Р Е Ш Е Н И Е № 372 София, 30 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно дело № 1205 / 2012 год. Касационното производство е образувано по жалба от подс. И. Д. Б., депозирана чрез защитника му, срещу въззивно решение № 55 от 14. 05. 2012 година, постановено по ВНОХД № 59 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират и трите касационни основания, като основно се изтъкват доводи за наличие на хипотезата на чл. 12 от НК и неизпълнение на задълженията на въззивния съд по чл. 339, ал. 2 от НПК. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде изменен атакувания съдебен акт с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание с приложение на института на условното осъждане, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Частният обвинител и граждански ищец Х. К. П. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. От същият е постъпила касационна жалба депозирана извън срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и директно, до ВКС. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, поддържа становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия Б.. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Варна в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното: С присъда № 3 от 16. 01. 2012 год. постановена по НОХД № 1453 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, подс. Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58, б. „а” във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата, подс. Б. бил осъден и да заплати на гражданския ищец Х. К. П. сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законните последици, като иска бил отхвърлен до пълния си предявен размер от 20 000 лева. Присъдата била обжалвана от подс. Б., като с атакуваното въззивно решение № 55 от 14. 05. 2012 год. постановено по ВНОХД № 59 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр. Варна, същата била потвърдена изцяло. Касационната инстанция намира, релевираните доводи в касационата жалба на подс. Б. за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 от НПК, в претендираното им от касатора съдържание. Това е така, поради следните съображения: Липсва твърдяното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Приетите за установени фактически положения обуславят съставомерност на деянието по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, т.е., материалния закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, респективно, оправдаване на подсъдимия, тъй като в случая, хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК не е налице. Това е така защото, въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Окръжен съд – гр. Варна, така и Апелативен съд – гр. Варна, законосъобразно са приели, че вината и авторството на престъплението в чието извършване подс. Б. е бил признат за виновен, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират и допълват - показанията на разпитаните по делото свидетели /в частност, Д. И., Д. Д., В. В. и Г.В./, заключенията по съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи, събраните писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от апелативния съд, така и от окръжния съд, при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК, поради и което възраженията на защитата на подс. Б. за неизпълнение на задълженията на съдилищата по фактите вменени им по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, не могат да бъдат споделени. Апелативен съд – гр. Варна особено аргументирано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК не може да бъде изведена от установената по делото, доказателствена база – когато подс. Б. съоръжен с процесната метална ножица се е намесил в разразилия се конфликт и е нанесъл удар по главата на пострадалия, счупвайки черепа му, непосредствено противоправно нападение насочено срещу него или пътуващите с него лица, не е имало. Пострадалият Петров /невъоръжен/, се е намирал в близост до автомобила с който е пътувал, свид. Г. В. и В. В. са били „избутани” от свид. Д. Д. встрани, а свид. Д. И. не е предприемал каквито и да е било действия с агресивна насоченост. Липсата на условията на неизбежната отбрана пък от своя страна, изключва въпроса дали е налице превишаване на нейните предели поради уплаха или смущение, поради и което, искането на защитата за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, не може да бъде удовлетворено. Както бе посочено и по-горе, липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, като същевременно не са били и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК. Липсва и допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Б. наказание, е било релевирано и пред въззивната инстанция. Апелативен съд – гр. Варна е изложил аргументирани съждения за неоснователността на оплакването, като мотивите на въззивния съд в тази насока биват споделяни и от касационната инстанция. Наложеното на подсъдимия наказание, определено при условията на чл. 58, б. „а” във вр. с чл. 55, ал. 1 , т. 1 от НК в размер на четири години „лишаване от свобода”, не носи белезите на явната несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. Искането на защитата на подсъдимия Б. за намаляване размера на наложеното на последния наказание, изпълнението на което да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, не може да бъде удовлетворено, тъй като евентуалното му уважаване би било в явен разрез с целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Жалбата на частният обвинител и граждански ищец депозирана пред настоящата инстанция не следва да бъде разглеждана, като подадена извън срока по чл. 350, ал. 2 от НПК. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55 от 14. 05. 2012 година, постановено по ВНОХД № 59 / 2012 год. по описа на Апелативен съд –гр. Варна. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х. К. П. срещу горепосоченото въззивно решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.