5 Р Е Ш Е Н И Е № 203 София, 26.09.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 2173 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация “З.”-с.Горна Г., [община] срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 12.12.2013г. по в.гр.д.№656/2013г. С определение №325/26.05.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за доказателствената сила на съставения по реда на чл.578 ГПК /чл.483 ГПК/отм./ нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-неправилно въззивният съд е приел, че кооперацията не е доказала правото си на собственост върху процесния имот, като неправилно е приложил разпоредбите на ЗС и не е взел предвид, че съставеният по реда на ГПК нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който кооперацията е призната за собственик на имота не е отменен. Поддържа също така, че по отношение факта на владението въззивният съд не е обсъдил признанието на ответника досежно заграждането на имота непосредствено след закупуването му, с оглед на което и крайният му извод е необоснован. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявеният ревандикацонен иск бъде уважен като бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по 287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Д. Б. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: ЗК”З.”-с.Горна Г., [община] е предявила срещу П. Д. Б. иск за предаване владението на имот, находящ се в м.”Извево”, с кад.№000019 по картата на землището на [населено място], с площ от 23.343 дка, ведно с изградения в него самостоятелен обект-водоем “И.” със завирен обем от 50000 куб.м., при съседи: имоти с №№053018, 000038, 053017, 000173, 052009 000181, 000042, 053025, 053028 и 053021. С обжалваното решение, постановено на 12.12.2013г. по в.гр.д.№656/2013г. Кюстендилският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което така предявеният иск е отхвърлен. Споделени са изводите на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че кооперацията се е снабдила с констативен нотариален акт за имот с №000019, продала е имота на ответника, впоследствие е участвала в производство по поправка на нотариалния акт за продажбата досежно площта на имота, може да бъде само индиция за правото й на собственост, но по никакъв начин не води до извода, че процесният имот е собственост на кооперацията, както и че по делото не е установено ответникът да владее имота. Изложени са също и съображения, че от н.а.№26, том ІІ, дело №26/2001г. не следва автоматично извод, че кооперацията е собственик на процесния имот с площ от 24.343дка, като в тази връзка кооперацията не е представила доказателства за имот с такава площ. Изводите на въззивния съд досежно доказателствената сила на съставения по реда на чл.483 ГПК/отм./ констативен нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост върху описания в акта недвижим имот противоречат на разрешението, дадено в ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна без да намира приложение редът на чл.193 ГПК и за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе и в съответствие с разрешението, дадено в ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при извършването на преценка за доказателствената сила на съставен по реда на чл.483 ГПК/отм./ констативен нотариален акт. След като ЗК”Златен плод” е призната за собственик на имот с кад.№000019 на основание чл.48, ал.8 и ал.1 ППЗСПЗЗ, изменен с ПМС №6/1993г., за което на 16.08.2001г. по реда на чл.483 ГПК/отм./ е съставен констативен нотариален акт, неправилно въззивният съд е приел, че кооперацията не се легитимира като собственик на имота, вкл. по отношение на цялата претендирана площ. Извършеното от нотариуса удостоверяване на правото на собственост има обвързващо и легитимиращо действие, като оспорващата правото на ползващото се от удостоверяването лице страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право /ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС/. В случая ответникът П. Д. Б. е оспорил извършеното на 16.08.2001г. удостоверяване на факта на придобиване на правото на собственост върху имота от кооперацията с твърденията, че актът касае имот с площ от 7.218 дка, какъвто не съществува; че протоколът от 26.07.1994г. на комисията при ТКЗС-В. не е изготвен от надлежно конституиран орган, както и че не е налице валидно прието решение за предаване на правоимащите на основни средства, както и че не е подписан от членовете на комисията; че не е налице валидно проведено Общо събрание на ЗК на 15.08.1997г.; че дяловият капитал не е изплатен; че представените при съставянето на акта скица и удостоверения не са издадени от компетентен орган. Оспорил е като неистински /неавтентични/ всички писмени доказателства, въз основа на които е издаден нотариалният акт. Доказателства в подкрепа на така направените оспорвания обаче по делото не са представени. И тъй като ответникът не разполага с документ, удостоверяващ придобиване право на собственост върху процесния имот /сключеният между ЗК”Златен плод” и ответника П. Д. Б. договор за продажба на имота, обективиран в н.а.№23, том І, д.№23/2004г., е прогласен за нищожен с решение №613/05.11.2010г., постановено по гр.д.№2394/2007г. по описа на Кюстендилския районен съд и влязло в сила на 23.02.2012г./, неправилно въззивният съд е приел, че констатациите на нотариуса в съставения на 16.08.2001г. н.а.№26, том ІІ, рег.№4435, н.д.№26/2001г. са само индиция, но не водят до извода, че процесният имот е собственост на кооперацията. Придобиването на правото на собственост е удостоверено по предвидения в закона ред. Обвързващото и легитимиращото кооперацията като собственик на имота действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост не е оборено, поради което следва да се приеме, че към настоящия момент в отношенията между спорещите страни е установено, че ЗК”Златен плод” притежава правото на собственост върху процесния имот. Въз основа на дадените от ответника в о.с.з. на 27.05.2013г. пред първоинснационния съд по реда на чл.176 ГПК обяснения следва да се приеме, че фактическата власт върху имота се упражнява от него-след закупуването на имота през 2004г. ответникът П. Б. е заградил имота, поставяйки ограда с мрежа и колове, установявайки по този начин фактическата власт и не е установено последващо предаване на имота на друго лице. И тъй като предявилото иска лице се легитимира като собственик на имота, върху който ответникът осъществява фактическа власт без да установява правно основание за това, по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният ревандикационен иск бъде уважен. Неоснователни са възраженията на ответника, основани на несъответствието по отношение на площта на имота между посоченото в съставения на 16.08.2001г. констативен нотариален акт и исковата молба. Разликата в площта не е от съществено значение по отношение на индивидуализацията на имота и придобиване правото на собственост, след като в документа, който легитимира кооперацията като собственик е посочен номерът на имота по действащата към датата на съставянето му карта на землището и съседите на имота. Меродавна в подобна хипотеза е площта на имота, посочена в заверената от ОСЗ скица на имота, изчислена по координатните точки и с оглед разположението на имота на терена при посочените съседи на същия. Още повече, че ответникът е участвал в производството по поправка на съставения на 03.02.2004г. н.а. №23, том І, рег.№390, н.д.№23/2004г. досежно площта на имота и е заявил пред нотариуса, че имотът е с площ от 24 343кв.м., което е отразено в н.а.№144, том І, общ.рег.№1897, н.д.№144/2004г., заградили е след сключването на договора за продажба имот с такава площ и е установил фактическа власт върху него с твърдението, че е придобил собствеността. Неоснователни са и доводите, че посоченото в н.а. №26, том ІІ, рег.№4435, н.д.№26/2001г. придобивно основание не се е осъществило по причина, че представеният при съставянето му протокол от 26.07.1994г. на комисия при ТКЗС-Виден няма транслативен ефект. В съставения на 16.08.2001г. констативен нотариален акт е посочено, че правото на собственост е придобито с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.48, ал.8 и ал.10 ППЗСПЗЗ основание, а именно чрез получаване на дълготрайните активи на ТКЗС от лицата с право на дял срещу полагащите им се дялове. Както вече беше отбелязано, в тежест на оспорващия правата на кооперацията ответник е да установи, че посоченото в нотариалния акт основание не се е осъществило. И доколкото при съставянето на нотариалния акт са представени доказателства за изплащане на дяловия капитал от лицата с право на дял, както и доказателства за предаване на имота като дълготраен актив и при липса на други доказателства, опровергаващи осъществяването на посоченото в нотариалния акт придобивно основание, следва да се приеме, че оспорването не е доказано. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата 2987лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 12.12.2013г. по в.гр.д.№656/2013г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА П. Д. Б. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] на основание чл.108 ЗС да предаде на Земеделска кооперация “З.”-с.Горна Г. владението на поземлен имот-водоем, находящ се в землището на [населено място], област К., местността “И.”, представляващ имот с №000019 по картата на землището, с площ от 23.343 дка, при съседи имоти с №№ 053018, 000038, 053017, 000173, 052009, 000181, 000042, 053025, 053028 и 053021, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ЗК”Златен плод” сумата 2987лв./ две хиляди деветстотин осемдесет и седем лева/, представляващи направените по делото разноски. Решението е окончателно. Председател: Членове: