О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 191 С., 11.04.2011 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. Б. С. Д. като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д.N 15 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Агенция “Митници”, [населено място] срещу определение № 588 от 11.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 539/2010 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 8472 от 23.08.2010 г. по гр.д. № 2303/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната въззивна жалба срещу решение № 925 от 5.07.2010 г., постановено по същото дело. Поддържа се, че определението е неправилно, като жалбоподателят счита че не дължи държавна такса, тъй като не е предявил искане за вземане, което не е публично по своя характер, а оспорва искане за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, което следва да се заплати от бюджетните средства, тъй като агенцията не разполага със собствени приходи. Ответниците по частната касационна жалба не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение № 925 от 5.07.2010 г., постановено по гр.д. №.№ 2303/2009 г. на Варненския окръжен съд е оставена без движение от съда за представяне на документ за внесена държавна такса. Поради неизпълнение на указанието за внасяне на ДТ в дадения срок въззивната жалба е върната. С обжалваното определение разпореждането за връщане на жалбата е потвърдено, по съображения, че държавните учреждения са освободени от внасяне на държавна такса по искове за публични държавни вземания и за права върху вещи, публична държавна собственост, като за всички останали искове дължат заплащане на държавна такса. В случай се касае до предявени срещу агенцията искове за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука, по които агенцията, като държавно учреждение не е освободена от заплащане на държавна такса. В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът-дължи ли се държавна такса от държавно учреждение, когато не е предявило искане за вземане, което не е публично по своя характер, а оспорва такова искане. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставения правен въпрос обуславя крайния извод на съда и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.84, ал.1 ГПК установява, че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи- частна държавна собственост. Съгласно изричната разпоредба на закона държавните учреждения са освободени от заплащане на държавна такса по искове, с които те като ищци претендират свое публично вземане или своя вещ –публична собственост, както и по исковете, с които по отношение на тях като ответници се отрича съществуването на публично вземане или правото на публична държавна собственост. В случая производството по делото е по искове по чл.78 от Закона за държавния служител срещу Агенция “Митници” за обезщетение за вреди на наследници на държавен служител, чиято смърт е настъпила в резултат на трудова злополука, т.е. съдебно предявеното право няма публичен характер, поради което жалбоподателят като страна в гражданския процес в качеството си на субект на частното право дължи заплащане на държавна такса. Смисълът на закона -чл. 84 ГПК е държавата и държавните учреждения да бъдат освободени от заплащане на ДТ по искове, с които се цели защита на публичните вземания и на права върху вещи публична държавна собственост. С оглед изложеното въззивният съд правилно е приложил закона - чл. 84, т. 1 ГПК. Неотстраняването на нередовностите на въззивната жалба има за последица нейното връщане съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1,т.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 588 от 11.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 539/2010 год. на Варненския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: