3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 132 С., 07,02,2014 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. д. № 251/2014 год. Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Д. П. Д., срещу определение № 360/25.10.2013 г. по ч. т. д. № 321/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 904 от 05.08.2013 г. по т. д. № 715/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което се прекратява производството по т. д. № 715/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението на Бургаски апелативен съд е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по т. д. № 715/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд е прекратено, като недопустимо. Въззивната инстанция споделя изводите на окръжния съд, че е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а такъв е недопустим, тъй като в случая не се касае за самостоятелен осъдителен иск, а за такъв, обусловен от иска по чл. 646 ТЗ, като с уважаването на иска по чл. 646 ТЗ даденото би следвало да бъде върнато не на несъстоятелния длъжник, а в масата на несъстоятелността. Това би могло да бъде постигнато чрез предявяването на иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, какъвто обаче с оглед петитума на исковата молба, както и молбата – уточнение относно дадените указания с вх. № 10122/24.06.2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд, няма предявен. Искът с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД би бил приложим само в случаите, когато се касае за парично вземане – чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ и вероятно чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ, какъвто конкретния случай не е. Въззивното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В представеното изложение по допустимост към частната касационна жалба с правно основание чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят е поставил процесуално правни въпроси, като е посочил селективният критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса относно правната квалификация и обвързан ли е съдът от посочено правно основание в исковата молба в аспект на неточно прилагане на закона. Именно до този въпрос се отнасят първите три поставени от жалбоподателя в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК въпроса. Налице са и предпоставките за допускане, тъй като посоченият въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, както и по този въпрос законът е ясен и непротиворечив, а практиката е постоянна, че съдът не е обвързан от посоченото в исковата молба правно основание. Независимо, че в исковата молба и в молбата уточнение искането е за осъждане на ответника да върне владението на процесния имот на ищеца, явно е, че става на въпрос за попълване на масата на несъстоятелността – с уважаването на иска недвижимият имот ще се върне в масата на несъстоятелността, която служи за удовлетворяването на кредиторите на длъжника. Това следва и от заглавната част на исковата молба и на молбата уточнение, в които изрично е посочено, че исковата молба е за попълване на масата на несъстоятелността. След като се търсят последиците на чл. 648 ТЗ, които са резултат от уважен иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /отм./, с който договора за покупко-продажба на недвижим имот между [фирма] и [фирма] /н/ е бил обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелното дружество, то правното средство за връщането на даденото в патримониума на всяка една от страните по сделката е искът по чл. 34 ЗЗД. Т. е. първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и е прекратил като недопустимо производството по делото. Следователно въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд, който да продължи съдопроизводствените действия по предявения иск с правна квалификация чл. 34 ЗЗД. Водим от горното, ВКС-І т.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 360/25.10.2013 г. по ч. т. д. № 321/2013 г. на Бургаски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 360/25.10.2013 г. по ч. т. д. № 321/2013 г. на Бургаски апелативен съд. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: