1
РЕШЕНИЕ
№ 497
София 30.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1946/2009 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба от адв. В. Н. – процесуален представител на ищеца Г. В. К. от [населено място] против въззивно решение №341/21.4.2009 г. по гр.д. № 720/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав.
С определение №314/17.3.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, по въпроса “Следва ли само въз основа на заключението на приетата от съда съдебна кръвногрупова експертиза, с която касаторът не се изключва като вероятен баща на родено дете, да се приеме, че е налице основание за уважаване на иска по чл.41 СК ?”.
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
Ведно с изложението са представени решение №450/05.3.1991 г. по гр.д.№80/1989 г. и решение №513/19.6.1992 г. по гр.д.№531/1992 г., и двете на ВС, ІІ г.о. С първото от посочените решения е прието, че приетите от съда заключения на медицински експертизи – кръвно-групова, левкоцитна, хромозомна, антропологична, с които ответникът не се изключва като вероятен баща народеното от ищцата дете, не са абсолютно основание за уважаване на иска по чл.41 СК. Освен това съдът е приел, че по делото са депозирани свидетелски показания относно личния живот на ищцата, които обаче не са обсъдени с оглед изискванията на чл.188 ГПК/отм/. Второто решение също приема, че искът по чл.41 СК не може да бъде уважен, когато макар и едно от медицинските експертизи(еритроцитна, левкоцитна, хромозомна или антропогична) изключва категорично ответника като възможен биологичен баща на роденото от ищцата дете, независимо че по делото има безспорни доказателства за полови контакти между страните през вероятния период на забременяване на ищцата.
С въззивното решение на Софийски апелативен съд съдът е стигнал до извод, че биологичното бащинство на ответника по иска – касационен жалбоподател на роденото дете не е изключено, напротив конкретната вероятност за бащинство е 90%, с оглед приетата от съда кръвногрупова експертиза. Съдът е обосновал крайния си извод за основателност на иска и с данните от показанията на разпитаните по делото свидетели и данните от съдебната акушеро – гинекологична експертиза.
Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че отговорът на въпроса даден с посочените решения на ВС и ВКС не съдържа противоречие, поради което не дължи произнасяне по въпроса на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а дължи тълкуване на закона с оглед обстоятелствата по делото – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.41 СК – 1985 г.отм./ следва да бъдат съобразени всички ангажирани доказателства – медицински експертизи, свидетелски показания и всички други доказателства относими към правния спор.
По съществото на касационната жалба.
В обжалваното решение въззивната инстанция приема, че искът е основателен. Изводите си САС е обосновал с неоспореното заключение на съдебната акушеро-гинекологична експертиза, даваща вероятната дата на зачеване на детето с възможните отклонения от нея. Изводът е подкрепен и с данните от изслушаната и приета от съда едночленна съдебна кръвногрупова експертиза, сочеща че биологичното бащинство на мъжа не е изключено, с конкретна вероятност за бащинство от 90%. Освен това крайният извод е основан и на данните от показанията на разпитаните по делото свидетели, като тези на свидетелката З. са зачетени, като такива сочещи на интимни отношения между мъжа и жената в периода от месец май - юни 1997 г. до май - юни 1998 г. Относно показанията на разпитания свидетел на мъжа е прието, че същите не опровергават показанията на посочената свидетелка, тъй като установяват само, че мъжът не е живеел с жена, докато свидетелката установява наличие на интимна близост между страните. Не са зачетени възраженията на ответника относно заключението на кръвногруповата експертиза , тъй като приетата група на ответника е “А+”, а не “А2”, но последната се явява подгрупа на група “А”.
В касационната жалба се твърди, че ответникът по иска не е бил призован нито веднъж редовно в първата инстанция, с което е нарушено правото му защита. Оспорва се и начинът на конституиране на детето В.-К. като ищец. По съществото на спора се твърди, че кръвногруповата експертиза е оспорена, тъй като сочи процент, който не дава пълна гаранция за бащинството на ответника по иска, а тази експертиза следва да се счита за опровергана.
Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска. претендират се разноски.
Ответницата по касационната жалба – З. В. К., посредством процесуалния си представител - адв.К., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Депозирана е и писмена защита. Претендират се разноски за трите инстанции.
Ответницата по касационната жалба – В. – К. З. К., действаща чрез законния си представител З. К. и особения си представител – адв.Н., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Контролиращата страна – Д. “Социално подпомагане – К. село” – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на ответниците по касация, писмената защита на процесуалния представител на ответницата по касация З. К. и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Софийския апелативен съд е правилно.
В съответствие с показанията на разпитаната свидетелка А. З. въззивната инстанция е приела, че между касационния жалбоподател и ответницата по касация З. К. е съществувала приятелска и интимна връзка с периода от месец май-юни 1997 г. до месец май-юни 1998 г., която е била демонстрирана по категоричен начин, без страните да са били във фактическо съжителство и без жената да е имала контакти с други мъже. Обосновано е прието, че тези свидетелски показания не са опровергани от показанията на свидетеля С., който установява само, че касационният жалбоподател не е живял с жена.
Законосъобразно и обосновано съдът е стигнал до извод за основателността на иска предвид данните от заключенията на съдебните кръвногрупова и акушеро - гинекологична експертизи, които сочат един значително висок процент на вероятност за бащинство – 90%. Касационният жалбоподател не е оборил тези данни, въпреки че му е била дадена възможност за това. Нещо повече, той се е отказал от извършването на тройна съдебна кръвно – групова експертиза и не е ангажирал други доказателства в подкрепа на твърденията си.
При постановяване на решението си САС се е съобразил с нормата чл.188 ГПК/отм./, и е обсъдил заедно и поотделно всички ангажирали по спора доказателства, стигайки до си крайния извод за основателност на иска.
Неоснователни са всички оплаквания относно твърдяни нарушения на съдопроизводството пред първата инстанция. Предвид характера на въззивното производство по ГПК/отм./, оплаквания за такива нарушения не могат да бъдат предмет на касационното обжалване – ТРОСГК №1/04.01.2001 г. по гр.д.№1/2000 г.
Неоснователни са и оплакванията за конституиране на детето В. – К. като ищец. В съдебно заседание на 05.6.2006 г. пред районния съд е извършено надлежно уточнение на исковата молба.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация З. В. К. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, хипотеза първа от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №341/21.4.2009 г. по гр.д. № 720/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав.
ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН - [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 110, вх.А, ап.17, да заплати на З. В. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 23, вх.А, ап.6, деловодни разноски за касационното производство в размер на 500/петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: