5 Р Е Ш Е Н И Е № 125 София,22.10.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 184/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 166 от 07.04.2015 г. по настоящото дело, на основание чл. 280,ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на решение № ІІІ-154 от 17.11.2011 г. по гр. д. № 1420/2011 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на него сключеният между И. В. Алексиева, П. Я. А. и Я. П. М., всички от [населено място], договор за дарение на два недвижими имота – апартамент № 32 и апартамент № 33, находящи се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, обективиран в нотариален акт № 63, том ХVІІ, рег. № 12564, нот. д. № 2132/2008 г. на Нотариус Б. Д., № 324, с район на действие – района на Айтоски районен съд, за собствената на ответницата И. В. Алексиева ½ идеална част от тези имоти. Като релевантен за допускането на касационния контрол е приет въпросът: Може ли по реда на чл. 135 ЗЗД да се обяви за недействителна цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, за личен дълг на единия съпруг. По отношение на допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение касаторите поддържат неправилност на същото поради нарушение на материалния закон (чл. 19 и чл. 25, ал. 2 СК /отм./), изразяващо се в това, че процесната сделка е прогласена за относително недействителна изцяло, в т. ч. и за собствената на ответницата И. В. Алексиева ½ идеална част, а не само за собствената на ответника-длъжник П. Я. ½ идеална част, което е в противоречие с трайно установената съдебна практика. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 09.02.2012 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за дарение на процесните два апартамента е уважен и по отношение на собствената на ответницата И. В. Алексиева ½ идеална част от имотите, въззивният съд, позовавайки се на бездяловия характер на съпружеската имуществена общност (каквато именно представляват двата имота на ответниците-съпрузи), е приел, че разпоредителната сделка за тях следва да бъде обявена за недействителна изцяло, а не само за собствената на съпруга-длъжник ½ идеална част. Съдебният състав е застъпил становището, че притежаваната от съпругата-недлъжник идеална част в собствеността на имотите подлежи на съобразяване единствено при провеждане на самото изпълнение, предмет на изрична регламентация в Глава 44 на ГПК „Изпълнение върху вещи в СИО”. Настоящият състав намира, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и формираната по приложението му задължителна съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В посочения тълкувателен акт, постановен по поставен именно във връзка с конкретното дело въпрос, е прието, че ищецът по П. иск има материалноправната легитимация на кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане само по отношение на съпруга-длъжник, но не и по отношение на другия съпруг - ответник, нямащ качеството на длъжник, от което произтича действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна и съответно невъзможността да бъде уважен П. иск по отношение на съпруга-недлъжник. Това становище е обосновано с аргумента, че след като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането и че с уважаването на иска по чл.135 ЗЗД сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява. С оглед отговора на значимия за делото въпрос, даден в цитираната задължителна съдебна практика, в частта, с която предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е уважен по отношение на собствената на ответницата И. В. Алексиева ½ идеална част от процесните имоти, въззивното решение е неправилно. Предвид безспорния по делото факт, че ищецът [фирма], [населено място] е кредитор с вземане само към съпруга П. Я. А., в качеството му на едноличен търговец [фирма], прогласяването на сделката за относително недействителна и по отношение на притежаваната от съпругата-недлъжник И. В. Алексиева идеална част от двата процесни имота е незаконосъобразно. Ето защо, в посочената част въззивният акт следва да бъде отменен, а предявеният иск – отхвърлен. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на касаторите направените за настоящото производство разноски, възлизащи на сумата 252.05 лв. – платени държавни такси за допускане на касационното обжалване и за разглеждане на жалбата в допуснатата й част. От своя страна, касаторите дължат на ответника по касация, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за касационното производство (за недопуснатата част от въззивното решение) в размер на сумата 180 лв., т. е. в размер на половината от уговореното адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 06.02.2012 г., чието заплащане се установява от преводно нареждане от същата дата, издадено от Банка „П.”. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ІІІ-154 от 17.11.2011 г. по гр. д. № 1420/2011 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на него сключеният между И. В. Алексиева, П. Я. А. и Я. П. М., всички от [населено място], договор за дарение на два недвижими имота – апартамент № 32 и апартамент № 33, находящи се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, обективиран в нотариален акт № 63, том ХVІІ, рег. № 12564, нот. д. № 2132/2008 г. на Нотариус Б. Д., № 324, с район на действие – района на Айтоски районен съд, за собствената на ответницата И. В. Алексиева ½ идеална част от тези имоти, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на него сключеният между И. В. Алексиева, П. Я. А. и Я. П. М., всички от [населено място] договор за дарение на два недвижими имота – апартамент № 32 и апартамент № 33, находящи се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, обективиран в нотариален акт № 63, том ХVІІ, рег. № 12564, нот. д. № 2132/2008 г. на Нотариус Б. Д., № 324, с район на действие – района на Айтоски районен съд, за собствената на ответницата И. В. Алексиева ½ идеална част от тези имоти. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „А.-Б.” 84-86, да заплати на И. В. Алексиева, П. Я. А. и Я. П. М., всички от [населено място] разноски по настоящото дело в размер на сумата 252.05 лв. (двеста петдесет и два лева и пет стотинки). ОСЪЖДА И. В. Алексиева, П. Я. А. и Я. П. М., всички от [населено място], да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „А.-Б.” 84-86 разноски по настоящото дело в размер на сумата 180 (сто и осемдесет лева). Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: