О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 328   София, 08.06.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на 5.06.2009 г. в състав:                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБКА ИЛИЕВА      ЧЛЕНОВЕ:  ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                 МАРИАНА КОСТОВА        изслуша докладваното от съдията  Костова ч. т. дело №  209/2009 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е  по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Подадена е частна касационна жалба от “Т” А. гр. С. против определение № 690/15.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1702/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба подадена против разпореждане от 13.05.2008 г. по гр. д. № 12720/2008 г. на Софийския районен съд, 47 състав, с което се отхвърля заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу М. И. П., за сумата 1766,89 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец ноември 2003 г. до месец април 2007 г., ведно със законните последици. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Излагат се подробни съображения, че съдът неправилно е приел, че заявлението не отговаряло на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, но независимо от приетото от съда, след като е констатирал нередовността му, той е следвало да процедира съгласно чл. 101 ГПК, като даде указания на “Т” А. гр. С. за отстраняване на нередовностите по заявлението. Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на това са представени заявление за издаване на заповед за изпълнение и заповеди по чл. 410 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба М. И. П. от гр. С., не е заявила становище по реда на чл. 276, ал. І ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. По допустимостта на касационното обжалване: Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на В. касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за правомощията на съда в тази връзка представлява в случая съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно отхвърлянето на искането за издаване на заповед за изпълнение. И доколкото този въпрос е разрешаван по различен начин от съдилищата, видно от приложените към частната касационна жалба доказателства, както и предвид обстоятелството, че същият е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика, следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество. По същество частната касационна жалба е неоснователна. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлено заявлението на „Т” А. , гр. С. за издаване на заповед за изпълнение срещу лицето М. И. П. от гр. С., въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, тъй като в него не се съдържат обстоятелствата, на които се основава вземането – не е посочено дали между страните има сключен договор, липсва описание на имота, за който се отнася потребената от длъжника топлинна енергия, дали се ползва от собственика на имота или е ползвал топлинната енергия на друго основание. Доводът на заявителя, че съдът е бил длъжен в съответствие с чл.101 ГПК да даде указания за отстраняване нередовността на заявлението, е счетен от СГС за неоснователен, като въззвният съд е обосновал становището си за неприложимост на посочената норма към заповедното производство по аргумент от чл. 411 от ГПК. Определение е правилно. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и описанието на имота, респективно номера на абоната и за какъв период от време е начислена топлинната енергия, а без тези данни претендираното вземане не може да се счете достатъчно индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, така че да бъде предмет на съдебна защита, независимо от нейния вид - в рамките на исковото производство, или на изпълнителното производство /част от което е и заповедното/. Следва да се има предвид, че съгласно О. условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" А. посочването на местонахождението /адреса/ на имота и представянето на доказателства за собствеността или право на ползване върху него представлява задължително условие за самото сключване на договор за доставка на топлинна енергия. В заповедното производство е недопустимо даването на указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съответствие с общата разпоредба на чл. 101 ГПК. Неприложимостта на посочената разпоредба следва преди всичко от спецификата на заповедното производство, обуславяща съответно специалния характер на регулиращите го норми /Глава тридесет и седма на ГПК/ по отношение на общите процесуални правила, съдържащи се в Ч. П. на ГПК. Освен това, тя произтича от липсата на изрично предвидена в чл. 411 ГПК възможност за даване указания във връзка с редовността на заявлението и същевременно - от липсата на препращане към нормата на чл. 129, ал.2 ГПК, установяваща задължение на съда за даване на указания във връзка с редовността на исковата молба. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището си за недопустимост да бъдат давани указания по отношение редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /извън указанията по чл. 425, ал. 2 ГПК за попълване на надлежен образец на заявление/ правилно въззивният съд е посочил разпоредбата на чл. 411, ал. 2 т. 1 ГПК, според която нередовността на заявлението има за последица неиздаването на заповед за изпълнение, т. е. произнасяне по същество, а не с акт по движение на делото, какъвто характер има разпореждането за даване на указания. Предвид изложеното въвзивното определение е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ОСТАВЯ В СИЛА определение № 690/31.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1702/2008 год. на Софийския градски съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: