Р Е Ш Е Н И Е
№114
гр. София, 20.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. дело № 711 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. Н. и М. К. Н. срещу Решение № 347 от 18.11.2016 г. по в. гр. д. № 1347/16 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 693 от 06.07.2016 г. по гр. д. № 596/16 г. на Старозагорския районен съд, с което е допусната съдебна делба между касаторите и Н. Й. Н. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.278.4.1, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.278, на площ от 75,50 кв.м., ведно с прилежащите две избени помещения, при квоти: 30375/75500 ид.ч. за Н. Й. Н., 10125/75500 ид.ч. за Й. Н. Н. и 35000/75500 ид.ч. за Й. Н. Н. и М. К. Н.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон при определяне правата на съделителите в съсобствеността, допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указния за критерия, по който да бъдат определени квотите на страните в съсобствеността и назначаване на съдебна експертиза за определяне на техния размер.
Ответникът по касация- Н. Й. Н. оспорва жалбата и моли атакуваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че същото не е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като пред първоинстанционния съд касаторите не са възразили срещу доклада и дадените с него указания относно разпределението на доказателствената тежест, както и не са поискали назначаване на експертиза за определяне стойността на обединените обекти на страните, от които е възникнала съсобствеността между тях по отношение на делбения имот, и поради това въззивният съд правилно е отхвърлил заявеното пред него искане за назначаване на такава експертиза като преклудирано.
С Определение № 273 от 19.06.2017 г. настоящият състав на Второ гражданско отделение е допуснал касационното обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му с практиката на ВКС по материалноправния въпрос, свързан с критерия, по който се определят квотите в съсобствеността в хипотезата на чл.95, ал.2 ЗС, т.е. при присъединяване на отделни обекти по начин, че същите изгубват самостоятелното си значение и възниква нов обект на собственически права.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:
Настоящият състав на Второ гражданско отделение изцяло споделя становището, обективирано в Решение № 471 от 24.01.2013 г. по гр.д.№ 308/2012 г. на І г.о., според което при обединяване на два самостоятелни обекта по начин, при който всеки от тях е изгубил самостоятелното си значение и е станал част от нововъзникнал обект, възниква съсобственост, в която дяловете са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части.
По правилността на въззивното решение:
За да потвърди първоинстанционното решение по допускане на делбата, с което квотите на съделителите в съсобствеността са определени на 30375/75500 за Н. Й. Н. и 35000/75500 за Й. Н. Н. и М. К. Н., въззивният съд е приел, че правата на страните по отношение на образувания след обединяване на два самостоятелни имота- лекарски кабинети на площ от 40,50 кв.м. и 35 кв.м., нов обект, представляващ медицински комплекс от 75,50 кв.м., следва да се определят с оглед площите на включените в него два обекта. Прието е, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59/19.09.1994 г., том X., дело 3741/94 г. Л. А. Н. е придобила реално обособената югоизточна част от първия етаж на масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] по време на брака си с ищеца и същия представлява съпружеска имуществена общност. Л. А. Н. е починала на 30.10.1997 г. и е оставила за наследници по закон Н. Й. Н. и Й. Н. Н.. Така собствеността върху притежаваната от нея Ѕ ид.ч. от прекратената СИО е преминала към нейните наследници по закон и те са придобили по ј ид.ч. от обекта, при което ищецът е станал собственик на ѕ ид.ч., а първият ответник – на ј ид.ч. от обекта. Прието е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66/29.10.2002 г., том ІІІ, рег. № 3675, дело № 383/2002 г. Й. Н. Н. е придобил апартамент, представляващ реално обособена североизточна част от първия етаж на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица] по време на брака си с втория ответник – М. Н. в режим на СИО. След извършени преустройства, двата обекта са свързани и се обединяват в един общ обект, представляващ медицински комплекс с обща площ 75.50 кв. м.- самостоятелен обект с идентификатор 68850.505.278.4.1. С оглед данните, че към датата на предявяване на иска, двата имота са съединени в един общ имот и нямат самостоятелно съществуване, е формиран правен извод, че след като при извършеното присъединяване никоя от вещите не може да се счете за главна, съгласно чл.95, ал.2 ЗС е възникнала съсобственост в новосъздадената вещ между собствениците на всяка от съединените вещи. Изложени са съображения, че площта на първия обект е 40,50 кв.м., площта на втория обект е 35 кв.м., а площта на новосъздадения обект е 75,50 кв.м., като ищецът притежава 30375/75500 ид.ч. (3/4 ид.ч. от 40,50 кв.м. върху 75,50 кв.м.) от него; Й. Н. Н. притежава 10125/75500 ид.ч. (1/4 ид.ч. от 40,50 кв.м. върху 75,50 кв.м.); двамата ответници заедно притежават общо в режим на бездялова съсобственост 35000/75500 ид.ч. (35 кв.м. върху 75,50 кв.м.). Въззивният съд е изложил и мотиви, че направеното от ответниците искане за назначаване на съдебно-икономическа (оценителна) експертиза за определяне стойността на всеки от присъединените обекти е преклудирано, с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК, тъй като не са налице хипотезите на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, при които е допустимо събиране на нови доказателства във въззивното производство. Прието е, че с доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ответниците да докажат възраженията си относно размера на квотите в съсобствеността като същите е следвало да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства своевременно, с оглед предвидените в ГПК процесуални преклузии.
Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, обуславя извода, че така постановеното решение на въззивния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поначало, според задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Същевременно, според т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които поначало се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Както е посочено в Решение № 43 от 17.04.2015 г. по гр.д.№ 6347/14 г. на ІІ г.о., уредбата на производството по допускане и извършване на съдебна делба е от императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба относно квотите на страните. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил служебното си задължение да назначи експертиза, необходима за определяне правата на съделителите, това следва да стори въззивния съд, за да обезпечи правилното приложение на императивния закон, уреждащ прекратяването на съсобствеността чрез делба по начин, съобразен с действителните права на участниците в общността. На това основание обжалваното въззивно решение на Старозагорския окръжен съд следва да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за назначаване на експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на притежаваните от страните самостоятелни обекти към момента на съединяването им в медицински комплекс от 75,50 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68850.505.278.4.1., който е предмет на делбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 347 от 18.11.2016 г. по в. гр. д. № 1347/16 г. на Старозагорския окръжен съд в частта му, с която са опредени квотите на съделителите по отношение на допуснатия до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.278.4.1, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.278, на площ от 75,50 кв.м., ведно с прилежащите две избени помещения, като ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази му част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при изпълнение на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |