Р Е Ш Е Н И Е № 485 София, 13 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1555/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Ф. А. М., депозирана чрез защитника му – адв. А., срещу въззивно решение от 08.07.2014г., постановено по внохд № 157/14г. по описа на Софийски апелативен съд. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Навеждат се доводи за нарушение на императивните изисквания относно условията и реда за съхраняване и унищожаване на въпросните наркотични вещества, както и за вземане на представителни проби от тях, и по-конкретно на разпоредбите на чл. 112, ал. 2 НПК и чл. 339, ал. 2 НПК. Изложени са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата. Оплакванията, свързани с нарушения при оценката на доказателствата, се изразяват в непълен анализ и превратно тълкуване на доказателствата, което е довело и до незаконосъобразни правни изводи. Декларативно се навежда оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на обжалвания въззивен акт и постановяването на оправдателен такъв, алтернативно защитата пледира за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на решението. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП моли жалбата да се остави без уважение, тъй като не са налице посочените в нея касационни основания. Акцентира върху обстоятелството, че въззивната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения, тъй като е извършила пълна и обективна проверка на доказателствата и е изпълнила процесуалните си задължения, включително и тези по чл. 339, ал. 2 НПК. Подчертава, че въззивният съд е предоставил аргументирани и убедителни отговори на възраженията на защитата. Прави искане за потвърждаване на решението на въззивната инстанция. Защитата на подсъдимия поддържа изцяло депозираната жалба и моли същата да бъде уважена. Посочва, че са налице всички касационни основания и пледира за отмяна на въззивното решение и признаване на подзащитния му за невиновен, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане или изменение на решението на САС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 340 от 27.01.2014г., постановена по н.о.х.д. № 169/2013г., Окръжен съд - Благоевград е признал подсъдимия Ф. А. М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, хип. 3 и т.4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и „глоба” в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 257 от 08.07.2014г., постановено по в.н.о.х.д. № 257/2014г., Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната първоинстанционна присъда. Касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. От значение е да се очертаят пределите на касационната проверка, предвид изложението в жалбата. Независимо от нейния обем - шест страници, конкретни доводи, в подкрепа на поддържаното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се съдържат. Декларативно е посочено, че е наложено явно несправедливо наказание. В останалата част защитата изразява собствено становище по фактологията, дава собствена оценка на доказателствата, от която извежда правни изводи за недоказаност на обвинението. Касационната проверка е по отношение на въззивния съдебен акт и е в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, след извършен от него доказателствен анализ и направените правни изводи. Доколкото в жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с аналитичната си дейност и нарушения на материалния закон, следва да се даде отговор в настоящото решение. Въззивният съдебен акт, който в случая е решение следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. В мотивната част на всяко решение, с което се потвърждава първоинстанционна присъда, е необходимо да бъдат посочени основанията, поради които не се приемат доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. В настоящия казус, второинстанционният съд в решението си изключително подробно, аргументирано и убедително е отговорил на всички наведени от защитата възражения, като по този начин е изпълнил процесуалните си задължения и постановеният въззивен акт отговаря на законоустановените изисквания за съдържание, поради което отправените възражения от защитата на подсъдимото лице са изцяло неоснователни. Напълно несъстоятелно е изложеното твърдение за превратна оценка на доказателствената съвкупност. Въззивният съд, в рамките на събрания от първата инстанция възможен доказателствен обем, е извършил самостоятелен, обстоен, всестранен, задълбочен и прецизен анализ на доказателствената маса поотделно и в съвкупност, което е обусловило и приемането на фактическа обстановка, идентична с установената от първата инстанция. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от апелативния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, е правилен и в унисон с изискванията на горепосочените законови текстове. Въззивният съд от една страна е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените източници, като приетите фактически положения не излизат извън фактологията, очертана с обвинителния акт. Доказателствената дейност на въззивния съд не търпи критики, тъй като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Видно от мотивната част на решението всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена проверка и внимателна оценка, като детайлен и обстоятелствен е анализът на доказателствата, относими за изясняване авторството на деянието и наличието на активен компонент диацетилморфин в предадените доброволно шест броя прахообразни вещества. Второинстанционният съд е направил подробен и убедителен анализ на изготвените физикохимични експертизи, като е стигнал до идентичен краен извод, с този на първостепенния съд, поради което се и солидаризирал с него. Правилен е възприетият от въззивната инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки логическата вътрешна последователност на данните, установявани със съответните доказателствени средства, като и тяхната кореспонденция - подкрепяща или опровергаващи ги, с останалите доказателствени източници. Неоснователно е отразеното твърдение в жалбата за порочно съхранение на инкриминираните наркотични вещества. Не се установяват абсолютно никакви нарушения във връзка със съхранението и идентичността на въпросните наркотични вещества. На първо място, описаните в Протоколите за доброволно предаване общо шест броя топчета са напълно идентични с тези, които са били предоставени за съхранение и предварително изследване с Експертиза № Н - 155 от 20.09.2012 г., изготвена от вещо лице У. Д. в НТЛ при ОДМВР - Благоевград, които след това са били обект на изследване в НИКК на МВР – С. с Експертиза – Протокол № 13/НАР – 121 (с вещо лице Д. Д.), и с последваща нова ФХЕ, изготвена от вещите лица Л. С. и С. Й. (л. 99-102 от съд. дело). Това обстоятелство категорично и безспорно се установява от изготвените и приети по делото експертни заключения по последните две ФХЕ, изготвени в НИКК на МВР – С., които напълно се подкрепят и кореспондират с изложените изключително обстоятелствени и мотивирани становища на вещите лица в съдебно заседание, които подробно обясняват методологията и начина на изследване, както и че предадените шест броя топчета за изследване по първата ФХЕ са напълно идентични с тези, които са били изследвани и след това. В подкрепа на това твърдение се посочва, че при наличие на съмнение относно теглото на наркотичните вещества следва да се подчертае, че химическите анализи са деструктивни, т.е. изразходва се част от веществото, и следва като първоначално нето тегло на обектите да се приеме теглото им преди започване на анализите, а именно теглото, определено в Експертиза № Н - 155 от 20.09.2012 г. на НТЛ при ОДМВР – Благоевград. Видно от експертното заключение, на вещото лице са били предадени два обекта, представляващи бели хартиени пликове с лепенки с надпис ВД по ДП № 824/12г., съответно обект 1 от 14-08.2012г. и обект №2 от 15.08.2012г., доброволно предаване на пакетчета с кафяво прахообразно вещество, с подписи на вещо лице и предал. На следващо място, предадените обекти от разследващия полицай за последващо изследване с № 1.1 до № 1.5 и № 2 са били запечатани в полиетиленов плик с етикет с надпис в бял хартиен пощенски плик, ведно с препис от първоначалното експертно изследване, като нетната маса на всички обекти е идентична с тази по първоначалната и по новата ФХЕ. От което следва извод, че предадените доброволно шест броя топчета са запечатени, съхранявани по надлежния процесуален ред, предоставени от надлежен орган – разследващ полицай и изпратени за изследване в лабораторията към НИКК на МВР - С.. Необходимо е да се отбележи, че гореизложеното твърдение се подкрепя и от Писмо с № ДП 824/12 от 18.02.2013 г. на ОДМВР – Благоевград (л. 162 от досъдебното производство) до ЦМУ, Отдел „МРР – НОП”, с което са изпратени на съхранение инкриминираните и предадени доброволно наркотични вещества – веществени доказателства, поставени в прозрачно найлоново пликче, запечатано с попълнен самозалепващ етикет с надпис „Случай № 2012-04667, Пакет № PKG-010844” и подпечатано с два восъчни печата с надписи „МВР НИКК Наркотици”; от Протокол № 27094/28.02.2013 г., инкриминираните наркотични вещества са предадени за съхранение на ЦМУ, Отдел „МРР – НОП” (л. 163 от досъдебното производство); от Приемателно-предавателен протокол № 27094а/28.11.2013 г. (л. 89 от първоинстанционното производство) инкриминираните шест броя найлонови пликчета, със съдържание наркотично вещество, с нетно тегло 3,593 гр., с който са предадени на служител в ОС – Благоевград и от Протокол № 27094б/03.12.2013 г. (л. 105 от първоинстанционното произвдство), с който отново са върнати за съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР – НОП”. С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав не констатира допуснати нарушения при начина на съхранение на инкриминираните наркотични вещества, поради което приема за неоснователни възраженията на защитата, както и тези относно изготвените и приети по делото физикохимични експертизи. Идентични доводи са били релевирани и в рамките на въззивното производство, като апелативният съд ги е обсъдил задълбочено и подробно и е дал убедителни отговори, с необходимата аргументация за неприемането им, които изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо преповтарянето им. С оглед изложените по-горе съображения не може да се приеме, че решаващите съдилища са допуснали съществено процесуално нарушение, касателно дейността си по оценка на доказателствата и доказателствените средства, което от своя страна да е обусловило неправилно приложение на материалния закон. Съдилищата са формирали волята си, спазвайки законоустановените за това правила и са оценили доказателствата съобразно действителното им съдържание, и логическата им взаимовръзка, в резултат на което са установили фактология, която е в основата на правилно изведени правни изводи, а именно, че с действията си подсъдимият Ф. А. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 354а, ал.2, изр.2, хип. 3 и т.4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 29, ал.1, б. „б” НК. Твърденията в искането, че актовете на решаващите съдилища почиват на предположения, освен, че са неоснователни, са и декларативни, без да са посочени аргументи в полза на същите. С искането се прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ф. М. наказание, но същото е декларативно заявено, без наличието на подкрепяща ги аргументация. Такива не са развити и в съдебното заседание пред касационната инстанция, поради което проблематиката, касаеща наложеното на подсъдимия наказание и начина на неговото изпълнение, не могат да бъдат предмет на коментар в настоящия съдебен акт. В обобщение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна и като такава не би могла да бъде уважена. Това обуславя оставяне в сила на въззивното решение, постановено от Софийски апелативен съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 257 от 08.07.2014г., постановено по в.н.о.х.д. № 257/2014г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: