Ключови фрази
Право на добросъвестния владелец на подобренията * подобрения * право на задържане * оттегляне на иск * нищожност на договор за продажба


5

Р Е Ш Е Н И Е

№201

С., 17.10.2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2329 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на на И. Л. К., чрез пълномощника му адвокат И. В., против решение № 529 от 15.11.2012 г., постановено по гр.д. № 850 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 417 от 6.07.2012 г. по гр.д. № 15/2011 г. на Районен съд-Пещера в частта за отхвърляне на направеното от И. Л. К. възражение за задържане на бунгало № * /Ц. чарк/, разположено в УПИ * в кв.* в курортен комплекс „Язовир Б.”-зона „А” върху общинска частна собственост, с площ от * кв.м. до заплащане на подобрения в размер на 31 630 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.232 ГПК, която се отнася за оттеглянето на иск, по отношение на направеното от касатора оттегляне на възражението за право на задържане.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], представлявано от пълномощника си адвокат П. Х., счита, че е неоснователна и претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 160 от 15.04.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
1. допустимо ли е оттегляне на възражение за упражняване на право на задържане, направено от ответника пред въззивната инстанция, без съгласие на ищеца или оттеглянето на възражението се подчиняван на правилата на чл.232 ГПК;
2. налице ли е правен интерес от предявяване на възражение за право на задържане като средство за защита срещу установителен иск за нищожност на сделка.
Въпросите са относими към настоящото дело, по което с първоинстанционното решение е уважен предявения от [фирма], [населено място] против И. Л. К. иск за прогласяване нищожността на сключения между тях договор за покупко-продажба на бунгало № * /Ц. чарк/, разположено в УПИ * в кв.* в курортен комплекс „Язовир Б.”-зона „А” върху общинска частна собственост, с площ от * кв.м. и е отхвърлено направеното от И. Л. К. възражение за задържане на бунгалото до заплащане на подобренията в размер на 31 360 лв., тъй като правото на задържане по чл.91 ЗЗД е приложимо само за движими вещи, но не и за недвижим имот, какъвто е този предмет на нищожния договор. И. К. е атакувал въззивното решение в частта, с която е отхвърлено възражението му за задържане с довод за недопустимост, тъй като такова възражение може да се упражни единствено срещу иск за предаване/връщане/ на съответната вещ, какъвто няма предявен, поради което възражението за задържане е лишено от правен интерес като средство за защита по заявен иск по чл.26 от ЗЗД. В жалбата за първи път се заявява, че страна оттегля възражението си за задържане на имота. Евентуално се поддържа, че ако съдът приеме да разгледа възражението, то следва да приеме, че е основателно предвид установеното извършване на подобрения в процесния имот и наличието на основание за задържане предвид разпоредбите на чл.72, респективно чл.74 от Закона за собствеността, а не с оглед разпоредбата на чл.91 от ЗЗД.
В. съд е приел за неоснователен довода, че е недопустимо упражняване на право на задържане в производство по прогласяване нищожността на договор за вещта, като е изложил съображения, че правото на задържане е субективно, обезпечително право, което всеки добросъвестен владелец може да упражни във всеки исков процес, като целта която се преследва с него е да запази държането на една чужда вещ докато не бъде удовлетворено едно негово вземане, примерно заплащане на подобренията или необходими разноски. Няма пречка правото на задържане да бъде предявено и в производство по претенция за прогласяване на нищожност на придобивното основание-продажбата доколкото, при прогласяване нищожността на договора за продажба се следва връщане на насрещните престации-цената, респективно връщане на вещта. Купувачът по нищожна сделка, в случаите когато има качеството на добросъвестен владелец или е приравнен на такъв има интерес да упражни правото си на задържане докато му бъдат заплатени подобренията. Това право се упражнява срещу собственика-длъжник и гарантира на добросъвестния владелец-кредитор при изплащане на дължимото му обезщетение, да се удовлетвори предпочтително от стойността на имота при условията на чл.136 т.4 от ЗЗД.
На второ място са изложени съображения, че правото на задържане има акцесорен характер и то съществува само и доколкото съществува право на вземане на подобренията или за необходимите разноски, като в случая с отговора си по чл.131 от ГПК ответникът И. К. е заявил пред съда, че упражнява само правото си на задържане предявено под формата на възражение. Същинско възражение за присъждане стойността на направените подобрения няма заявено и прието от съда, не е поставено за разглеждане като предмет на спора при излагане на доклада по реда на чл.146 ал.1 т.2 от ГПК, не е поддържано в хода на производството от ответника, нито е предявено под формата на насрещен иск и по такова възражение за присъждане на подобрения първоинстнационният съд не се е и произнесъл с нарочен диспозитив. Възражението за подобрения и възражението за признаване право на задържане са две отделни възражения, всяко характеризиращо се със самостоятелен фактически състав и основания. Между тях съществува връзка, но основното и водещото е възражението за подобрения. След като в процеса няма заявено под формата на възражение вземане за подобрения, респективно съдът не се е занимавал по съществото му, нито го е признал и е присъдил стойността на подобренията, и след като липсват данни в друг отделен процес да е уважена претенция за подобрения в процесния имот на същия владелец, то правилно е отхвърлено възражението за признаване право на задържане на бунгало №*, защото в крайна сметка няма конкретно съдебно признато вземане за подобрения на владелеца, което да бъде обезпечено чрез признаване правото на задържане на имота, в който тези подобрения са направени.
По отношение на довода, че се оттегля възражението за признаване право на задържане, което се прави за първи път пред въззивната инстанция, и предвид заявеното несъгласие от противната страна с такова оттегляне, то следва да се приеме, че оттеглянето не може да бъде прието и признато от съда дотолкова, доколкото по аргумент от разпоредбата на чл.236 изр.І-во от ГПК, такова оттегляне без съгласието на ответника не може да стане предвид етапа на развитие на който се намира процеса. Затова съдът дължи произнасяне по същество по това възражение, което правилно е било отхвърлено.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Правото на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е акцесорно, обезпечително право на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник – Тълкувателно решение № 48/3.04.1961 г. на ОСГК на ВС. То е самостоятелно, макар съществуването му да е обусловено от наличието на непогасено вземане за подобрения или разноски и последиците от упражняването му са две: отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото съдебно признато вземане и дава привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД за предпочтително удовлетворяване от стойността на задържаната вещ. Правото на задържане следва да се релевира изрично от владелеца чрез възражение и е свързано с вземането за подобрения, предявено по общите правила в първоинстанчционното производство чрез иск или възражение. Възражението за право на задържане може да бъде предявено пред въззивният съд, само ако искът за присъждане на обезщетение за необходими разноски и подобрения е предявен и уважен в отделен процес или е предявен като насрещен иск от ответника по ревандикационния иск - Тълкувателно решение № 1/4.01.2000 г. по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, т.6. Според практиката на ВКС в тази хипотеза е допустимо предявяване пред въззивния съд само на възражението за задържане, но не и на възражение за подобрения – решение № 454/22.10.2010 г. по гр.д. № 765/2010 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 422/17.01.2011 г. по гр.д. № 939/2009 г., ВКС, ІІ г.о.
След като възражението за право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е защитно средство на ответника чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта и се обезпечава вземането за необходими разноски и/или подобрения, то същото може да бъде оттеглено при всяко положение на делото, независимо дали пред първоинстанционния или въззивния съд, като нормата на чл.232, изр.първо ГПК не се прилага.
След като възражението за право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е акцесорно, обезпечително право чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена сума за необходими разноски или подобрения, то същото може да бъде предявено само като защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ.
По основателността на касационната жалба: първоинстанционното и въззивното решение, с които е отхвърлено предявено от И. К. възражение за право на задържане са процесуално недопустими. Правната квалификация на възражението – чл.91 ЗЗД или чл.72, ал.3 ЗС – зависи от характера на вещта: движима или недвижима и задължение на съда е да я определи и да прецени относимите към съответния фактически състав факти. И в двете хипотези обаче правото на задържане отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до запалщане на съответните разноски за вещта, съответно правен интерес от предявяване на възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за връщане на тази вещ. Недопустимо е и самостоятелно предявяване на възражение за право на задържане, ако не е предявен в същото или отделно производство иск или възражение за вземането за разноските за тази вещ. В. съд неправилно е приел от една страна, че е допустимо предявяване на възражение за право на задържане върху вещ по предявен установителен иск за установяване нищожност на договор и без да е предявен по същото или в отделно производство иск или възражение за вземането за разноските за вещта, а от друга страна – че за оттеглянето на предявено възражение за задържане е необходимо съгласието на насрещната страна.
Процесуално недопустимото решение на въззивния съд и потвърденото с него първоинстанционно решение в атакуваната му част за отхвърляне на направеното от И. Л. К. възражение за задържане на бунгало № 2 /Ц. чарк/, разположено в УПИ * в кв.* в курортен комплекс „Язовир Б.”-зона „А” върху общинска частна собственост, с площ от * кв.м. до заплащане на подобрения в размер на 31 630 лв. следва да бъде обезсилено, а съдебното производство в тази част – прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 529 от 15.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 850 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пазарджик и потвърденото с него решение № 417 от 6.07.2012 г. по гр.д. № 15/2011 г. на Районен съд-Пещера в частта за отхвърляне на направеното от И. Л. К. по предявения от [фирма], [населено място] против И. Л. К. иск за прогласяване нищожност на писмен договор за покупко-продажба от 16.06.2000 г. възражение за задържане на бунгало № * /Ц. чарк/, разположено в УПИ * в кв.* в курортен комплекс „Язовир Б.”-зона „А” върху общинска частна собственост, с площ от * кв.м. до заплащане на подобрения в размер на 31 630 лв., като ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: