2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 51 София,14.02.2022 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 855/2021
година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място] срещу решение № 12239 от 30.10.2020 г. по т. д. № 5726/2019 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав решение № 1496 от 16.08.2019 г. по т. д. № 693/2018 г., с което предявените от Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение „Свети Иван Рилски“ ЕАД (УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД), [населено място] срещу НОЗК обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени за: сумата 129 124 лв. – стойност на извършена и отчетена за м. март 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата 38 618.11 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 01.05.2015 г. - 10.04.2018г.; сумата 46 236 лв. – стойност на извършена и отчетена за м. април 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата 13 442.41 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 31. 05. 2015 г. - 10. 04. 2018 г.; сумата 121 968 лв. – стойност на извършена и отчетена за м. май 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата 34 408.83 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 01. 07. 2015 г. - 10. 04. 2018 г.; сумата 190 264 лв. – стойност на извършена и отчетена за м. юни 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата 52 087.55 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 31. 07. 2015 г. - 10. 04. 2018 г.; сумата 52 732 лв. – стойност на извършена и отчетена за м. август 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата 13 526.29 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 01. 10. 2015 г. - 10. 04. 2018 г.; сумата 37 469 лв. – стойност на извършена и отчетена за м. октомври 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата 8 975.09 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 01. 12. 2015 г. - 10. 04. 2018 г.; сумата 64 705 лв. – стойност на извършена и отчетена за м. ноември 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата 14 958.81 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 31. 12. 2015 г. - 10. 04. 2018 г.; сумата 112 270 лв. – стойност на извършена и отчетена за м. декември 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата 24 987.19 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 31. 01. 2016 г. - 10. 04. 2018 г.; сумата 3 053 лв. –стойност на извършена и отчетена за м. януари 2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата 654.01 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 01. 03. 2016 г. - 10. 04. 2018 г., ведно със законните лихви за забава върху всички претендирани главници, считано от датата на завеждането на исковете – 11. 04. 2018 г., до окончателното им изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно и моли за отмяната му и за отхвърляне на предявените искове. Изразява несъгласие с извода за дължимост на претендираните суми, като подробно аргументира застъпваната и пред инстанциите по същество своя теза, че НЗОК не дължи заплащане на стойности над определените в Приложение № 2 към ИД № 22-2451/23.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и допълнителните споразумения към него. Твърди, че решаващият състав бланкетно е описал и неправилно е възприел разпоредби от относимата към случая нормативна уредба, както и че не е съобразил постановеното от Конституционния съд на Република България решение № 2 от 22.02.2007 г., според което обхватът и обемът на пакета здравни дейности не са неограничени. В касационната жалба е заявено изрично оплакване и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на съдържащия се във въззивната жалба довод, че е предвиден ред за заплащане на т. н. „надлимитни“ дейности, основната предпоставка за което е наличието на средства за закупуването им и на решение на Надзорния съвет на НЗОК.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички заявени във въззивната жалба оплаквания на въззивника; 2. Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 от КРБ не са неограничени“.
По отношение на първия въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – задължителна (ППВС № 1/53 г. и Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и казуална (конкретно посочени решения по чл. 290 ГПК), а за втория въпрос – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с позоваване на решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България.
Освен това, касаторът счита, че обжалваният акт е и очевидно неправилен поради неправилно прилагане на относимата за случая нормативна уредба.
Ответникът по касация – Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение „Свети Иван Рилски“ ЕАД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 08.04.2021 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е частично недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С оглед обстоятелството, че цената на обективно съединения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 3 053 лв. – стойност на извършена и отчетена за м. януари 2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 654.01 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 01. 03. 2016 г. - 10. 04. 2018 г., е под установения в закона минимален размер 20 000 лв. за търговските дела, каквото е и настоящото, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Ето защо, по отношение на тези искове касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По касационната жалба в допустимата й част:
В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че: Между страните, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, е сключен индивидуален договор № 22-2451/23.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, по който е налице надлежно изпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне на медицинските услуги, претендирани за заплащане по делото.
За да отговори на спорния по делото въпрос дали надлимитната стойност е дължима, решаващият състав е извършил задълбочен анализ на действалата през процесния период нормативна уредба, регулираща предоставяния на здравноосигурените лица пакет от медицински услуги – чл. 52 от Конституцията на РБ, ЗЗО, ПМС № 57/16.03.2015 г., с което е приета методиката за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО и Националния рамков договор за 2015 г. С оглед императивната правна регламентация на отношенията в здравеопазването, съдът е приел, че установените лимити за клинични пътеки не могат да ограничат регламентирания с чл. 4 ЗЗО свободен достъп на здравно осигурените лица до медицинска помощ, както и до свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК - чл. 35 ЗЗО. Според съдебния състав, като изпълнител на болнична медицинска помощ, ищецът не може, в рамките на гарантирания здравен пакет, да откаже предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурените лица на каквото й да е основание, включително и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Поради това е направил извод, че превишавайки установените лимити, болницата не е допуснала неизпълнение на договора, като не е надхвърлила обема на възложената й работа и че липсва основание за неплащане на дейностите по клинични пътеки, извършени и отчетени над определените за съответния период лимитни стойности.
Като неоснователно въззивният съд е преценил и оплакването на НЗОК във връзка с решение № 493 от 12. 01. 2018 г. по адм. д. № 11702/2016 г. на ВАС, Шесто отделение, с което е потвърдено решение № 5750 от 29. 08. 2016 г. по адм.д. № 7527/2015 г. на АССГ за обявяване нищожността на решение № РД-НС-04-9/27. 01. 2015 г. на НС на НЗОК в частта му по т. 2 и т. 3. В тази връзка са изложени подробни съображения за относимост на посочения съдебен акт и към процесните отношения и страни.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая тези изисквания не са изпълнени.
Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на делото в смисъла, разяснен в тълкувателния акт. По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че по своето естество същият представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, което е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Освен това, въпросът не кореспондира с мотивите на решението. Доводът, за който касаторът твърди, че не е обсъден, касае именно спорния по делото въпрос подлежат ли на заплащане надлимитните дейности, по който въпрос съдът е изложил подробни съображения на база задълбочен анализ на релевантната правна уредба.
Неудовлетворяващ общото изискване за достъп до касация е и вторият въпрос в изложението. От мотивите на акта се установява, че решаващият състав на Софийски апелативен съд не е приел, че правото на задължително здравно осигуряване гарантира неограничен достъп на гражданите до медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. Следователно, въпросът, свързан с приложимостта на чл. 52 от Конституцията на РБ, е поставен хипотетично. Отделно от това, не е налице поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие на въззивното решение с приетото от Конституционния съд на РБ решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. В това решение не се съдържа произнасяне по въпроса, свързан със задължението на НЗОК да заплати на изпълнителите на медицинска помощ извършените медицински дейности в обхвата на чл. 45 ЗЗО, надвишаващи лимитите по приложение № 2 към сключените на основание чл. 59 ЗЗО индивидуални договори. Предмет на цитираното решение е конституционосъобразността на Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г.
На последно място, не е налице и бланкетно заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с оплакванията в касационната жалба и поддържаните пред първата и въззивната инстанция доводи, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“.
Поради всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение „Свети Иван Рилски“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място] срещу решение № 12239 от 30.10.2020 г. по т. д. № 5726/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 053 лв. – стойност на извършена и отчетена за м. януари 2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки и на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 654.01 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 01. 03. 2016 г. - 10. 04. 2018 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12239 от 30.10.2020 г. по т. д. № 5726/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, [населено място], съдебен адрес: РЗОК, [населено място], [улица] да заплати на Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение „Свети Иван Рилски“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за настоящото производство (юрисконсултско възнаграждение) в размер на сумата 300 (триста) лева.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|