1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207 София, 17.05.2022 година Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 634 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№49/07.01.2022г., подадена от К. Б. М. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Б. Н. Н. от В., срещу решение № 176, постановено на 29.11.2021г. от Окръжен съд – Габрово, по в.гр.д.№373/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 344, ал. 1 ГПК е допусната делба между П. М. Д. и К. Б. М. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........., жилище, апартамент на едно ниво с административен адрес на имота: [населено място], [улица], ет.11, ап.51, при квоти по 1/2 идеална част за всеки един от тях. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Поддържа, че е особено важно за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпрос изясняването на обстоятелството правилно ли съдът е приложил материалния закон и кореспондират ли извършените от съда действия с представените писмени и гласни доказателства от гледна точка на въпроса допустимо ли е и следва ли да се приеме, че при липса на брачно правоотношение между съделителите в съдопроизводството по делба на недвижими имоти съдът задължително е необходимо да се произнесе по така възникналия преюдициален въпрос – следва ли единият от съделителите без наличието на какъвто и да е принос в придобиването на имота да бъде допуснат да участва при еднакви равни квоти по 1/2 идеални части в делбата спрямо процесния имот, както и следва ли въобще да бъде допускана такава делба от съда без последният да обследва и се произнесе по същество още в първата фаза на производството по делба досежно наличието (респективно липсата) на какъвто и да било установен принос от страна на другия съделител и по този начин да допусне (респективно да не допусне) делбата и ако я допусне при какви квоти и дялове между съделителите. Навежда доводи, че решението по допускане на делбата при равни квоти спрямо лице без наличие на какъвто и да било принос в придобиването на имота води до неминуемо тежките последици на неоснователното обогатяване и облагодетелстване единствено и само на основание, че формално фигурира като съсобственик в нотариален акт със средства осигурени, заплатени и се изплащат дори и след допускането на делбата от другия съделител и то базирайки се на съдебно решение, в което не са обследвани, анализирани и по какъвто и да било начин по същество представените и приети по делото доказателства. Поддържа също така, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по съображения, че изводите на съда противоречат на фактите и доказателствата, събрани по делото. Твърди, че показанията на разпитания по делото свидетел Б. М. не са взети под внимание и не са анализирани въобще, като мотивите на въззивния съд са на моменти взаимноизключващи се, а решението е в дисхармония дори и с принципа на справедливост, заложен в правната доктрина. Ответницата по касационна жалба П. М. Д. не изразява становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: П. М. Д. е предявила срещу К. Б. М. иск за делба на процесния апартамент, находящ се в [населено място], с твърдението, че страните са съсобственици на този имот, закупен с н.а.№...., том ...., д.№...../2012г. В писмен отговор съделителят К. Б. М. е оспорил така предявения иск за делба с твърдението, че ищцата не притежава идеална част от имота, доколкото тя няма абсолютно никакъв финансов и какъвто и да било друг принос при придобиването на имота и последващото му изплащане посредством договор за ипотечен кредит. Твърди, че с ищцата са имали няколкогодишна връзка преди 2012г. и той имал желанието да подсигури жилище, в което двамата да заживеят занапред, но нямал в себе си нужните финансови средства, поради което се принудил да влезе в преговори с банкова институция с цел теглене на ипотечен банков кредит. Твърди също така, че изискването банката да му отпусне кредит минавало през задължителното условие имотът да е негова собственост и да бъде ипотекиран в полза на банката, като по бъдещия кредит трябвало да има още един съдлъжник и в случая това била П. М. Н. (ищцата Д.), а това била единствената причина същата да бъде вписана като съсобственик в нотариалния акт. Поддържа, че единствено той обслужва и плаща вноските по ипотечния кредит, като именно с отпуснатите от банката финансови средства е заплатил стойността на апартамента. Твърди, че е едноличен собственик на този имот, тъй като единствено и само той има принос и с негови лични средства е закупен процесния имот, като той продължава да изплаща ипотечния заем, по който е кредитоискател. Въззивният съд е взел предвид, че процесният недвижим имот е придобит по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№..., том ...., рег.№......., дело №......от 24.09.2012г., като съгласно постигнатите условия в прехвърлителната сделка П. Д. и К. М. са придобили правото на собственост върху имота, заедно с прилежащите мазе, таванско помещение и идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена, като по делото не е спорно, че придобивната сделка е сключена с участието на страните по делото при липса на брачно правоотношение помежду им. И поради липса на изрично отразено в нотариалния акт разпределение на придобитите от всеки приобретател идеални части от правото на собственост, съдът е приел, че съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите им са равни – в размер на по 1/2 идеална част за всеки един от тях. Посочено е, че основното възражение на съделителя К. М. се основава на твърдението, че П. Д. е участвала в придобивната сделка с цел осигуряване на едно от изисканите от банката-кредитодател условия за предоставяне на банковия кредит за заплащане на покупната цена, а именно участието на още един съдлъжник и ипотекарен съдлъжник, както и че П. Д. няма принос в изплащането на цената, а след сключването на договора за банков кредит и учредяването на ипотека върху имота не е погасявала с лични финансови средства дължимите вноски по кредитната сделка. Така въведеното възражение е прието от въззивния съд за неоснователно, като са изложени съображения, че съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗД вещно-прехвърлителният ефект на договора за покупко-продажба настъпва непосредствено след сключването му, при което правото на собственост върху вещта преминава в имуществената сфера на приобретателя, ако към този момент продавачът е собственик на вещта. Прието е, че заплащането на цената не съставлява задължителен елемент от състава на сключването на прехвърлителната сделка и не обуславя пораждането на транслативното правно действие между страните, като при наличие на постигнати уговорки между страните за индивидуализация на вещта и конкретизация на цената със сключването на договора за покупко-продажба правото на собственост се счита за придобито от купувача независимо от извършването на насрещно плащане към същия момент. Посочено е, че изпълнението на поетите задължения по предаване на вещта и заплащането на дължимата покупка цена произтичат от облигаторното действие на сключения договор, подлежат на защита посредством други правни средства и не рефлектират върху пораждането на транслативния ефект на придобивната сделка. Поради това е прието, че представените банкови документи са неотносими към изясняване на предмета на спора и постановяване на решението в първата фаза на делбата, доколкото съдържат информация за извършени плащания по банков път от страна на К. М. във връзка с изпълнението на задължения по договора за банков кредит. Прието е, че участието на П. Д. като страна-купувач по сделката, независимо от оказания принос в издължаването на заплатената покупна цена, обуславя извод, че тя е придобила право на собственост върху имота, а предвид обстоятелството, че между съделителите не е бил сключен граждански брак към датата на сключване на сделката, е прието, че двамата са придобили вещта при условията на обикновена съсобственост. По поставените от съделителя К. М. въпроси, свързани с обсъждането на доказателствата за извършените от него плащания въззивният съд е приел, че страните разполагат с процесуална възможност да се ползват от тези доказателства при обосноваване на претенциите по уреждане на сметки между тях във втората фаза на делбата по реда на чл. 346 ГПК. При тези данни и при така изложените от въззивния съд съображения, следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците от общата вещ се считат равни до доказване на противното. Така установената презумпция намира приложение само ако в договора, обективиращ осъществяването на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост, частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от този договор с оглед неговото естество. При липса на други данни за вътрешните отношения между съсобствениците, дяловете от съсобствената вещ следва да бъдат определени с оглед естеството на основанието, на което е придобита вещта (решение №512/22.11.2010г. по гр.д.№1115/2009г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №132/21.10.2019г. по гр.д.№1139/2019г. на I г.о. на ВКС). Трайна и непротиворечива е и съдебната практика (така напр. решение № 652/7.11.2003 г. по гр. д. № 137/2003 г. на ВКС, І г. о., решение № 1134/12.12.2008 г. по гр. д. № 3437/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 1110/29.12.2008 г. по гр. д. № 3189/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о.), че правата на съсобствениците се определят към момента на придобиване на собствеността и не се влияят от извършените след това погасявания на изтеглен за заплащането стойността на вещта заем. Последното поражда единствено облигационни отношения между съсобствениците. С така установената практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, приемайки, че дяловете на двамата съделители, посочени като купувачи в договора, са равни, доколкото в самия договор не е посочен различен обем от права, нито по делото е представен документ, съдържащ изявления и на двамата купувачи, които да опровергаят установената в чл. 30, ал. 2 ЗС презумпция. Обстоятелството кой от двамата купувачи е изплатил цената на имота, респ. задължението към съответната кредитна институция, е ирелевантно за придобития от тях обем от права, и е относимо само досежно отношенията им като солидарни съдълъжници, който спор съдът следва да разреши във втората фаза на делбеното производство, както е прието и в обжалваното решение. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. При постановяване на решението въззивният съд е подвел установените факти към приложимия закон, действал към момента на сключване на сделката (чл. 30, ал. 2 ЗС) и не е тълкувал и приложил този закон превратно, доколкото българското законодателство не съдържа различно разрешение в случай като настоящия, при който правото на собственост е придобито от две лица по време на фактическо съжителство. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №176 от 29.11.2021г., постановено от Окръжен съд – Габрово по в.гр.д.№373/2021г. Определението е окончателно. Председател: Членове: