О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 31 София, 18 февруари 2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ с участието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 204 по описа за 2014 година. Производството е по реда на чл.44 НПК. По искане за признаване и изпълнение на Решение за налагане на финансова санкция, постановено от Окръжен съд-Целйе, Република С., срещу К. В. М., било образувано чнд № 93/14 г. по описа на Окръжен съд-гр.Пловдив. С определение от 22.01.2014 г. ПОС прекратил производството по делото и изпратил същото по компетентност на ОС-гр.Смолян. С разпореждане № 93 от 27.01.2014 г. по чнд № 4/14 г. СОС прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВКС по компетентност с оглед на правомощията по чл.44, ал.1 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е СОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка на относимите обстоятелства, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: От приложеното по делото удостоверение е видно, че на К. В. М.,, [дата на раждане] , с последен известен адрес – [населено място], [улица] (посочен като място на обичайно пребиваване – виж л.3), с влязло в сила на 28.01.2011 г. решение № 11-112134100025 е наложена финансова санкция в размер на 300 евро за това, че на 19.01.2011 г. е извършил нарушение по чл.77а от Закона за обществените пътища на изпращащата страна. ПОС изискал справка от националната база данни „Население” и като установил, че постоянният и настоящият адрес на М. е в [населено място] лъка, [улица], изпратил делото по компетентност на ОС-гр.Смолян. В чл.31 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции достатъчно ясно е указано, че решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а когато местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето не може да бъде установено – компетентен се явява Софийският градски съд. Тук е мястото да се каже, че предвидените в коментирания закон хипотези, свързани с адреса, на който лицето пребивава – местоживеене или обичайно място, са равностойни – чл.15, ал.4. Доколкото в удостоверението изрично е посочено обичайното място за пребиваване на М., ПОС най-напред е бил длъжен да предприеме необходимото за призоваването му от този адрес и едва тогава да реши дали и как да се произнесе по поставеното на вниманието му искане. Водим от изложеното и на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗПРАЩА прекратеното чнд № 4/14 г. по описа на Окръжен съд-гр.Смолян за разглеждане и решаване по същество на Окръжен съд-гр.Пловдив. Препис от определението да се изпрати на СОС за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: