Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр.София, 29 юли 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори
май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЕЛЕНА АВДЕВА
със секретар Кристина
Павлова
при участието на прокурора МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
нак.общ характер дело № 227/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по протест от зам.-апелативен прокурор при Варненската апелативна прокуратура против решение № 26/10.03.2009 год. по въззивно нохд № 9/2009 год. на Варненския апелативен съд. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с оправдаване на подсъдимия Н. Д. Н. по повдигнатите обвинения. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа частично протеста на посочените в него основания – само по отношение на доводите за допуснати нарушения с оправдаването на подсъдимия за престъпление по чл.203 НК по р.1, п.1 и р.3, както и по р.4, п.п.2 и 3 /по обозначение в решението/, не поддържа обвинението по останалите пунктове, а намира протеста за недопустим по р.4 т.т.4 и 5, тъй като това обвинение не е поддържано от окръжната прокуратура и не е протестирано пред въззивната инстанция.
Гражданският ищец „Диамант”А. , гр. Р. не взема становище чрез представител по протеста на прокурора от Апелативната прокуратура.
Подсъдимият Н. лично и чрез защитниците си прави искане протеста да бъде оставен без уважение поради липса на нарушения от поддържаните и конкретизирани пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Варненският апелативен съд с протестираното решение по въззивно нохд № 9/2009 год. /което е второ след постановеното по въззивно нохд № 337/2007 год., с което е отменена присъдата, постановена по нохд № 204/2007 год. на Разградския окръжен съд на процесуално основание/ потвърдил присъда № 21/27.11.2008 год. по нохд № 342/2007 год. на Разградския окръжен съд, с която признал подсъдимия Н за невиновен в това:
- за времето от м.август 1993 год. до м.юни 1995 год. в Р. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. Б НК-управител на „Диамант”ЕООД, гр. Р. да е присвоил чужди пари, собственост на предприятието, на обща стойност 7 380 999,21/недом./лева – особено големи размери, представляващи особено тежък случай като за улесняването му е извършил друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – чл.282, ал.2 вр.ал.1 НК като е нарушил и не е изпълнил задълженията си по т.8 и т.16 от Договора за възлагане и управление от 02.10.1992 год., поради което го оправдал по чл.203 вр.чл.202 вр.чл.282 НК;
- през м.юли 1993 год. като длъжностно лице-управител на „Диамант”ЕООД, гр. Р. да е присвоил чужди пари, собственост на предприятието, в размер на 176 080/недом./лева, поверени му в това му качество да ги управлява като се разпоредил с тях в чужд интерес – в полза на „Бомида-Борис Дамянов”ЕТ като длъжностното присвояване е в големи размери и за улесняването му е извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – по чл.282, ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 НК, поради което го оправдал по обвинението по чл.202, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.1 вр.чл.282, ал.2 вр.ал.1 НК;
- през м.януари 1995 год. в гр. Р. като длъжностно лице-управител на „Диамант”ЕООД, гр. Р. да е присвоил чужди пари, собственост на предприятието, в размер на 40 606,78/недом./лева, поверени му в това му качество да ги пази и управлява като се разпоредил с тях в чужд интерес – „Хинат”ЕТ като за улесняването му е извършил друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – по чл.282, ал.2 вр.ал.1 НК, поради което го оправдал по чл.202, ал.1, т.1 вр.чл.282, ал.2 вр.ал.1 НК;
- за времето от м.април 1993 год. до м.юли 1995 год. в гр. Р. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице-управител на „Диамант”ЕООД, гр. Р., умишлено да не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването на повереното му имущество, от което е последвала щета за „Диамант”ЕООД в размер на 2 907 743,99/недом./ лева, поради което го оправдал по обвинението по чл.219, ал.4 вр.ал.3, т.1 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК.
Отхвърлил изцяло предявения от „Диамант”АД/обявено в несъстоятелност/ граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъпленията, в размер на 10 564,13/деном./лева като неоснователен и недоказан.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Разградската окръжна прокуратура против втората оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Н по всички обвинения, които са му повдигнати, по съображения за допуснати съществени нарушения при оценка на доказателствения материал с искане да бъде осъден. Въззивният съд, за да даде отговор на всички доводи и възражения поддържани в протеста и в становището на подсъдимия и неговите защитници приел за верен подхода, предвид и процесуалното задължение по чл.314 НПК, за цялостна проверка на оспорения първоинстанционен съдебен акт. Направил извод, че не се налага нито повторен разпит на подсъдимия и свидетелите, нито допускането на нови свидетели и вещи лица, защото събрания-включително след указанията в предходното въззивно решение доказателства, са достатъчно и възможните. Във връзка с възраженията и за необоснованост след запознаване в пълнота с материалите по делото изложил приетата за установена фактическа обстановка, която не се различава от тази, която се съдържа и в първоинстанционния съдебен акт. Изложил съображения в подкрепа на извода,че подсъдимият като управител на „Диамант”ЕООД е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. Б от НК, поради което поначало квалификациите за поведението му като престъпления по чл.201 и чл.219 НК са законосъобразни. От оценката на доказателствения материал-показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства, заключението на новата, назначена от първоинстанционния съд повторна експертиза, и допълнителните обяснения на вещите лица в съдебно заседание, които обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и анализирал в частта им, с която установяват относими към предмета на доказване обстоятелства, извел и своите правни изводи. Решението му, че подсъдимия не е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинението, е съобразено с изискването това да стане по вътрешно убеждение съгласно чл.14 НПК и да съответства по съдържание, предписано с нормата по чл.339, ал.2 НПК – да посочи основанията, поради които не приема доводите в подкрепа на протеста, макар и да са недостатъчно пълно и ясно формулирани от прокурора.
Подобен подход е приел и прокурора от апелативната прокуратура, който като поддържа доводи за нарушение на закона и общи, неконкретизирани процесуални нарушения във връзка с анализа на доказателствения материал, прави искане въззивното решение да бъде отменено. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура внесе конкретност в становището на прокуратурата по отделните пунктове като заяви убедеността си в правилността на въззивното решение в частта, с която е възприет извода,че фактическите положения са правилно установени и законът е приложен правилно в частта по обвиненията по чл.203 НК – п.2, 3 и 4, че не поддържа протеста за р.2, а само по р.1 п.1. Обосновал е искането си въззивното решение да бъде отменено в частта относно обвинението за извършено престъпление по чл.202, ал.2 вр.ал.1, т.1, касаеща сделката с „Хинас”ЕТ за „Динас-СД 9”, тъй като фактическите изводи не съответстват на доказателствата по делото. Конкретизирал е и становището по отношение на обвиненията по чл.219 НК и предвид оценката на доказателствения материал е мотивирал липса на нарушения по р.2 и р.4 ,п.1, п.6 и п.7, в която част не поддържа протеста, а по р.4 п.4 и п.5 е обосновал недопустимост на протеста поради факта на неподдържане на обвинението по тях от Разградската окръжна прокуратура.
Не оспорва верността на изводите, че подсъдимият не е допуснал нарушение на чл.18 от Правилника за реда и управлението на собствеността на държавата в предприятията поради наличието на изискване в Наредбата за търговете да се провежда търг само в случаите, отнасящи се до дълготрайни активи, каквито не са материалите, предмет на инкриминираните сделки.
От съдържанието на протестираното решение може да се направи извод, че доводите-общи и конкретизирани, по отделните пунктове от обвинението, за допуснати нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до чл.107, ал.5 НПК-обема оценен доказателствен материал и съответствието му с изискванията по чл.107, ал.3 НПК, са неоснователни. По делото са разпитани подсъдимия и свидетеля Д на „Хинат”ЕТ, прието е ново заключение на вещи лица-специалисти, компетентни според изискванията на чл.144 НПК да дадат отговор на поставените конкретни въпроси, отнасящи се до всички обвинения, за които са необходими специални знания и за които съдът не е компетентен да се произнесе, събран е достатъчно по обем писмен доказателствен материал, касаещ дейността на подсъдимия за инкриминирания период-както от разследващия орган, така и представен от подсъдимия. По всеки пункт от обвинението съдът е направил нов повторен анализ на конкретните доказателствени материали, съдържащи обстоятелства и въз основа на вярната и правилна оценка с оглед действителния смисъл на всяко едно от приетите за годни да ги установят, т.е. няма нарушение на изискванията в посочените разпоредби. Конкретизирането в съдебното заседание на доводите за нарушение на посочените норми налага настоящият състав да даде отговор конкретно по всеки пункт от четирите, за които прокурорът от Върховната касационна прокуратура обосновава необходимостта за връщане на делото за ново разглеждане.
В раздел 1 т.1 по обвинението по чл.203, ал.1 вр.чл.202, ал.1, т.1 вр.чл.282 фактическите положения са приети за установени не само въз основа на обясненията на подсъдимия, които са взети предвид, на показанията на св. Д, на нормативната уредба, според която търговете са задължителни само за дълготрайни материали, какъвто не е огнеупора, предмет на сделката от м.август 1993 год., договора и анекса към него с конкретизираните условия за промяна, предхождащ приключването строежа на пещта „Питсбург”, както и останалите писмени доказателства-фактури подробно описани, карта за складово отчитане на материални ценности, експертизата, съдържаща справката за вложените огнеупори и изводите в заключението, подкрепени с допълнителните обяснения по тези въпроси, доказателствата за датата на постъпване на огнеупорите и датата на темпериране на пещта, датата на доставка от чуждестранната фирма на необходимия форматиран и нарязан годен огнеупор-след пускането на пещта поради проблеми при преминаване на границата, показанията на св. Али, А. , Р. , свързани пряко с организацията по доставка на необходимите видове огнеупори и извършването ремонта на пещта, за необходимостта да бъде открита на определената дата и съответстващото на това изискване за бързина и доставка на недостигащите, но необходими материали от други фирми, с цел следване технологичните срокове за пускане в действие на обекта.
Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на закона с оправдаването на подсъдимия на посочените по-горе процесуални основания, отнасящи се до доказателствения материал и неговата оценка – р.3, по обвинението по чл.202, ал.2 вр.ал.1, т.1 вр.чл.282 НК, касаещо сделката с „Хинат”ЕТ за 2,7 т. материал „Динас-СД 9”. Изводът, че не са установени обективните и субективните признаци на това престъпление са основани на доказателствен материал, подробно и задълбочено анализиран и приет по изложените съображения като годен, който съдът е приел и обсъдил. Отново следва да се отговори на доводите в протеста, че са взети предвид не само обясненията на подсъдимия и свидетелят Д. От установеното, че се касае за материален актив, който не е дълготраен, очевидно правилно съдът е приел, че не се налагало провеждането на търг, т.е. че няма нарушение на подзаконов нормативен акт във връзка с извършване на инкриминираните сделки. Обсъдени са фактура и придружаващо я искане, приети като доказателства по предвидения процесуален ред, справка-извлечение от счетоводната сметка 411”Клиенти”, указваща на липса на данни за парични задължения на „Хинат”ЕТ, различието в качеството на продадената стока, времето на извършване на сделките, съответно м.февруари и м.август 1995 год., цената на продажба според заключението на вещите лица – над отчетната, което е положителен резултат за фирмата и изключва възможността за извършване на присвоителни действия, показанията на св. Т, К. , Т. , въз основа на които са направени верни изводи за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението.
Няма основание да се приеме наличие на нарушение при решаването на въпроса за вината и отговорността на подсъдимия по обвинението по чл.219 НК-р.4 п.2-във връзка с търговските отношения между „Диамант”ЕООД и фирма „Рока къмпани”, свързани с извозване на стъклени трошки /отпадък от производството като част от стъкларската процедура с нулева стойност за фирмата/. Показанията на св. Р. Л. , които правилно са възприети като достоверни и подкрепящи и обясненията на подсъдимия за обема съвместна дейност на фирмата, за начина на придобиване на стъклените трошки/от сметището/, както и от други фирми, за начина на формиране на цената и писмените доказателства, които установяват действителното количество, придобито от „Диамант”ЕООД, товарителниците, които също са били обект на проверка и обсъждане както в заключението, така и в обясненията на вещите лица в съдебно заседание и указващи на маршрути, различни от тези до и от „Диамант”ЕООД, гласните доказателства, установяващи условията, редът и начина на влизане и излизане на територията на фирмата, за измерване и заплащане-свидетелите Р. , Б. Дамянов /правилно оценени и от двете инстанции по същество като достоверни, последователни и установяващи относими обстоятелства/. Оценката е направена на целия обем доказателства и в съответствие с чл.107, ал.3 НПК.
Неоснователно е искането за отмяна и връщане на делото и по обвинението по р.4, п.3 за извършено престъпление по чл.219 от НК за периода м.ІV-м. ХІІ.1994 год. – сключване на договор с „Хинат”ЕТ в нарушение на закона за продажба на карборундови трошки-също извън кръга на дълготрайните активи. За да направи извода си, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан, въззивият съд е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, но след като е направил подробен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, включващ обясненията на подсъдимия, показанията на св. Д, митническите декларации, които са били взети предвид и обсъждани и от вещите лица /за които съдът правилно е приел, че не са документ, удостоверяващ произхода на стоката в смисъла за конкретизиране на продавача/, фактурите за количеството, писмените доказателства-договор между двете фирми за продажба на карборундови трошки и съответните фактури за количество и стойност, протокол за взаимно прихващане, за липсата на основание да се приеме наличие на пазарни цени поради спецификата на този вид отпадъчен материал, който след употребата му като огнеупор е с нулева стойност за фирмата.
С поддържаното в протеста възражение за неверни изводи на съда, че няма нарушение на Договора за възлагане на управлението на „Диамант”ЕООД и по-конкретно т.8, 10 и 16, както и на Договора за продаване чрез търг на имуществото на дружеството, каквото е поддържано и пред въззивната инстанция, в мотивите на обжалваното решение се съдържат подробни съображения в подкрепа на решението, които и настоящият състав изцяло споделя, че фирмата е извършвала продажба на отпадъчни материали и отпадъци от производството, които не представляват дълготрайни активи, поради което регламентираното в чл.18 ПРУПСДП задължение за търг или конкурс не се отнася за инкриминираните сделки. Няма нарушение и на чл.8 и чл.16 от Договора за възлагане на управлението на фирмата от 1992 год., защото задължението за продажба на движимо или недвижимо имущество на дружеството чрез търг се извършва според разпоредбите в Наредбата за търговете, която обаче също се отнася за продажба на дълготрайни материални активи.
Предвид изложеното, че не са налице поддържаните в протеста и мотивирани в пледоарията на прокурора от Върховната касационна прокуратура в съдебното заседание пред настоящата инстанция нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал и на закона с оправдаване, няма основания от предвидените в чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК за отмяна на въззивното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26/10.03.2009 год. по въззивно нохд № 9/2009 год. на Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: