските по делото, включително – за тези пред касационната инстанция (чл. 294, ал. 2 ГПК)
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 232/ 30.10.2017 г. по гр.д. № 246/ 2017 г. на Великотърновски апелативен съд в осъдителните му части.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд, който е длъжен да процедира съобразно посоченото по-горе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.