5 Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 23.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1550/2018 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от С. Д. С., чрез адв. П. П. Ш., против решение № 14 от 24. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 5/2018 г. на ОС – Сливен, с което е потвърдено решение № 946 от 27. 10. 2017 г. по гр. д. № 4793/2014 г. на РС – Сливен,с което допуснатите до делба тринадесет недвижими имота са разпределени по реда на чл. 353 ГПК между съделителите Б. Й. П., Й. Б. П., Р. А. П., С. Д. С., М. Д. И., В. Х. Х. и С. Х. В.. Твърди се, че въззивното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на чл. 69, ал. 2 ЗН и чл. 353 ГПК, при несъобразяване с изразеното от съделителите желание за групирането им по колена и разпределяне на общи дялове, всеки включващ различни по вид и предназначение имоти (както земеделски, така и урегулирани поземлени имоти), както и с принципа за равенство на съделителите. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Ответниците по касационната жалба В. Х. Х. и С. Х. В., чрез адв. Е. Н. Д., АК – С., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на атакуваното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Останалите съделители - Б. Й. П., Й. Б. П., Р. Атанасова П., М. Д. И. не изразяват становище по касационната жалба. С определение № 551 от 5. 12. 2018 г. по гр. д. № 1550/2018 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС (с решение № 100 от 27. 07. 2015 г. по т.д. № 6463/2014 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 258 от 25. 10. 2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на ВКС, 2 г.о.) по следните въпроси: а/. при извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК следва ли съдът да се съобрази с искането на съделителите за групирането им и получаване на общ дял от допуснатите до делба имоти; б/. следва ли, при извършване на делбата по колена, за всяка група съделители да се предвидят еднородни реални дялове, ако такава възможност съществува. Настоящият състав споделя становищата, формирани по поставените въпроси с посочената от касатора и цитирана по-горе практика на ВКС. Когато съделителите или част от тях са поискали делбата да се извърши по колена, като всяко коляно получи имоти в общ дял, волята им трябва да бъде зачетена и съобразно изразеното желание съсобствеността да не се прекратява безостатъчно, дори и да има възможност всеки съделител да получи самостоятелен реален дял. Няма пречка всички съделители да изразят съгласие за групиране и по друг начин (не по наследствени колена), в който случай действията на съда по обособяване на дялове следва да се съобразят със заявеното желание за групиране. При образуване на дяловете съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и принципа за спазване равенството между съделителите, като се ръководи не само от стойността и количеството на имотите, но и от предназначението им, тъй като правото на реален дял от съсобственото имущество по чл. 69, ал. 2 ЗН съществува по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. По основателността на касационната жалба. С влязло в сила решение № 589 от 20. 07. 2016 г. по гр. д. № 4793/2014 г. на РС – Сливен е допусната делба на 13 недвижими имота (6 бр. урегулирани поземлени имоти и 7 бр. ниви) между 7 съделители от 3 колена, при следните квоти: С. Д. С. – 1/6 ид.ч., М. Д. И. – 1/6 ид.ч. (двамата наследници на Д. С. Д., син на общия наследодател С. Д. Й.), В. Х. Х. – 1/6 ид.ч., С. Х. В. – 1/6 ид.ч. (двамата наследници на Й. С. В., дъщеря на общия наследодател С. Д. Й.), Р. А. П. – 1/6 ид.ч., Б. Й. П. и Й. Б. П., наследници на ищцата К. А. П. – общо 1/6 ид.ч., всеки по 1/12 ид.ч. (всички от коляното на Й. С. В., дъщеря на общия наследодател С. Д. Й., оставила за наследници двете ищци: починалата К. А. П. и Р. А. П.). Във втората фаза на делбеното производство, в проведеното на 1. 02. 2017 г. открито съдебно заседание, всички съделители са изразили желание допуснатите до делба имоти да се разпределят в три дяла, по колена, като във всеки дял да се включат урегулирани поземлени имоти и земеделски имоти. Вариант първи от допълнителното заключение на съдебно техническата експертиза от 17. 03. 2017 г. предвижда една от нивите с площ от 13,920 дка, м. „К.“, [населено място], да се раздели на три ниви, с площ по 4,640 дка всяка, и допуснатите до делба имоти да се групират в три дяла, като всеки дял включва по два урегулирани поземлени имота и по два или три земеделски имота. В проведеното на 29. 03. 2017 г. открито съдебно заседание процесуалните представители на съделителите – адв. А. (на Р. П., Б. П. и Й. П.), адв. Ш. (на С. Й. и М. И.) и адв. Д. (на В. Х. и С. В.) са заявили желание за разделяне на имотите според описания вариант първи от допълнителната съдебно-техническа експертиза. Поискана е и е дадена възможност съделителите да предприемат необходимите действия за одобряване на проекта за разделителен протокол от ОСЗ – С. и делото е отложено за 31. 05. 2017 г. В проведеното на 31. 05. 2017 г. заседание по делото е представена служебна бележка изх. № РД-13-1141/11. 05. 2017 г. на ОСЗ – [населено място], с която е удостоверено, че общинската служба по земеделие е в процедура по сключване на нов договор за изпълнение на техническите дейности по поддръжка на КВС в землищата на общините С. и Т., както и че до сключването на такъв не могат да бъдат приемани документи за изработване на скици-проект за делба и други документи. Съдът е отложил делото за 28. 09. 2017 г. На 28. 09. 2017 г. е обявил съдебното дирене за приключено и е дал ход на устните състезания. В устните състезания адв. А. е заявил, че предоставя на съда да избере подходящ способ за извършване на делбата, а адв. Ш. и адв. Д. са заявили, че делбата следва да бъде извършена чрез съставяне на проект за разделителен протокол и теглене на жребий. Освен, че са изразили становища относно способа за извършване на делбата (чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий или чрез разпределение на имотите от съда), процесуалните представители на съделителите не са заявили, че не поддържат искането за извършване на делбата по колена. При тези данни окръжният съд, като въззивна инстанция, е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, чрез разпределяне на имотите между съделителите по първи вариант от първото заключение на вещото лице и е потвърдил първоинстанционното решение, с което на всеки съделител е разпределен самостоятелен дял: в дял на Б. П. - УПИ и две ниви, в дял на Й. П. – три ниви, в дял на Р. П. – една нива, в дял на С. С. – един УПИ, в дял на М. И. – два УПИ, в дял на В. Х. – един УПИ, в дял на С. Х. – един УПИ и една нива. Приел е, че предвид неравенството в дяловете на съсобствениците и непредприемане на необходимите действия от съделителите за разделяне на един от допуснатите до делба земеделски имоти на три дяла, това е най-подходящият способ за извършване на делбата. При него ще се постигне целта на делбата – пълно прекратяване на съсобствеността и получаване на реален дял от всеки съсобственик. С оглед отговорите на правните въпроси, дадени в тълкувателната част на мотивите, допуснатото до касационно обжалване въззивно решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на чл. 69, ал. 2 ЗН и в противоречие с практиката на ВКС. Въпреки изразеното от съделителите желание делбата да бъде извършена по колена, чрез групиране на имотите в три дяла, като наследниците от всяко от трите наследствени колена получат имоти в общ дял и във всеки дял се включат както земеделски имоти, така и урегулирани поземлени имоти, съдът е разпределил имотите в седем дяла, като в някои от дяловете са включени само земеделски имоти, в други само урегулирани поземлени имоти, а в трети – както урегулирани поземлени имоти, така и земеделски. На следващо място, не е изяснил дали съделителите оттеглят искането си да им бъде предоставена възможност да предприемат необходимите действия за одобряване от ОСЗ – С. на проекта за разделяне на нивата от 13,920 дка, м. „К.“, [населено място], на три ниви, с площ по 4,640 дка всяка и искат делбата да се извърши без нивата да се разделя на по-малки дялове, или поддържат направеното искане за одобряване на проекта. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на окръжния съд на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. На първо място, необходимо е да се изясни дали съделителите ще предприемат необходимите действия за одобряване от ОСЗ – С. на проекта за разделяне на нивата от 13,920 дка, м. „К.“, [населено място], на три ниви, с площ по 4,640 дка всяка. При положителен отговор следва да им се предостави възможност за одобряване на проекта от ОСЗ, а в случай, че заявят нежелание за това, делбата следва да се извърши без нивата да се разделя на по-малки дялове. На следващо място, с оглед изявеното желание за извършване на делбата по колена, съдът следва да обособи три приблизително равностойни дяла, като във всеки дял включи както земеделски, така и урегулирани поземлени имоти. При избор на способ за извършване на делбата между наследствените колена (чрез жребий по реда на чл. 350 и 352 ГПК или чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК) следва да съобразят установените в цитираната нормативната уредба правила и указанията по приложението им, дадени с ППВС № 7/73 г., т. 5, б.“б“, според които способът по чл. 353 ГПК е приложим при невъзможност за теглене на жребий (когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни) или голямо неудобство (например, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения). Относно възможността за теглене на жребий когато делбата се извършва по колена и относно начина на изтегляне на припадащия се на коляното общ дял е постановено решение № 45 от 31. 05. 2018 г. по гр. д. № 2145/2017 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 222 от 6. 12. 2013 г. по гр. д. № 3790/2013 г. на ВКС, 2 г.о. В случай, че при повторното разглеждане на делото съделителите заявят, че не искат извършване на делбата по колена или чрез групирането им по друг начин, то съдът следва да обособи шест дяла (за конституираните по реда на чл. 227 ГПК наследници на ищцата К. А. П. – Б. П. и Й. П. следва да се предвиди общ дял), като във всеки дял включат както земеделски, така и урегулирани поземлени имоти. Съществува такава възможност, тъй като допуснатите до делба земеделски имоти са седем (ако нивата от 13,920 дка, м. „К.“, [населено място] не се раздели на три самостоятелни ниви), а допуснатите до делба урегулирани поземлени имоти са шест. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 14 от 24. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 5/2018 г. на ОС – Сливен, ГО и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: