Ключови фрази
Възлагане за събиране или вместо плащане * процесуален субституент * недопустим съдебен акт * задължения на въззивния съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр.София, 18.01.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3007 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "Престиж 98" ООД против решение №71/06.07.2017г. по в.т.д.№160/2017г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение №11/22.03.2017г. по т.д.№68/2016г. на Сливенски окръжен съд, ГО, с което „Престиж 98“ ООД, гр. Сливен, е осъдено да заплати на „Гитекс“ ЕООД, гр. Бургас, сумата 26 000 лева, представляваща част от цялото задължение от 92 864,56 лева, с ДДС, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1255 лева разноски. Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо, както и постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че ищецът е посочил като пълен размер на задължението сумата 77 387,13 лева, без да уточнява дали тази сума се претендира с или без включен в нея данък върху добавената стойност. При това положение първоинстанционният съд приел, че общата стойност на вземането е не претендираната от ищеца сума 77 387,13 лева, а сумата 92 864,56 лева, с ДДС, с което е допуснал нарушение на диспозитивното начало в процеса и е постановил недопустим съдебен акт, който въззивният съд не е обезсилил. Наред с това касаторът твърди,че при обсъждане на въпроса за доказателственото значение на счетоводните вписвания на страните по делото първоинстанционният съд е приел, че същите са непротивопоставими на ищеца, без да обсъжда въпроса за тяхната редовност. Прави оплаквания, че на страните не са дадени указания за установяване редовността на водене на търговските им книги, а вместо това е открито производство по оспорване на достоверността на датата на част от документите. Също твърди, че въззивният съд, в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.266 ал.3 от ГПК, е оставил без уважение направените във въззивната жалба доказателствени искания за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, което е довело до постановяване на необосновано и неправилно въззивно решение.
Ответникът по касация „Гитекс“ ЕООД поддържа, че касационната жалба е неоснователна, тъй като правилно и законосъобразно двете инстанции, на основание събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са приели иска за основателен.
Ответникът по касация „Евими“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подаденае от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователни аргументите във въззивната жалба за произнасяне от първоинстанционния съд свръхпетитум при посочване размер от 92 864,56 лв. на цялото задължение по процесните фактури. Посочил е, че в исковата молба фактурите, по които са извършени плащания след налагането на запор, са индивидуализирани по номера и дати на издаване, а това, че е посочена като стойност на доставките данъчната основа и не е конкретизирано дали тази стойност е с ДДС или без ДДС, не формира неточност. Констатирал е, че първоинстанционният съд е посочил в решението си общата цена на доставеното гориво по трите фактури, с ДДС, поради тяхното осчетоводяване и вписване в дневниците за продажби, като посоченият общ размер на цялото задължение не формира сила на прeсъдено нещо над частта, за която искът е уважен. Приел е за неоснователни и доводите, че изпратеното до „Престиж 98“ ООД, гр. Сливен, запорно съобщение не е произвело действие поради формулираното налагане на общ запор върху всички вземания на „Евими“ ЕООД срещу „Престиж 98“ ООД, включително и бъдещи такива, без конкретизирането им по основание, страни и размер. Изтъкнал е, че липсва законова забрана за налагане на запор върху бъдещи вземания. Счел е за обоснован извода на първоинстанционния съд, че задълженията по процесните фактури не са били погасени преди получаване на запорното съобщение. Изтъкнал е, че основното възражение на въззивника - ответник „Престиж 98“ ООД в отговора на исковата молба е, че е заплатил предварително горивото, като доставките на същото са извършени през м. октомври 2015г., т.е не е извършвано плащане след запорното съобщение. Едва в първото по делото заседание, след доклада на съда, е въведено твърдение, че чрез доставка на гориво са били погасени задължения на „Евими“ ЕООД към физическите лица, съдружници в ответното дружество. Въззивният съд е приел за безспорно установено от икономическата експертиза, че не е осчетоводено авансово плащане на гориво към „Евими“ ЕООД през 2015г., по процесните три фактури №4558/13.10.2015г., №24572/17.10.2015г. и №24580/20.10.2015г., като не е извършено плащане с парични средства в брой или по банкова сметка. Приел е за доказано възражението на ищеца за липса на достоверна дата на представените пет броя договора за заем, сключени за периода м. януари -м. септември 2015г. между физическите лица Е. В. и И. В. /съдружници в „Престиж 98“ООД/ и „Евими“ ЕООД като заемател, на обща стойност 84 200 лв., както и споразуменията за погасяването им с дата 30.09.2015г. чрез доставка на гориво от „Евими“ ЕООД в едномесечен срок от 30.09.2015г
С определение №294/06.06.2018г. по настоящото дело на основание чл.288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Великотърновски апелативен съд е допуснато до касационен контрол.
В исковата си молба ищецът „Гитекс“ ЕООД поддържа, че е кредитор на „Евими“ ЕООД за сумата от общо 197 069, 49 лв., присъдена с влязло в сила решение по арб. дело № 1/2015г. по описа на Арбитражен съд за търговски споровегр. Бургас. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по това дело е образувано изп. дело №454/2015 год. по описа на ЧСИ Я. Б. с район на действие Бургаски окръжен съд. По изпълнителното дело бил наложен запор на всички настоящи и бъдещи вземания на „Евими“ ЕООД от ответника „Престиж 98“ ООД. Твърди, че запорното съобщение е получено от ответника на 13.10.2015г., като на 11.11.2015г. управителят на ответното дружество е отговорил, че няма задължения към „Евими“ ЕООД. Поддържа, че за "Евими" ЕООД са възникнали вземания „Престиж 98“ ООД по три броя фактури за извършени продажби на обща стойност 77 387,13 лв., както следва: фактура №24558/13.10.2015г. за сумата 25 224,43 лева, фактура №24572/17.10.2015г. за сумата от 26 098,79 лева, фактура №24580/20.10.2015г. за сумата от 26 063,91 лева. Твърди, че всички описани фактури са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на „Евими“ ЕООД и са с дата на издаване след налагане на запора върху вземанията на дружеството от „Престиж 98“ ООД, поради което действието на наложения запор се простира по отношение на вземанията по тези фактури. Твърди, че с постановление от 15.06.2016 год. ЧСИ Я. Б. е възложил на ищеца за събиране вземането на длъжника „Евими“ ЕООД срещу третото задължено лице „Престиж 98“ ООД. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата 26 000 лв. представляваща част от цялото задължение от 77 387,13 лв., представляваща стойност на извършените продажби по процесните фактури, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите и разноските по делото. В условията на евентуалност, в случай, че се установи извършено плащане от „Престиж 98“ ООД в полза на "Евими" ЕООД след получаване на запорното съобщение, моли на основание чл.452 ал.3 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., която претендира като част от цялата сума от 77 387,13 лв. по процесните фактури, ведно със законната лихва за забава и направените разноски.
Изложените в исковата молба фактически твърдения и отправеното до съда искане сочат, че главният иск е с правно основание чл.327 от ТЗ вр. чл.510 от ГПК, предявен от ищеца в качеството му на процесуален субституент на "Евими" ЕООД, негов длъжник по изпълнително дело №454/2015г. на ЧСИ Я. Б.. Този извод се налага от изричното твърдение, че вземането на "Евими" ЕООД е възложено на ищеца не вместо плащане, а за събиране. Последователно в практиката си ВКС /решение №56 от 10.09.2014г. по т.д.№3057/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №48/01.03.2017г. по т.д.№53384/15г. на ВКС, ГО, IV г.о./ приема, че взискателят, на когото вземането е възложено с постановление на съдебен изпълнител, придобива единствено качеството на процесуален субституент и разполага само с право да упражни правата на длъжника от свое име, но за негова сметка.
Тази квалификация на главния иск е посочил и въззивният съд, но същевременно е възприел като правилен извода на първоинстанционния съд, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати претендирана сума на ищеца - процесуален субституент "Гитекс" ЕООД, а не на титуляра на вземането "Евими" ЕООД по посоченото в исковата молба изпълнително дело. Присъждане в полза на ищеца "Гитекс" ЕООД би се дължало само ако вземането му е било възложено вместо плащане, каквито твърдения не са изложени в исковата молба. В този случай същият би предявил иска от свое име като титуляр на вземането, а не като процесуален субституент. Присъждане в полза на "Гитекс" ЕООД би било допустимо и при извод, че ответното дружество „Престиж 98“ ООД е погасило процесните вземания след получаване на запорното съобщение. В този случай неговото задължение към "Евими" ЕООД би било погасено и главният иск би бил неоснователен, но в полза ищеца би се породило вземане за същата сума по силата на чл.452 ал.3 от ГПК. В такъв случай съдът би следвало да отхвърли предявения главен иск като неоснователен и да уважи предявения евентуален иск по чл.452 ал.3 от ГПК.
Без да разграничи двете предявени претенции, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. От една страна съдът е приел, че не е налице погасяване на задълженията на "Престиж 98" ЕООД към "Евими" ЕООД по процесните три фактури за доставени горива, но същевременно е осъдил "Престиж 98" ЕООД да заплати сумата не на титуляра на вземането "Евими" ЕООД, а на неговия процесуален субституент "Гитекс" ЕООД. При тези данни въззивният съд не е осъществил дължимата проверка за допустимост на обжалваното решение, която съгласно задължителните разяснения в ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС предхожда решаването на материалноправния спор от въззивната инстанция. Потвърждавайки решението на Сливенски окръжен съд, вместо да го обезсили, въззивният съд също е постановил недопустимо решение.
По изложените съображения решението на Бургаски апелативен съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд се явяват недопустими, поради което следва да бъда обезсилени на основание чл.293, ал.4, вр.чл.270 от ГПК. Поради това делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на действително предявения иск.
При новото разглеждане на делото съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №71/06.07.2017г. по в.т.д.№160/2017г. на Бургаски апелативен съд и потвърденото с него решение №11/22.03.2017г. по т.д.№68/2016г. на Сливенски окръжен съд, ГО.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.