5 Р Е Ш Е Н И Е №100 Гр.София, 07.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 665 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Х., [населено място] срещу решение № 505/28.03.2011г., постановено по гр.д.№ 2968/09г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 2583/04.06.2009г. по гр.д.№ 478/07г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният иск против [фирма], [населено място] с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сумата от 26154 лв. и искът с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 996.95 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата – настоящ касатор, е освободена като съдружник с решение на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 10.08.2006г. и според изготвения междинен баланс към 31.08.2006г. дружеството е на загуба, поради което е отхвърлен искът за заплащане на равностойността на дружествения й дял. Изложени са съображения, че стойността на направената дялова вноска не се дължи, тъй като същата намира отражение в баланса и не може да се търси на самостоятелно основание. Решаващият състав е изложил мотиви за несъпоставимост на приходите и разходите, свързани с едни и същи сделки, както и относно разграничението между разходи за текущ ремонт и за подобрения. С определение № 265/04.04.2012г. ВКС допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за начина на определяне на размера на дружествения дял от имуществото на О. по реда на чл.125, ал.2 ТЗ и по-конкретно – дали направената първоначална вноска в капитала следва да се включи в този размер, както и за връщане на равностойността на дяловата вноска при отрицателен финансов резултат на дружеството. Становището на състава на ВКС произтича от следното: По реда на чл.290 ГПК са постановени решения от ВКС относно начина на уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност: Решение № 64/09.06.2009г. по т.д.№ 504/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 224/10.09.2010г. по т.д.№ 765/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение № 81/18.07.2011г. по т.д.№ 809/10г. на ВКС, ТК, І отд. По въпроса за изплащане на равностойността на дяловата вноска е Решение № 405/25.06.2007г. по т.д.№ 144/2007г. на ВКС, ТК, което не попада в задължителната за съдилищата практика на ВКС съгласно ТР №1/09г. от 19.02.2010г. на ОСГТК. След допускането на касационното обжалване по настоящото дело са постановени по реда на чл.290 ГПК и: Решение № 87/06.06.2012г. по т.д.№ 468/11г. на ІІ т.о., Решение № 120/10.07.2012г. по т.д.№ 781/11г. на ІІ т.о. и Решение № 10/10.09.2012г. по т.д.№ 502/2010г. на ІІ т.о. Съобразно практиката на ВКС при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти – Решение № 64/09.06.09г. по т.д.№ 504/08г. на ІІ т.о. и Решение № 87/06.06.2012г. по т.д.№ 468/11г. на ІІ т.о. В компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист актив / без собствения капитал, резерви и финансов резултат/ - Решение № 224/10.09.10г. по т.д.№ 765/08г. на ІІ т.о. Законодателят императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на съдружника – също и Решение № 120/10.07.2012г. по т.д.№ 781/11г. на ІІ т.о. В Решение № 405/25.06.2001г. по т.д.№ 144/07г. на І т.о. е допусната възможността в дружествения договор да се уговори при напускане на съдружник, същият да получи дяловата си вноска, но и е обявена за нищожна клаузата в договора, според което напускащият съдружник получава само тази сума, но не и равностойността на дружествения си дял по чл.125, ал.3 ТЗ. Това решение не представлява задължителна за съдилищата практика, но по същество не предписва и не тълкува закона в смисъл, че за съдружника възниква право на възстановяване на направената дялова вноска при прекратяване на участието, независимо и самостоятелно от уредбата на имуществените отношения по чл.125, ал.3 ТЗ. С оглед на даденото разрешение в практиката на ВКС дяловата вноска на съдружника намира счетоводно отражение в пасива на баланса в раздела „Собствен капитал”, поради което не се включва в чистия актив и при формиране на равностойността на дружествения дял на съдружника, прекратил участието си. Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника, но не и връщане на размера на дяловата му вноска. Дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала – чл.127 ТЗ. В този смисъл, под „имуществени последици”, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл.127 ТЗ, независимо от вида на вноската – парична или непарична и от размера й към момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник. Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието. В случай, че сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник да се изплати делът му. По изложените съображения на поставения правен въпрос съставът на ВКС отговаря в следния смисъл: Направената първоначална вноска в капитала на дружеството от съдружник в дружество с ограничена отговорност не се включва в компонентите при определяне на равностойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. Изплащане на равностойността на дружествения дял не се извършва при превишение на пасива /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ над активите на дружеството по баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието. Направената първоначална вноска не подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието на съдружника в дружество с ограничена отговорност. По същество на касационната жалба. Налице са касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Решаващият състав е възприел един от предложените варианти на икономическата експертиза без са изложи съображения защо кредитира заключението именно в тази част, както и без да го съпостави обясненията на вещото лице – икономист в съдебно заседание, в което експертът е изразил ясно становище за поддържания от него начин за изчисляване на равностойността на дружествения дял. Изложените съображения за съобразяване на „принципа за несъпоставимост на приходите и разходите” е в противоречие с нормата на чл.4, ал.1, т.4 Закон за счетоводството, в която е прокламиран при счетоводното отчитане принципът на съпоставимост на приходите и разходите. На следващо място, възприемането на определен вариант на заключението на икономическата експертиза предполага и кредитиране на вариантите на техническата експертиза, тъй като вещото лице – икономист е предложило варианти на своето заключение с оглед на противоречието между вещите лица, изготвили заключенията на техническата експертиза за извършени ремонти работи на сгради, собственост на ответното дружество. Неправилността на въззивното решение обуславя отмяната му съгласно чл.293, ал.1 ГПК, но тъй като не са налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, съставът на ВКС следва да се произнесе по същество. Съгласно заключението на икономическата експертиза на в.л.Й., при спазване на правилата за изчисляване на равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник, са предложени три варианта за определянето му. По първия вариант делът на ищцата е изчислен в размер на 24654 лв., по втория – 7314.96 лв. и по третия – минус 4624.74 лв. Разликата между трите варианта се изразява в различното счетоводно отразяване на сумата от общо 103274 лв., представляваща стойност на извършени ремонтни работи на две сгради, собственост на дружеството. Следва да се съобрази и заключението на тройната икономическата експертиза, изслушана от първоинстанционния съд, според която тази сума представлява стойност на извършени СМР по две фактури от 15.08.2006г. за 72380 лв. и от 28.08.2006г. за 30863 лв. Сумите по тези фактури са платени от дружеството на части: на 14.09.2006г., 12.10.2006г. и 28.06.2007г., като са били включени в разходите за материали към 31.08.2006г. /релевантния момента за изготвяне на баланса по чл.125, ал.3 ТЗ/. Сумата от 103274 лв. е включена в отчета за приходите и разходите и в счетоводния баланс в „Задължения към доставчици и други клиенти” – т.е. в пасива, като част от общата сума на задълженията от 203257 лв. Тези констатации се поддържат и икономическата експертиза на в.л. Й.. Сумата от 103274 лв., както и размерът на пасива от 214430 лв. намират изражение при всеки от вариантите са изготвяне на баланс към 31.08.2006г. Разликата се дължи на счетоводното отнасяне на сумата от 103274 лв. в актива като „Разходи за бъдещи периоди” – по първи вариант, или на част от тази сума съответно от 63187 лв. като „Разходи за бъдещи периоди”, а остатъкът само като разход, с който се намалява текущата печалба /загуба/ в пасива – втори вариант, и 23388 лв. като „Разходи за бъдещи периоди” и остатъкът в загуби – по трети вариант. Посочените суми от 63187 лв. и 23388 лв. представляват разходите за т.нар. от вещите лица по техническата експертиза „подобрения” за имотите, съответно по единичната и по тройната експертиза, а за разликата до сумата от 103274 лв. и в двата варианта – разходи за „текущ ремонт”. В съдебното заседание пред въззивния съд в.л. Й. изрично е заявила, че коректният баланс, който следва да се направи към 31.08.2006г. е този по вариант първи на заключението. Обяснила е, че по принцип разходите за текущ ремонт се отличават от разходите за подобрения, като разходите за подобрения трябва да се капитализират към актива, т.е. да се увеличи неговата стойност и по пътя на амортизационните отчисления постепенно да се разсрочи във времето за остатъчната стойност на актива, докато разходите за текущ ремонт се осчетоводяват към момента на възникването им. В бъдещ период се получават фактически изгоди само, когато активът е подобрения, т.е. увеличени са неговите експлоатационни качества. Това не е направено от ответното дружество към 31.08.2006г.: сградите са на стойност 16900 лв., разходите за ремонт 103274 лв., в началото на 2006г. капиталът е 78000 лв., към 31.12.2006г. – 77000 лв., а към 31.08.2006г. е отчетена загуба от 115000 лв., поради което дадено заключение е, че не спазен принципът на съпоставимост на приходите и разходите. При така депозираните заключения и дадените обяснения от експерта, съдът намира, че с оглед възприемането на някой от предложените варианти следва да съобрази и следното: Експертите по техническата експертиза разграничават разходите на такива за текущ и за подобрения. В П..5, т.42 и т.43 на ДР на ЗУТ са дадени легални определения на понятията „основен ремонт” и „текущ ремонт”. В устройствените закони липсва дефиниция на понятието „подобрение” върху недвижим имот. Принципът на „съпоставимост на приходите и разходите” по чл.4, ал.1, т.4 ЗС предвижда разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тях. Счетоводен стандарт 16 „Дълготрайни материални активи” в т.6.1 предвижда, че с последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актове, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички последвали разходи трябва да се признават за разходи в периода, пред който са направени. В разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди са включени и: изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му /б.”а”/, както и икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива /б.”д”/. В този смисъл, направеното разграничение от техническата експертиза за разходи за текущ ремонт и на разходи за подобрения се основа изцяло на технически показатели, както и на съпоставка между състоянието на сградите преди и след ремонта / по данни на управителя на дружество/. Икономическата експертиза констатира нарушаване на принципа на съпоставимост на приходите и разходите при счетоводното отчитане. Предложените варианти са на база на заключението на техническата експертиза, като съдът намира, че е налице разлика между подобрението на един недвижим имот, респ. текущия му ремонт по технически показатели и разходите, водещи до подобряване на бъдещите икономически изгоди и всички други последващи разходи за дълготрайните материални активи. Счетоводното отчитане на разходите предполага преценка на икономическите показатели, като техническите показатели биха могли да бъдат само допълнителен критерий за определяне на първоначално оценената стандартна ефективност на активите. Разходите за СМР на недвижими имот – в случая, офис, магазин, склад и складова база, биха могли да представляват увеличаване на полезния срок на годност на актива, както и икономически по-изгодна промяна във функционалното им предназначение, без да засягат конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации. Подобрението, или направените полезни разноски, по смисъл на Закона за собствеността, е увеличаване на стойността на вещта, а необходимите разноски са тези по запазване на субстанцията на вещта – ППВС № 6/74г. , докато в счетоводен аспект удължаването на полезния срок на актива също представлява подобряване на актива. При липсата на посоченото разграничение, чрез което техническите характеристики вследствие на ремонтните дейности да се съпоставят вероятната икономическа изгода и след като за част от дейностите не съществува противоречие между вещите лица, че увеличават стойността на имотите, но разходите не са отнесени като приход, с който да се увеличи стойността на актива, съставът на ВКС възприема първия вариант на заключението на икономическата експертиза. Единствената икономическа оценка, която да е относима към счетоводното отразяване на извършените по отношение на недвижимите имоти на дружеството СМР е направена в този първи вариант на заключението на в.л.Й., която съответства и на заключението на тройната икономическа експертиза, депозирано пред първоинстанционния съд. По тези съображения съставът на ВКС, ТК, І отделение намира, че на основание чл.125, ал.3 ТЗ делът на съдружника, прекратил участието си в ответното дружество следва да се определи на сумата от 24654 лв. Основателен и доказан е искът за заплащане на обезщетение за забава за периода от датата на поканата – 02.11.2006г. до предявяване на иска – 12.02.2007г. и същият следва да се уважи в размер на 939.78 лв. Предвид отговора на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК съдружникът няма право на връщане на сумата, платена като дялова вноска на самостоятелно основание, а имуществените последици от прекратяването на участието му се определят по чл.125, ал.3 ТЗ, поради което в тази част въззивното решение следва да се остави в сила. По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати на касатора направените разноски в размер на 573.02 лв. по представения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 505/28.03.2011г., постановено по гр.д.№ 2968/09г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 2583/04.06.2009г. по гр.д.№ 478/07г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният иск против [фирма], [населено място] с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сумата от 24654 лв. и искът с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от , като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Т. Л. Х., [населено място], [улица], ет.1 ап.5 сумата от 24654 лв. /Двадесет и четири хиляди шестстотин петдесет и четири лв./, на основание чл.125, ал.3 ТЗ, представлява равностойността на дружествения й дял, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2007г. окончателното й изплащане, както и сумата от 939.78 лв. /деветстотин тридесет и девет лв. и 78 ст./, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 573.02 лв. /Петстотин седемдесет и три лв. и 02 ст./- - разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 505/28.03.2011г., постановено по гр.д.№ 2968/09г. от Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.