Р Е Ш Е Н И Е
№ 552
гр. София, 26 февруари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретаря……….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора……….……Антони ЛАКОВ……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 1207 по описа за 2012 г.
Касационното производство е образувано по жалба на адв. Б. Б. – защитник на подсъдимата Л. Д. К. срещу въззивно решение № 53 от 11.05.2012г., постановено по внохд № 77/12г. на Апелативен съд Варна, с което била потвърдена присъда № 2 от 12.01.2012г., по нохд № 1111/11г. на Окръжен съд Варна.
В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Твърди се, че оценката на доказателствата е извършена неправилно, предвид наличието на основания деянието на подсъдимата да бъде квалифицирано като престъпление по чл.118, чл.119 или чл.124 от НК. Предлага се решението на въззивния съд да бъде отменено и делото се върне на окръжния съд за ново разглеждане.
Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника, като се акцентира върху нарушението на закона. Прави се искане за изменяване на присъдата с прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление по чл.124, ал.2 от НК. В постъпило в срок писмено изложение от адв. Б., се претендира наличието на всички касационни основания. Като нарушение на материалния закон се визира не прилагането на разпоредбите на чл.118, чл.119 или чл.124 от НК. Излагат се доводи, че въззивният съд не е преодолял „хаотичността” в мотивите на присъдата, което сочело на липса на мотиви. Като явно несправедливо се приема и наложеното наказание, което не е съобразено с наличието само на смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства и със здравословното й състояние. Алтернативно се настоява за изменение на присъдата с прилагане на закон за по- леко наказуемо престъпление или връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд.
Присъдата се обжалва и лично от подсъдимата К. на всички касационни основания, без да се сочат съответни аргументи, а се интерпретират доказателствата по делото от нейна гледна точка. Иска се преквалификация по по-лек текст от НК, намаляване на наказанието и на присъденото обезщетение по гражданския иск.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. М. дава становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че събраните доказателства по делото не дават основание за прилагане на по - леко наказуем състав предвид наличието на пет наранявания в областта на тила на пострадалия. Доводите се развиват и допълват в представено писмено изложение. Същото становище поддържа лично частният обвинител и граждански ищец Д. М..
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна и моли решението на апелативния съд да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимата К. настоява за справедлива присъда.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 2 от 12.01.2012г., по нохд № 1111/11г. на Окръжен съд Варна, подсъдимата Л. Д. К. била призната за виновна в това, че на 21.07.2010г. в [населено място] умишлено умъртвила М. Д. В. по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 във вр. с чл.115 и чл.54 от НК била осъдена на „лишаване от свобода” за срок от петнадесет години при първоначален „строг” режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК била приведена в изпълнение присъда по нохд № 5197/08г. на Варненски районен съд в размер на три месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимата била осъдена да заплати в полза на гражданския ищец Д. В. М. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като искът бил отхвърлен до пълния му размер от 250 000лв.
С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства и било зачетено предварителното задържане на подсъдимата.
По жалба на К. и на частния обвинител и граждански ищец Д. М. било образувано внохд № 77/12г. на Варненски апелативен съд. С решение № 53 от 11.05.2012г., на същия съд, присъдата била потвърдена изцяло.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК
Като довод за липса на мотиви на постановените от инстанционните съдилища съдебни актове, в жалбата на адв. Б. се заявява противоречие между показанията на свидетелите С., М. и А. за часа на осъществяване на деянието, което първостепенният съд не изяснил, а въззивната инстанция не отстранила.
Касационният съд не споделя тези доводи. Видно от мотивите на първоинстанционната присъда са били изброени изчерпателно доказателствените източници въз основа на които съдът е приел за установени описаните факти. Прието е, че скандалът между подсъдимата и пострадалия е започнал около 23.00ч. с викове и шум от падащи предмети, възприето от съседите свидетелите С. и З.. На база на показанията на св. А., съдът е приел, че нанасянето на ударите с нож върху тялото на пострадалия е станало около 01.15ч, когато тази свидетелка чула женски глас, който изрекъл думите „ще те убия” и мъжки глас, който молел за помощ, а впоследствие възприела и плисването на червена течност, приличаща на кръв, върху мрежата на балконската врата. До към 02.30ч. св. С. чувал стенания от апартамента на подсъдимата. От изложеното е видно, че първоинстанционният съд не е констатирал наличието на свидетелски показания, които да са в противоречие помежду им. В този смисъл не са налице нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, поради което оплакването се явява неоснователно.
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК
Тезата на защитата, че осъщественото от подсъдимата престъпление следва да се квалифицира по привилегирован състав за убийство, се поддържа последователно пред въззивната и касационната инстанции. Отказът на въззивния съд да промени правната квалификация се визира като нарушение на закона.
Текстовете, по които алтернативно се предлага да бъде квалифицирано престъплението, се отнасят теоретично до взаимно изключващи се от обективна страна хипотези, а по отношение на престъплението по чл.124 от НК - и от субективна страна. Във въззивното решение са изложени мотиви, поради които съдът е приел тези норми за неприложими, които в значителната им част касационната инстанция споделя.
Назначената по делото съдебно - медицинска експертиза на трупа на починалия е установила нанасянето на 23 прободно - порезни наранявания от един и същи нож, от които пет в теменно - тилната област на главата; тринадесет в областта на гръб, пояс, гръбна половина на дясна ръка и десен крак; пет в предната повърхност на тялото и лява ръка. В резултат на нараняванията е получен травматичен хемопневмоторакс и остра кръвозагуба, довели до остра дихателна и сърдечно - съдова недостатъчност, която е непосредствения механизъм за настъпване на смъртта. Уврежданията са причинени приживе, пострадалият е бил в съзнание и е усещал болка и мъчително задълбочаващ се недостиг на въздух. Смъртта е настъпила сравнително бързо, в рамките на минути до около час.
Множеството прободно - порезни наранявания, по - голямата част от които насочени в жизнено важни органи каквито са главата и тила, гърба и пояса, сочат на умисъл за умъртвяване, а не за причиняване на телесно увреждане. Чутите от св. А. думи от подсъдимата „ще те убия” косвено потвърждават намеренията на последната за причиняване на смърт. Посочените фактически обстоятелства изключват квалификация по чл.124 от НК, който престъпен състав изисква деецът да действа с умисъл по отношение на телесното увреждане и непредпазливо по отношение на по - тежкия резултат – смъртта.
Неоснователни са претенциите за приложение на нормата на чл.119 от НК. В мотивите на двете съдилища е прието, че пострадалият замахнал с нож към К., което кореспондира със заключението на съдебно - медицинската експертиза на живо лице (констатирало наличието на две повърхностни порезни рани в областта на гръдния кош). Подсъдимата блъснала пострадалия и успяла да вземе ножа, с който впоследствие му нанесла посочените по- горе увреждания. В светлината на приетите за установени факти не може да се приеме, че К. е действала при условията на неизбежна отбрана, а още по- малко при превишаване на нейните предели. Това е така, тъй като с отнемането на ножа от подсъдимата, непосредственото противоправно поведение от страна на пострадалия е било прекратено. Липсата на защитни наранявания по ръцете на В., както и обстоятелството, че по - голямата част от телесните увреждания са нанесени в гръбната и тилна области сочи, че той не е бил в състояние да възобнови преустановеното по - рано нападение.
Несъответна на установената от съдилищата фактическа обстановка е и тезата, че К. е действала в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с неправомерни действия, свързани с физическо и насилствено сексуално посегателство спрямо нея, което според защитната сочи на хипотезата на чл.118 от НК. Принципно и двете изтъкнати обстоятелства могат да бъдат приети за фактори, които да предизвикат състояние на силно раздразнение. В конкретния случай обаче такава обвързаност между действията на пострадалия и поведението на подсъдимата, от фактическа страна не е налице. По делото не е спорно, че съвместното съжителство на К. и В. е било съпроводено с конфликти, като физическите посегателства не са били рядкост и от двете страни. В обясненията си за протичането на инцидента подсъдимата е заявила многократно, че от действията на пострадалия изпитала единствено страх, а не гняв или раздразнение. Действията на В., обективиращи намерението му за осъществяване на сексуален контакт с подсъдимата, последната не е възприела като противоправно действие, което да е предизвикало гневна реакция. В обясненията си пред първоинстанционния съд е отказала да говори за този епизод. Според заключението на съдебно - психиатричната експертиза К. има запазен спомен за случилото се и проявената спрямо нея агресия не е отключила реакция на афект, което е дало основание на експертите да приемат, че подсъдимата не е осъществила деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие или друго противозаконно действие..
Вземайки предвид заключението на съдебно - медицинската експертиза на труп, двете съдебни инстанции основателно са приели, че смъртта на пострадалия е настъпила по особено мъчителен за него начин, а начинът на умъртвяване – чрез нанасяне на многобройни удари с нож, свидетелстват за особено жестокото отношение на подсъдимата.
Предвид установените факти, законът е бил приложен правилно с осъждането на подсъдимата К. за престъпление по чл.116 ал.1, т.6, пр.2 и 3 във вр. с чл.115 от НК. С оглед изложеното оплакването за нарушение на закона се явява неоснователно.
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НК
В жалбата на подсъдимата К. се настоява за намаляване на наложеното наказание, без да се сочат доводи за това, а в писмената защита на адв. Б. се изтъква, че при реализиране на наказателната отговорност, съдилищата не взели предвид наличието единствено на смекчаващи обстоятелства. При определяне на наказанието първоинстанционният съд е отчел в значителна степен установеното от психиатричната експертиза личностово разстройство, което го е мотивирало да наложи наказание при условията на чл.54 от НК в рамките на предвидения минимален размер на престъплението по чл.116 от НК. Въпреки, че е посочил в мотивите си като отегчаващо обстоятелство предходното осъждане на К., последното не се е отразило на размера на наказанието. По делото не са констатирани многобройни или изключително смекчаващи отговорността на К., поради което не е налице възможност за определяне на наказанието под законоустановения минимум на престъплението по чл.116 от НК.
Присъденото обезщетение по гражданския иск е съответно на реално претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди, като уважаването му в рамките на половината от претендираната сума е съобразено и с участието на пострадалия в конфликта.
По тези съображения касационната инстанция намери за неоснователни доводите за явна несправедливост на наказанието.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 11.05.2012г., постановено по внохд № 77/12г на Варненски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |