Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр.София, 21 юли 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №22/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подс. Л. М. – адв. П. Д., срещу решение № 139 от 19.11.2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по ВНОХД № 283/2021г. С присъда № 2 от 23.04.2021г. на Окръжен съд – Габрово по нохд № 35/2021г. подсъдимият Л. Б. М. е признат за виновен в това, че на 08.03.2020г., на път /път/, в землището на [населено място], при управление на МПС – л.а. „марка“ без регистрационни номера, нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. К. Х., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал 1 от НК е осъден на девет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Подсъдимият е оправдан за това да е нарушил останалите инкриминирани му правила за движение, както и за квалификацията „особено тежък случай“. В негова тежест са възложени направените от частните обвинители разноски и разноските по делото. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. С решение № 139 от 19.11.2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по внохд № 283/2021г., образувано по жалба от повереник на частни обвинители и въззивна жалба на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник, първоинстанционната присъда е била потвърдена. В касационната жалба срещу това решение от защитника на подс. М. се заявява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се иска изменението му с определяне на по-леко наказание. Излагат се доводи, че не са били съобразени многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Акцентира се върху съображението, че пострадалата сама е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и това е следвало да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Постъпило е писмено възражение срещу касационната жалба от повереника на частния обвинител С. С. като законен представител на малолетния С. С. – адв. С.. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира се да бъде оставено в сила оспореното въззивно решение, както и се прави искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски от частния обвинител. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подс. М. – адв. Д., поддържа подадената касационна жалба. Частните обвинители К. Г., Г. Р., П. Г. и Г. Х. не се явяват пред касационната инстанция. Преупълномощеният повереник адв. В. В. – Ц. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за неоснователност на изложените от касатора съображения. Повереникът на частния обвинител С. С. като законен представител на С. С. – адв. П. С., развива подробни съображения, че не е налице твърдяната явна несправедливост на наложеното на подс. М. наказание и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и възражението срещу нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 от НПК, установи следното: Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Апелативният съд е бил сезиран с въззивна жалба от защитника на подс. М., съдържаща аналогични оплаквания във връзка с наложеното на подсъдимия наказание и претенция за неговото намаляване. На всички релевирани доводи контролираният съд е отговорил правилно и във функция от това не е намерил основания за смекчаване на отмереното от първостепенния съд наказание на подс. М. за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Касационната инстанция не намира основания за критика на съдебните изводи, но доколкото пред касационната инстанция отново се оспорва дейността по индивидуализация на наказанието, се дължи преценка за това, дали то е справедливо. Решаващите инстанционни съдилища законосъобразно са приели, че наказанието на подсъдимия подлежи на определяне по правилата на чл. 58а от НК, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК. Правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 54 от НК. Двете съдебни инстанции са подложили на внимателна преценка данните по делото за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като са наложили справедливо наказание с оглед на целите на специалната и генералната превенция. Процесът на индивидуализация на наказанието спрямо подс. М. за извършеното от него престъпление е обективиран в мотивите на съдебните актове, което позволява да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища и спазването на изискванията по чл. 54 и чл. 36 от НК. При определяне на размера на наказанието лишаване от свобода, правилно е приет значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства. В тази връзка убедително е защитен извод за висока лична степен на обществена опасност на подсъдимия, изводима от многократните му предходни осъждания, включително и за престъпления по транспорта, липсата на поправяне и превъзпитание в резултат на изтърпените наказания, трайно демонстрираното от него поведение на незачитане на правовия ред. Не са останали извън вниманието на съдилищата обстоятелствата, че подс. М. е управлявал лекия автомобил без да има правоспособност, което обстоятелство не е включено от обвинението в правната квалификация и може да се цени като отегчаващо такова, както и това, че е продължил да управлява МПС и след произшествието – предмет на настоящето производство, за което е била ангажирана наказателната му отговорност. Извършеното деяние също се характеризира с немалка степен на обществена опасност, като не може да не се отчете, че М. е управлявал нерегистрирано МПС и обстоятелството, че след произшествието и настъпването на смъртта на пострадалата е извършил действия по укриване на трупа и е взел портмонето и документа й за самоличност. На плоскостта на смекчаващите вината обстоятелства от съдилищата правилно е отчетено самопризнанието на подсъдимото лице. Съвкупната преценка на всички обстоятелства, влияещи върху отговорността на подс. М. е довела логично до определяне на наказание при отчитане на значителната тежест на отегчаващите вината обстоятелства, към предвидения в санкционната част на нормата максимум – тринадесет години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 на девет години лишаване от свобода, като последица от диференцирана процедура. Без основание са претенциите в касационната жалба за неотчитане като смекчаващи вината обстоятелства на направеното самопризнание, защото то без съмнение е отчетено от въззивния съд и не може да му се отдаде по-голяма относителна тежест. Твърдението в касационната жалба, че подсъдимият е изразил съжаление за извършеното, не намира опора в материалите по делото, нито като изявление на М., още по-малко в поведението му непосредствено след деянието. Соченото от касатора обстоятелство, че подсъдимият е управлявал автомобила със законоустановената скорост, не е от характер да повлияе върху размера на дължимото наказание, понеже спазването на правилата за движение е задължение за всеки водач и изпълнението му не е основание за неговото премиране. На защитните доводи за поведението на пострадалата Х. и за това, че тя е била повлияна от алкохол и наркотици, апелативният съд е отговорил правилно. Тези обстоятелства по никакъв начин не се намират в причинна връзка с настъпилия резултат, защото пострадалата нито е нарушила правилата за движение, нито с това си поведение е допринесла за настъпване на автопроизшествието, така че не могат да бъдат третирани като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Претенцията на защитника пред касационната инстанция за отчитане на многобройни смекчаващи обстоятелства е лишена от основание. В конкретния случай изобщо няма място приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът трябва да констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние и дееца като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления, като кумулативно да извърши преценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко в конкретния случай. Признанието, направено от подс. М., съчетано с известно негово съдействие за разкриване на престъплението, няма характер на изключително обстоятелство, още повече, че това съдействие е реализирано след като спрямо него вече са били налице уличаващи го данни. Доказателствата по делото не обосновават наличие на други смекчаващи вината обстоятелства. Следователно, не се установяват многобройни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. При липсата на многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства не може да се направи и извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с типичната за този вид престъпления, поради което не са налице предпоставките за определяне на наказание на подс. М. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и поради това, наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 54 от НК, като съобразно проведената диференцирана процедура, наказанието е редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не констатира нарушения при индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия М. за извършеното престъпление, нито негова несъответност на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на тази на самия деец. Определеното на подсъдимия наказание, редуцирано съобразно правилата на диференцираната процедура, е справедливо и съответно на тежестта на извършеното и с него в пълнота могат да бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от частния обвинител - малолетния С. С., действащ чрез законния си представител С. С., с оглед направеното изрично искане от повереника, следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 19.11.2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по ВНОХД № 283/2021г. ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Л. Б. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Т. С. с ЕГН [ЕГН], действащ като законен представител на малолетния С. С. С. с ЕГН [ЕГН], сумата от 2 000лв. (две хиляди) разноски пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.