4 Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 21 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лозан Панов ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №64 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу присъда №310 от 24.11.2015 г., постановена по ВНОХД №3776/2015 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVII въззивен състав, с която е отменена изцяло присъда, постановена на 05.12.2014 г. по НОХД №6432/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114 наказателен състав и подсъдимият И. Е. И. е признат за невиновен в това, че на 13.08.2012 г., около 17 часа, в [населено място],[жк], /блок/ се е заканил с убийство на Р. Н. И. и тази закана е възбудила основателен страх за осъществяването й, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НК. С въззивната присъда подсъдимият И. е признат за невиновен в това, че на 23.08.2012 г., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в телефонен разговор се е заканил с убийство на П. А. Т. и тази закана е възбудила основателен страх за осъществяването й, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НК. С въззивната присъда съдът е постановил направените в хода на наказателно производство разноски да останат за сметка на Държавата. В касационния протест и допълнителните съображения към него се сочат касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила като не е провел разпит на свидетелката Р. И. и по този начин не е събрал относими към предмета на производството доказателства. Като такова нарушение се посочва и това, че съдът не е обсъдил доказателствата, относими към личността на подсъдимия и конкретно тези, установяващи предходно агресивно поведение на И. по отношение на двамата пострадали. В протеста се оспорват и изводите на въззивния съд, че липсват доказателства за осъществяването на второто инкриминирано деяние (с пострадал Т.), като се поддържа че е нормално то да се установи единствено въз основа на неговите свидетелски показания и да липсват други подкрепящи ги доказателства. В касационния протест и допълнението към него не са посочени данни, които да подкрепят касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. С протеста се моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен и се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство прокурорът поддържа протеста и предлага да бъде уважен. Твърди, че въззивният съд не е отстранил съществуващи противоречия по отношение на фактите по делото, а същите са могли да бъдат преодолени чрез разпит на свидетели. Защитникът на подсъдимия моли да бъде потвърден въззивния съдебен акт. Поддържа, че присъдата е законосъобразна и е постановена при спазване на предвидените в процесуалния закон изисквания. Моли при преценка на основателността на касационния протест да бъде отчетено това, че предмет на производството са инкриминирани деяния, които са били част от усложнени семейни отношения, възникнали след развод. Поддържа, че в хода на производството всеки един от пострадалите е заявил категорично, че не е изпитал страх от действията на подсъдимия, както и към момента отношенията между пострадалата и подсъдимия са подобрени и същите живеят заедно. Предлага въззивната присъда да бъде потвърдена. Подсъдимият И. твърди, че е невинен. Поддържа, че се е грижил за семейството си и моли оправдателната присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационния протест е неоснователен. По оплакването за допуснати нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и е направила пълен и верен анализ на доказателствените искания. В хода наказателното производство са събрани всички допустими и относими към предмета на делото доказателства и са изяснени в максимална степен релевантните факти. При преглед на доказателствените източници се установява, че съществува сериозно противоречие между показанията на основните свидетели- пострадалите Р. И. и Т., дадени на различните фази на процеса. В хода на досъдебното производство и двамата са депозирали показания, които съдържат конкретна информация за действията на подсъдимия, отправените заплашителни изрази и предизвиканата въз основа на тях реакция у всеки от пострадалите. Същите свидетели, в показанията си дадени в хода на съдебното следствие, са категорични, че на инкриминираните дати не са били заплашвани от подсъдимия И. и не са изпитвали страх от действията му. При тези две противоречиви групи доказателства, въззивният съд законосъобразно е приобщил към доказателствената съвкупност всички показания на И. и Т. и след това подробно ги е обсъдил, като е преценил, че не може да обоснове своя съдебен акт само върху показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство. Стандартите, установени с КЗПЧ изискват в рамките на наказателното производство събирането и проверката на доказателствата да бъде осъществявано при условията на открит и състезателен процес. Досъдебното производство не носи характеристиките на този процес, което е и основание събраните в неговите рамки гласни доказателства да могат да бъдат използвани за установяване на релевантните факти само ако са проверени в рамките на съдебната фаза или са подкрепени от други доказателства. Това е и основанието законодателят по изричен начин в разпоредбата на чл.281, ал.8 НПК да посочи, че осъдителна присъда не може да се основава единствено на доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които са били приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК. Ето защо и касационната инстанция прие, че правилно въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.281, ал.8 НПК, като е преценил, че не може осъдителната присъда да почива само на тези доказателствени източници. Верни са изводите на съда и за това, че показанията от досъдебното производство на И. и Т., не се подкрепят от други доказателства. В подкрепа на този извод е и това, че присъствалите на мястото, където обвинението твърди че е осъществено първото инкриминирано деяние, свидетели Т. и К. поддържат, че нямат спомен за случилото се, а другия свидетел- очевидец- И. И. е категорична, че не е възприела заплахи от страна на подсъдимия и той не е отправил към пострадалата отразените в обвинителния акт изрази. По същият начин показанията от досъдебното производство на втория пострадал Т. не се подкрепят от други доказателства, а и не съществува възможност да бъдат събрани нови такива, които да ги потвърдят или опровергаят. Касационната инстанция не възприе и оплакванията, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила като не е събрал важни за изхода на делото доказателства и не е провел повторен разпит на свидетелите Т. и И. И.. Вярно е, че в наказателното производство за въззивният съд съществува задължение да събере всички относими към предмета на делото доказателства и неизпълнението му представлява нарушение на процесуални правила. Това негово задължение възниква единствено когато първостепенният съд е допуснал доказателствени пропуски или когато е необходимо да бъдат отстранени противоречия или да бъдат проверени, събрани вече доказателства. При внимателен преглед на проведеното първоинстанционно съдебно следствие може да бъде направен извод, че в неговите рамки са събрани всички относими към предмета на делото доказателства, включително са приобщени гласните такива, дадени в хода на досъдебното производство. Събраният доказателствен материал не е могъл да бъде допълнително попълнен от въззивната инстанция, като касационният съд прие, че въззивният съд правилно е преценил, че не се налага събирането на нови доказателства. В отговор на оплакванията, отразени в касационната жалба, следва да се посочи, че е било безпредметно да бъде провеждан нов разпит на пострадалите свидетели, тъй като те още пред първата инстанция са дали подробни показания, в които са категорични, че не са получавали заплахи от подсъдимия. В заключение следва да бъде посочено и това, че практиката на ВКС е непротиворечива по отношение на това, че въззивният съд не е длъжен да събира нови доказателства или да провежда допълнително въззивно съдебно следствие когато доказателствената съвкупност е била попълнена още от първоинстанционния съд. В този смисъл са решения по НД 400/99 г. ІІ НО, НД 1351/2011 г. І НО, НД 26/2011 І НО, НД 66/99 ІІ НО, НД 522/99 ІІ НО и др. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на наказателното производство пред въззивната инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не са налице основания постановения съдебен акт да бъде отменен. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: В касационната жалба не са посочени конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Изразено е общо недоволство от постановената оправдателна присъда, като се поддържа, че съдът е следвало да прецени, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна. Настоящият съдебен състав приема, че с разпоредбите на чл.347 НПК и чл.351, ал.1 НПК законодателят е преценил, че за касационното производство, не е в сила служебното начало и за касационния съд съществува задължение да провери атакувания съдебен акт, само по отношение на обжалваните части и на отразените в касационната жалба конкретни оплаквания. В касационния протест не са посочени никакви оплаквания, свързани с изразеното недоволство от приложението на материалния закон, което е и основание съдът да приеме, че не трябва да излага пространни мотиви защо законът е приложен правилно. Единствено трябва да бъде отбелязано това, че при правилно изяснените факти, когато не се установява на инкриминираните дати подсъдимият да е отправил заплашителните реплики по отношение на двамата пострадали, единственият възможен изход на делото е постановяването на изцяло оправдателна присъда. Това е и основанието касационният съд да приеме, че въззивната инстанция е приложила правилно закона и не са налице предпоставките за отмяна или изменение на въззивната присъда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №310 от 24.11.2015 г., постановена по ВНОХД №3776/2015 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVII въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.