Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 349   София, 05 юли 2010 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година,  в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                        ЧЛЕ НОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                      при секретаря..................................Аврора Караджова................................. и в присъствието на прокурора ................Явор Гебов............................, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело   № 259/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Производството е образувано по касационни жалби на подс. С. С. и на защитата му, срещу въззивна присъда № 68 от 12.02.2010г., постановена по внохд № 335/09г. по описа на ОС-Благоевград. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбите са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Намира за несъстоятелни твърденията за неправилно приложениe на материалния закон и за липсата на преки доказателства. Моли за потвърждаване на осъдителната присъда. Адвокат Пандева, която е защитник на подсъдимия не се явявя пред касационната инстанция, но е депозирала писмено становище, с което поддържа касационната жалба и допълнението към нея, като счита, че атакуваната присъда е неправилна и следва да бъде отменена. Подсъдимият С. , моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда № 1* от 31.03.2009г., постановена по нохд №134/08г., РС-Разлог , е признал подсъдимия С. Х. С. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК. С въззивна присъда № 68 от 12.02.2010г., постановена по внохд № 335/09г., ОС-Благоевград, е отменил изцяло атакуваната пред него присъда, като е постановил нова, с която е признал подсъдимия С за виновен в това, че на 21.07.2007г. в гр. Б., при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ-мобилен телефон “Нокиа 3310”, на стойност 35 лева, от владението на И. П. , без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим. Касационната жалба е неоснователна. Двете, решаващи инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Различната оценка, която са дали на доказателствените източници е довела и до различия в правните им изводистановената фактология е идентична, но въззивната инстанция за разлика от първия съд е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност, окръжният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение. Приетите от Окръжен съд-Благоевград факти, правилно са били подведени под нормата на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК, за което престъпление подсъдимият е бил признат за виновен. Въззивната инстанция е обсъдила с необходимата задълбоченост доказателствата, събрани с годни доказателствени източници. Правилно, окръжният съд е интерпретирал гласните доказателствени средства, при това в контекста на съвкупната доказателства маса, съдържаща писмени и веществени доказателства. В по-голямата ми част доводите, които се релевират с жалбата са свързани с анализ на доказателствата, което сочи на твърдения за необоснованост на въззивната присъда. Тези оплаквания не биха могли да бъдат предмет на обсъждане от настоящия състав, тъй като необосноваността не е сред касационните основания. Въззивната инстанция, която освен контролна разглежда делото и по същество, е обективирала по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградила вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 от НПК и чл.305, ал.3 от НПК, окръжният съд е обсъдил доказателствените източници, като е изложил мотиви защо кредитира едни от тях и не дава вяра на други. Изцяло се споделят аргументите на съда, касателно приетия за установен механизъм на извършване на деянието, авторството на подсъдимия и индивидуализацията на предмета на престъплението, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряне в настоящия акт. Предвид гореизложената, атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като е правилна и законосъобразноа Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 68 от 12.02.2010г., постановена по внохд № 335/09г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: